Разхожда се един европеец из една африканска страна и какво да види: насреща му лежи африканец в хамак под палмите и пие леден сок. Приближил европееца и рекъл:
- Защо лежиш?
- А какво да правя? – попитал африканеца.
- Ами, работи – отвърнал европееца.
- Защо да работя? – пак попитал африканеца.
Завързал се диалог между двамата.
- За да имаш пари – рекъл европееца.
- За какво са ми парите?
- За да си купиш къща.
- Защо ми е тази къща?
- За да си ожениш.
- И защо да се женя?
- Защото тогава ще си богат, ще създадеш семейство и по цял ден ще лежиш.
- Че аз и сега си лежа по цял ден – насмешливо отговорил африканеца.
Европееца се плеснал с ръка по челото и рекъл: „Че какво правя аз тогава?!”.

Горната история, макар и да не е много вярна, е много поучителна. Поуките трябва да си ги направим сами: или да бъхтим с мотиката по цял ден и да продаваме пролетарския си труд без пари или да отмаряме под палмите отново без пари.
Имайки предвид менструалният цикъл, който мъчи България последните няколко години на управление, мисля че да се излежаваме на сянка е по-добрата сделка. Наскоро гледах по телевизията един наш икономист, който познавачески заключи, че българинът би бил работил за 200 лева на месец, отколкото да стои в тях без пари. Така е, братко – ситият на гладният не хваща вяра. Бих се съгласил да се разделя с 1 от пишещите си пръсти, ако този смешник оцелее 1 месец с 200 лева. Искам да ми демонстрира как с тези мизерни пари ще плати месечните си сметки и какво ще му остане за храна.
Като цяло трябва да заключим, че в България не си на сметка да работиш. Да гърбиш по 10-11 часа на ден, 6 дена в седмицата и то за 300-400 лева е абсолютно безсмислено. Докато работодателите печелят от къртовския труд на своите работници, положението ще е все така. Българските работници са в пъти по-ниско от световната working class. Онези има поне някакви права, докато ние нямаме нищо и сме роби в собствената си държава. И най-най-лошото е, че тиранът, диктаторът, робовладелецът дори не е превзел територията на България, а и той е българин. Какво излиза? Че българският работник е предаден от българския работодател. Диващина срещу варварщина!
Ето защо хората гледат на Запад. Онзи Запад, който навремето беше забранена дума, табу, днес не само е позволен да се изговаря, но и да се употребява. Съгласете се с мен, че е много по-изгодно да работиш в друга държава и да се чувстваш човек, отколкото да си роб в собствената си страна, където си един вторичен продукт: работиш за да си купиш дрехи втора употреба, кола втора употреба, техника втора употреба, храна трета употреба и жена двадесета употреба.
Патриотизъм?! Тук става въпрос за оцеляване и борба за живот!
„Белият роб в България” е тема за друг мой разказ…
Честит 1-ви май! Arbeit macht frei!

С ръка на сърцето мога да кажа, че месец април е месецът на абсурдите в България.
Нека направим бърз мониторинг на събитията, които се случиха последните 3-4 седмици:
- 1-ви април дойде с нови по-високи цени на парно и газ, въпреки че Газпром намали цените с 11%, нашите я вдигнаха
- пак на 1-ви април стана ясно, че сме официално страната с най-скъпо гориво, ток, вода и газ в цяла Европа, а същевременно сме с най-ниски заплати
- 2 април дойде с нови по-високи цени на билетите
- безработицата в България е 12,4% при 10,2 в ЕС
- заляха ни стачки в ОЦК-Кърджали
- половината от бандата „Наглите” вече са на свобода – нямало доказателства срещу тях
- започнахме да внасяме яйца от Китай, хляб от Румъния, зеленчук от Турция и агнета от Сърби
- България попадна в 10-та на класация за най-нещастна държава в света
- ново увеличение на цените на месото и зеленчуците
- поредната изцепка на здравния министър Деси: „Да не се дават шофьорски книжки на хора, които не са платили здравните си осигуровки”, след като преди това като депутат тя предложи на хората без платени здравни осигуровки да се забрани да напускат страната, а сетне – вече като министър – да не им се издават лични карти
- обраха инкасо автомобил край Ловеч; сумата е над 2 милиона лева
И аха да отдъхнем, че този проклет април почти отмина, новото „двайсе” дойде от Антонела Донушева, експерт в Областна служба „Земеделие”. Тя поиска да бъде въведен стандарт за краставиците – всички те да бъдат правил, цилиндрични, еднакви и с дължина от 25 сантиметра.
Край на кича, да живее геометрията!
Един поглед в бъдещето: експерти обикалят родните пазари с ролетки и шублери в ръка и съставят актове на търговците, които не предлагат въпросните 25 сантиметрови краставици.
Спорен въпрос остава, дали ще забранят на хората да си отглеждат домашни краставици в градините, защото, съгласете се с мен, колкото и добър градинар да си, нямам как да произведеш абсолютно еднакви краставици. Може да го клонираме, но това няма как да стане по естествен път. Ще рече – ще ядем само химикали и изкуствени продукти. Нещо, на което отдавна сме свикнали: кренвирши от месо и такива от мас и тоалетна хартия – едните по ДБС, другите – по личен търговско-измамен стандарт. Месо от месо и месо от соя. Български ориз, произведен в Китай. Два вида кашкавал – единият изкуствен, другият – още по-изкуствен. И понеже това ни е малко, в края на годината се предвижда стандарт и за млякото: щандовете на магазините ще са разделени на две – едните за мляко и сирене от мляко, а другите – за мляко и сирене от… ДРУГО. Как се прави мляко и сирене без мляко – акъл не ми го побира.
А като се замисли човек, че сме само април месец..

…в който Павлин BASH Иванов е направил вивисекция на днешната извратена младеж, after като тя вече си е продала душата на Дявола за скъпи слънчеви очила, лъскави чанти, освежител за уста, марково уиски, долнопробен амфетамин и секс за една нощ с непознати срещу пари.
After това настъпва и BASH моралният упадък – да крадеш алкохол, да вземаш пари от малки деца, да създаваш проблеми в обществото, да чупиш, да рушиш…
Тотална деградация.
Паднали ангели.
“Изчепен майнд крю!”, както казва моят приятел CP’JimmyZ.

Но пък клипът наистина е BASH – все пак е единственото българско участие на конкурса за клип към песента “After” на Moby.

Наскоро, докато препрочитах книгата на Кърт Вонегът „Фокус-бокус”, попаднах на един израз: “When the shit hit the fan” (когато настъпят големите неприятности) или по нашенски казано – когато лайното удари вентилатора.

Карикатура: Internet

Тия дни лайното наистина удари вентилатора и така се засмърдя, та на човек да му се прище да си изповръща червата, освен ако не иска да се полее с бензин (което при рекордната му цена е страшен лукс!), да си драсне клечката и да се свършат мъките му.
Новият (пореден) здравен министър, някоя си Деси, която ми е почти набор, и която няма медицинско образование, удари по вентилатора с изказването си, че хората, които не си плащат здравните осигуровки, трябва да бъдат лишавани от някои административни услуги като например да им се издава лична карта. Според нея тази мярка от по-добра от затвор и от отнемане на здравно осигурителни права и глоби, тъй като отнема на хората правото на социални помощи например. Преди време, като депутат от Парламента, Деси беше внесла и друго предложение – да се отнема правото на хората без здравни осигуровки да напускат страната ни.
Евала, Десо, ти (не)си моя идол винаги-завинаги!
Нека оставим настрани това, че България е единствената държава, в която здравно осигурен човек заплаща медицински услуги. Аз 4 пъти съм търсел медицински услуги в столицата и в 3 от тези 4 пъти съм заплащал по 50 лева за преглед, въпреки че съм здравно осигурено лице и съм имал направления, при което по закон трябва да платя само и единствено 2,70 лева потребителска такса.
Нека оставим настрани това, че макар и да си плащаш редовно вноските, не винаги личният ти лекар ти дава медицинско направление (истински парадокс!).
Нека оставим настрани това, че болниците в България отдавна не са места за лечение на хора, а търговски дружества. Нека!
Нека накрая оставим настрани и това, че днес, в нашата „демократична” страна, човек е изправен пред страшен избор: да плати здравната си осигуровка или да лиши семейството си от храна, като по този начин го обрича на гибел. Да работиш къртовска работа по 10-12 часа на ден за минимална работна заплата, с която да плащаш рекордни сметки за ток, парно и вода, а с останалите стотинки да купиш хляб за децата си или да платиш здравните си осигуровки, за да не ти отнемат личната карта.
Нека погледнем обаче откъм правната страна на въпроса.
Какво е един човек без документ за самоличност?! Той е никой! Той е лишен от всякакви граждански права: право на труд, право да гласуваш, право да си страна по различни сделки, право да регистрираш фирма, право да се явяваш пред съд и нотариуси, право да учиш, да ползваш зъболекар, право умреш дори, защото без документ не може да ти се издаде смъртен акт. Без лична карта ти вече не си поданик нито на Европейския съюз, нито на собствената си държава. Ти не си дори роб – ти нямаш душа. Това нещо се нарича нарушаване на личните и гражданските права. Навремето на каторжниците в Русия, осъдени на каторга в срок от 10 до 20 години са им били отнемани гражданските права и фактически са преставали да съществуват като хора.
Да отнемеш самоличността на човек е много повече от фашизъм. То е много повече и от капитализъм с елементи на тоталитаризъм и деспотизъм. Отнемането на личната свобода на човек може да се охарактеризира само и единствено с един термин от биологията – нарича се „естествен подбор”.
Ето какво значи лайното да удари вентилатора. Големите неприятности настъпват тогава, когато в министерските кресла сядат тридесет и няколко годишни хора без опит и образование в сферата, в която са назначени да управляват.
Такива неща могат да се случат само в абсурда наречен България…

„Най-вълнуваща ще е онази телевизионна игра, в която загубилият губи живота си”
Чък Барнс

Има една неофициална игра, в която всеки гражданин на България участва волю-неволю. И в нея се говори за абсолютни рекорди, но е малко по-различна от „Книгата на Гинес”. Тази игра се нарича „Рекордите в България”.
Правилата на „Рекордите в България” са странни, както са странни всички неща, които се случват в проклетата ни държава, а голямата награда – още повече! Надпреварата е реплика на книгата на Стивън Кинг „Дългата разходка”. И тук участниците трябва да вървят без да спират, а който спре – след като получи три предупреждения, бива убиван. Нямаш право на почивка, нямаш право да говориш против Системата, нямаш право да бягаш – единственото, което имаш право е да вървиш напред, подкрепен от нищожното количество концентрирана храна, която са ти подхвърлили церберите от властта и която те поддържа жив, колкото да можеш да продължиш да вървиш. Всяко опълчване против Системата се наказва със смърт! В книгата ролята на палачи изпълняват войниците от „Бригадите” на Майора – зъл, подъл и егоистичен деспот. При нас палачите са други…

И така, уважаеми читателю,
Добре дошъл в „Рекордите в България”!
Условията на играта са ти ясни: трябва да оцелееш в държава с абсолютни рекорди. Рекордно ниски зимни температури, рекордно високи пролетни температури, рекорди по уволняване на министри от едно правителство и рекордни високи цени на горивата.
Най-високи сметки за ток, вода и газ, най-много неосъдени престъпници, най-много помилвани престъпници, най-много доносници на глава от население, с най-мизерни условия на труд, с най-голяма безработица, най-бедните в ЕС, с най-ниските заплати в ЕС.
Най, най, най, най, най…

Ако тези условия ти се виждат алогични – сега е моментът да се откажеш.
Ние просто ще продължим да играем играта – нямаме избор. Решихме да останем в страната на абсурдите – България. Единствената страна, която е била под натиска на комунистическия ботуш и която все още не се е оправила. Ние не сме на дъното, ние виждаме дъното, когато погледнем нагоре. Ние сме единствената страна, в която дори и след като си здравно осигурен – плащаш за лечение. Ние сме и единствената страна, в която социални помощи получават цигани, които нито са ходили на училище, нито имат някакъв трудов страж. Ние произвеждаме лекарства и ги изнасяме извън граница. В другите държави собствените ни лекарства са по-евтини, отколкото при нас. Нашите родни ябълки и круши са по скъпи от портокалите и бананите, които внасяме. Ние сме под всякаква критика… Ние сме против всякаква логика. Ние сме НЕ-човеци!
Нас ни юркат като овце и ние мълчим като овце. Така ще е, докато всички като един не се вдигнем срещу това безправие и беззаконие. Но не виждам кога ще стане това. Онзи ден имаше общонационален протест срещу безобразията в България. На него, освен че самите организатори не са присъствали, е имало и страшно малко хора. Ще цитирам думите на един от участниците:
Спинкате ли позорни граждани на тази смешна държава????
ВИЕ СТЕ МЕЧТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИК!!! Добре, че хората по светът имат повече душа от вас и се борят за правата си и ще успеят, е иначе целият свят бъде приспан за отрицателно врем, ако гражданите бяха като Вас.
Днес осъзнах, колко му е било трудно на Васил Левски, да се занимава с робския народ!!!
А на МИШКИТЕ,които се криха вкъщи ще кажа само едно:
Продължавайте да се криете, страхувайте се, мързелувайте, но когато някога вашето дете ви попита: “Мамо, тате, защо вие не бяхте там да се борите за нашето бъдеще?” вие им отговорете: “Ами беше ме мързел”.
Днес – в София – ми бе мъчно, тъжно и болно… Мъчно, че бяхме толкова малко, тъжно – че очевидно или не ни разбират, или не знаят за нас, или си живеят добре и не им се протестира и тъжно – защото имам две деца и все ми се иска да останат тук да живеят… Като цяло обаче – пак ми се реве, но не от щастие – както се надявах вчера, а от тъга… Очевидно всеки ще се спасява по единично – стара българска традиция…

Ето това е играта, в която участваме, уважаеми читателю.
Последен шанс да прецениш дали да се състезаваш, или да гледаш отстрани.
Изборът е единствено твой (все още!).
И докато ти се чудиш какво да правиш, ние продължаваме напред, защото искаме да спечелим голямата награда – да оцелеем…

И ние, българите, да не останем по-назад, отиваме да протестираме днес срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
В повече от 15 български града ще има организирани мирни протести, досущ като в останалите 150 европейски такива.
Няма да стоим отстрани, я!

Дълбоко в себе си обаче съм убеден, че повече от 2/3 от гражданите, които ще идат на протестите, нямат хал-хабер какво е АСТА, нито пък знаят за какво изобщо са отишли на протест. Попитайте ги каква е гражданската им позиция – ще ви кажат, че протестират. Попитайте ги срещу какво – ще ви кажат, че срещу АСТА. Попитайте ги знаят ли какво е АСТА – ще ви кажат, че това е „да не може да сваляме филми от замундата”. Ето я голямата мъка на българския интернет потребител – филмите. Той не надига глава на недоволство срещу личната си свобода, не мисли и не разбира, че ще бъде следен, че е ограничен, че е под прицел – не! – той протестира срещу забраната “да теглим филми”. АБСУРД!!!
Българинът обича да протестира, но като цяло няма ясна цел и идея. Той обича да е там докато не дойдат ченгетата с палките. Ако проследите историята на българските протести, ще видите много изумяващи и нелогични неща:
- българи, които пият и ядат кебапчета
- българи, които тръскат тлъсти шкембета под звуците на ориенталска музика
- българи, които трошат витрини на магазини и чупят всичко по пътя си
Това не е протест – това е безобразие.
Нещо подобно ще бъде и днес. Точно заради това аз няма да присъствам на това мероприятие.
А иначе АСТА отдавна си биха дузпата с безумните си искания… Най-малкото, че ако осъществят проекта си, трябва да спрат интернет и да затворят 90% от магазините не само в България, а изобщо.
Защо тогава да протестираме срещу нещо, което практически не може да просъществува?
Още повече, че правителството вече спря процедурата по сключване на Търговско споразумение за борба с фалшифициране.
А по форуми и социални мрежи се организира втора стачка.
Срещу кого?!?!?! Срещу какво?!?!?!
АСТА la vista!

Тия дни във фолк-клуб „Алегро” в Габрово имало интересно мероприятие. Наред с тютюневия дим, алкохолните пари и мириЗмата на пот, носеща се от телата на дивите кючекчии, сред присъстващите имало и едно прасенце мексиканска порода. Мъника бил намаЗан с олио и търчал обеЗумял (досущ като посетителите на заведението) сред дансинга. Бягал, защото онЗи, който го хванел, щял да го спечели като награда.

Снимка: Internet

Края на фиаското завършило с публичното умъртвяване на прасенцето.
След това студентско парти, много хора сеЗирали районната прокуратура в Габрово, защото от където и да го погледнем, това е варварско престъпление. Публично при това.
Уведомление може да подадете и вие, като видите примерната бланка: =>
Знаете, че никога не лъжа за тия неща…
За да се раЗграничи от таЗи простотия и липса на елементарна култура и раЗсъдък, пловдивският кмет Иван Тотев забрани чалгата от днес, до края на годината в града под тепетата. За първи път по време на коледните праЗници, в центъра на града няма да звучат ритмичните звуци на Ориента. Така в следващите две седмици под тепетата кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има. В празничната програма обаче ще преобладават рок, джаЗ и коледни песни.
Хвала на такива люде и огромен поклон, господин Тотев!
Борбата срещу простотията продължава, ние сме с теб!

ЛАМАРИНАТА, майна! Това беше нашата Ламарина! Ламарината на КАПАНИТЕ!

Сега ни я отряЗаха! ПРЕДИЗБОРНО! Ето какво остана от нея…

Мълвата гласи, че жена снимала с телефона си как някой пикаел на ламарината и иЗпратила клипчето в някаква телевиЗия с нечестивото намерение да се направи провокация. ПРЕДИЗБОРНО!
Хора пикаели в центъра на Монтана… iСектира, бе!
Престъпниците са на свобода, политиците правят каквото си поискат, най-бедната страна в ЕС сме, закъсали сме го откъм футбол и оше какво ли не, а вие ще се захванете за едно нищо и никакво пикаене…
Както и да е.
Всички ние, хората от КАПАНИТЕ, пикаехме на таЗи ламарина – години наред. И никога не сме се срамували от това…
Сега ламарината я няма. ОтряЗали я с флекс – ПРЕДИЗБОРНО.
А ние не се интересуваме от политика. Ние само искаме да си ни върнат ламарината, за да пикаеме на нея.
И като се сетя колко и какви хора са се облекчавали там. А то не може да седнеш на КАПАНИТЕ, да иЗпиеш 5-6 бири и да не иде да се иЗпикаеш 2-3 пъти (примерно). Или пък да се раЗхождаш и ти си допикае. В центъра на града може да пикаеш беЗплатно само на Ламарината! В заведенията искат пари (ше им се не знае и капиталистите!).
От ученик пикая на таЗи Ламарина! аЗ, мои приятели и поЗнати, млади и стари – всякакви. Толкова години на никого не пречеше това място, но ето че една политическа битка ни я отне…
Може ли такива плитки игри, бе хора?! Върнете си ни Ламарината. Дотам ли я докарахме, че да ни отнемате и удоволствието от пикаенето?!

Мисли народе! Днес е ден за раЗмисъл. Мисли за утре – за кмет, за преЗидент. Мисли.
Мисли народе!
НАРОДЕ????

Мисли, че тия, които ги иЗберат, няма да помислят за теб. Добре ли си, здрав ли си, имаш ли тревоги, заеми и прочее. Мисли народе за тях, че тежко време настана.
Трябва да се мисли. Трябва и да се пие. По много да се пие, защото няма алкохол на тоя свят, който да отмие мъката в душите на хората.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли и пий, че само в пиянството си сме смели и силни. И завиждай! Завиждай на испанци и италианци. Завиждай на англичани и гърци. И на француЗите завиждай – те могат да стачкуват и знаят какво искат, а и как да го постигнат. Другите държави раЗтълкуваха думите на Ницше, че падащият трябва да бъде бутнат! Само ние – не.
Но се и гордей!
България пропадна преди десетки години, а другите държави едва сега започват да пропадат. Значи, че сме иЗпреварили времето.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли за кое по-малко зло утре да дадеш гласа и душата си. Защото трябва да се гласува. И не ми каЗвайте, че нищо не се променя с иЗборите. Напротив! Променя се и то много. Ще иЗберем нови герои, о да! В Япония управниците уличени в престъпления и иЗмами се самоубиват от срам. В България стават герои. Ония, които крадат са вгорчени, когато отсъства свидетел на престъпленията им. Не е ли по своему привлекателно да те иЗложат на поЗорния стълб? Всички виждат какъв си мръсник!
Виктор Юго отдавна е написал, че да заставиш останалите да знаят какви си ги вършил, оЗначава да докажеш силата си. С желеЗен нашийник, иЗправен на дъсчена площадка на някое кръстовище, осъденият на смърт каторжник е пълновластен господар на вперените в него погледи.
Ешафодът е своеобраЗен пиадестал. Има ли по-блестящ триумф от тоя да станеш център на всеобщото внимание?! Да приковеш гледеца на обществото към себе си, е една от формите на чувство на превъЗходство.
За ония, за които злото е идеал, поЗорът е ореол…
На ешафода ти си над всички. Това е висота, както и да се тълкува. На нея престъпникът е цар. Да бъдеш иЗложен на покаЗ, значи да бъдеш съЗерцаван…
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли, пий и утре иди махмурлия да гласуваш, въпреки, че още на времето Бай Ганьо го е каЗал: „Маскари са до един”. И да не ти пука за ДС-та, за политически чадъри, за корупционни схеми, за лоша съдебна система и ниско обраЗование. Все пак гласувай – това е едно от малкото неща, които все още Държавата не ти е отнела – да упражниш СВОБОДНО правото си на глас…
НАРОДЕ????
НАРОДЕ????

„Не е важно как се гласува, важното е как се брои”
Йосиф Сталин

За първи път в навечерието на иЗбори ще стоя леко встрани. Няма да коментирам кмет, правителство и преЗидент. Няма да нападам, няма да критикувам, няма да недоволствам.
Ще гласувам за кмет, а за преЗидент – твърдо не. Сетне ще чакам да започне новият цирк. И така до следващите иЗбори.
И ако се чудите защо наричам клоунада цялата таЗи работа, припомнете си Алековият раЗкаЗ по-долу.
Приятно четене и раЗмишляване. И да знаете, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

„…Ти Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси при Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино и ракия… Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш!… Довечера с управителят и околийският ще пообиколим и другите кафенета и кръчми… Нашите бюлетини ще сгъваме като муски… Па трябва да пипнем и няколко техни бюлетини, да видим каква е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да сгънат 1000-2000 бюлетини на тяхната хартия с нашите имена… Защо съм Ганьо Балкански ако не знам и този занаят? Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера. Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.
******
И тръгнаха изборите!
Пред очите на Граматиков почна , завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица… Околийският начело, с извадена шашка, изкомандува „Напред!” и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена… Тръпки побиха Граматиков. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!.. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква записка, подаде я на Данковото унуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се в съседния двор и след минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутени избиратели, които бяха останали на двора… Полицията почна своята роля… „Шашки вън!”… Зазвънтяха шашките, запищяха камшици. Зачуха се протести, зачуха се псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна и видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора. И Граматиков, увлечен в течението на масата, намери се на улицата. Той беше поразен като от молния!
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тихина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно…
„Бай Ганьо прави избори”, Алеко Константинов