Честит рожден ден, “Клуб Тъпак”

klubtupak

Честит ни втори четвърти рожден ден!
Най-ревностните ни читатели знаят, че с Тодоров стартирахме проекта „Клуб Тъпак” някъде в началото на 2004-та. Точната дата няма как да знаем, защото старите текстове останаха някъде в историята. Така им било писано…
Но пък помним новото начало – 21 април 2009 година. Оттогава досега сме написали толкова много текстове под формата на градивна критика, та чак понякога сме се чудели откъде у нас този тънък усет, усещане и изказ. Можехме да напишем и повече, но миналото лято някакви неприятни словенци или словаци (все ги бъркам!) ни хакнаха. За момент спряхме, но за пореден път продължихме. Защото все пак ни иде отръки да боравим с перото. Явно сме дори. Така де, добри сме и искаме да го знаят още повече хора.
Какво друго? Повечето неща ги казах на миналия ни рожден ден – кои сме, какви сме и защо го правим. Сега остава да си пожелаем здраве и повече материал за писане, който май няма да липсва, имайки предвид цирка, в който участват т. нар. български „политици”, и в който перманентно ни забъркват и нас – гражданите.
Общо взето това е. Наздраве на вас и щастливо детство на най-малкия ни фен Калоян – детето на Тодоров и Десислава 🙂

Вече сме на 3

beerday

Ето, че пораснахме с още една година и вече сме на цели три (поздравления и подаръци приемаме само лично ;))!
През тази изминала година въпреки кризата, която колкото и да обещаваха, че ще свърши, не само не отшумя, а дори повече се задълбочи, ние продължихме да ви поднасяме своите текстове – все пак това е наш приоритет.
Основният ни “проблем” е, че не скучаем и не губим духа и духовитостта си. Затова и през тази година ще застанем твърдо зад позицията си на анализатори на глупостта и ще продължим да цапотим с мастило върху листата, т.е с мишката и клавиатурата върху word-овия документ нови текстове, с които да накараме шпагите на общественото мнение да звъннат в спор.
Защото това сме ние и не сме случайни! Притежаваме оригиналност на мисленето, краен индивидуализъм, своеобразие и дори ексцентризъм.
На 19 април се раздават наградите “Пулицър”. На 20 април е роден Хитлер, избухнало е Априлското въстание, а Христо Проданов е изкачил връх Еверест. На 23 април се чества международният ден на книгата и авторското право. Да стартираме блога си на 21-ви април, т.е. точно между тези паметни за историята дати, не е случайно. Мисля, че сме докоснати от Съдбата!
Ето защо, продължаваме напред, тъй като силно вярваме, че добрите, качествените неща не трябва да се премълчават, а да се казват или пишат – кой както и където може. Това е то – фрийдъм ъф спийч!
Happy Beerday, благодарим и наздраве!

BRIT Awards 2010

BRIT Awards 2010, Earls Court, London, UK.

Сред букета от раЗличните прожекторни светлини, нестандартните диЗайнерски роби, които се отличаваха с особена лъскавост и скъпост и сред препълнената зала иЗпъкна големият победител на последните британски муЗикални награди – Lady GAGA. Три от три (3:3) или три номинации – три награди. Апокалиптично постижение за човек, който и в момента не мога да определя към кой пол принадлежи …

Отличените:

:: British male solo artist – Dizzee Rascal
:: International male solo artist – Jay-Z
:: British breakthrough act -JLS
:: British group – Kasabian
:: International breakthrough act – Lady Gaga
:: International female solo artist – Lady Gaga
:: British female solo artist – Lily Allen
:: International album – Lady Gaga for The Fame
:: British single – JLS for Beat Again
:: The MasterCard British Album – Florence And The Machine for Lungs
:: British producer – Paul Epworth
:: Critics’ choice – Ellie Goulding
:: Outstanding contribution to music – Robbie Williams

А ето и най-значимата награда на BRIT Awards, която отиде при бандата с най-много “най”. Групата, която има запаЗено място на върха на пиадестала. Oasis, за които споменах и преди около месец:

:: Brits album of the last 30 years – Oasis for (What’s The Story) Morning Glory?

50-те

… поста! Т’ва е копеле – честит ми 50-ти такъв. Нещо като юбилей, нали … (поЗдравителни картички и подаръци приемам на лични само 😉 )

50 поста за по-малко от година никак не са много, но и никак не са малко. Когато с Todorov решихме да въЗобновим отново Клуб Тъпак си мислех, че няма да мога да употребя литературата достатъчно добре. И верно! – някои от текстовете ми бяха силно алитературни. Бях критичен, саркастичен, нападах с шпагата смело, но в интерес на истината бях искрен и честен във всичко това, което наисах…

А за какво писах? За любовта, за курвалъка (по принцип), за чалгата, тук там направих някоя и друга реценЗия на филмите, които са ми направили особено впечатление, драснах и по ред за социалните програми, за обществеността, а пуснах и няколко мои снимки.

Много неща обаче НЕ публикувах. За “истинските приятели”, за предателите, за лицемерието, за егоиЗма и лъжата. Някъде обаче съм загатвал по един особено латентен начин за тях … Все пак НЕЩАТА трябва да се каЗват, т.е. пишат.

Едно благодаря на всички, които четяха постовете ми и писаха по някой и друг коментар. Те всички са поканени на една виртуална трапеЗа типично по фейсбуковски 😀

cheerZ !