„Не е важно как се гласува, важното е как се брои”
Йосиф Сталин

За първи път в навечерието на иЗбори ще стоя леко встрани. Няма да коментирам кмет, правителство и преЗидент. Няма да нападам, няма да критикувам, няма да недоволствам.
Ще гласувам за кмет, а за преЗидент – твърдо не. Сетне ще чакам да започне новият цирк. И така до следващите иЗбори.
И ако се чудите защо наричам клоунада цялата таЗи работа, припомнете си Алековият раЗкаЗ по-долу.
Приятно четене и раЗмишляване. И да знаете, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

„…Ти Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси при Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино и ракия… Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш!… Довечера с управителят и околийският ще пообиколим и другите кафенета и кръчми… Нашите бюлетини ще сгъваме като муски… Па трябва да пипнем и няколко техни бюлетини, да видим каква е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да сгънат 1000-2000 бюлетини на тяхната хартия с нашите имена… Защо съм Ганьо Балкански ако не знам и този занаят? Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера. Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.
******
И тръгнаха изборите!
Пред очите на Граматиков почна , завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица… Околийският начело, с извадена шашка, изкомандува „Напред!” и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена… Тръпки побиха Граматиков. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!.. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква записка, подаде я на Данковото унуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се в съседния двор и след минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутени избиратели, които бяха останали на двора… Полицията почна своята роля… „Шашки вън!”… Зазвънтяха шашките, запищяха камшици. Зачуха се протести, зачуха се псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна и видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора. И Граматиков, увлечен в течението на масата, намери се на улицата. Той беше поразен като от молния!
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тихина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно…
„Бай Ганьо прави избори”, Алеко Константинов