Преди седмица футболният фолклор роди страхотен виц.
„За мача България – Англия, Kапело викнал 6-ма от Манчестър Сити, 5-ма от Манчестър Юнайтед, 3-ма от Челси и 2-ма от Ливърпул! Лотар Матеус иЗвикал – 6-ма от Син Сити, 5-ма от Найт Флайт,  4 от Спартакус 3-ма от Биад и 2-ма от Планетa.”

Няма какво да се кривим – Англия ни опуха прахта за нула време. Дойдоха, видяха (че нищо не става от нас) и победиха. След 0:3 всички шансове за класиране на Евро 2012 приключиха. Матеус даде интервю пред вестник „Сън” преди мача: “В България футболистите се мислят за велики. Това е проблемът. Някой играч вкарва два гола, след това решава, че “може да бъде като Меси” и започва да вярва в това. Взимат се за герои. Те имат мечти, но не виждат реалността. А реалността е, че нито един български отбор не остана в Лига Европа или Шампионската лига. Това е тяхното ниво.” Адски е прав, като се замисля. Думите му обаче докачиха нечия гордост и сега се говори, че повечето футболисти и част от Изпълкома на БФС готвят преврат срещу Матеус. Мълвата е, че за треньор се гласи Любо Пенев. Проблемът е, че срещу него обаче са хората на Боби Михайлов.
И тук е моментът да се запитаме, кой точно е виновен за беЗобраЗно ниското ниво на националния ни отбор по футбол? Матеус или Михайлов? Едва ли виновник е хер Лотар. Той си вЗима 30 000 евро на месец и се прави на притеснен и загрижен за националния ни отбор само пред журналистите. Виновен е Михайлов, защото тези пари могат да се наливат в ДЮШ. Постоянно се оплакват, че нямаме млади таланти. Еми как да ги имаме, след като няма лев за децата? Принудени сме да даваме гражданство на македонци, сърби и браЗилци. С националната фланелка на България излиЗат раЗни лусио вагнерци и маркиньоси и колкото са по-черни, толкова повече не могат да боравят с топката. Но защо им е да могат? Те са предали собствената си страна, ще се стараят ли за друга?!
Аз и преди писах, че с такива манекени и пияндета нищо добро не ни чака. Писах също, че съм склонен да се предложа за треньор – няма особена разлика дали аЗ ще ръководя А отбора или Моуриньо – знаете, че не може да заснемеш маймуна, а да иЗлеЗе лъв на снимката… Закъсали сме я, закъсали сме я откакто Перуката вЗе властта в БФС. Толкова много се я закъсали, че като погледнем нагоре, виждаме дъното. Закъсали сме я и откъм публика. Около 30 000 души на мача България – Англия е обидно ниска цифра. Сещам се за една сцена от един сръбски филм:  „Вижте англичаните – пълен стадион! Това е велика нация. Вали, а стадионите са пълни. Тук стадионите са праЗни, като че има чума. В Англия има стадиони, място за паркиране, тоалетни…не е като тука – 30 000 човека на един кенеф. Бях на “Цървена Звезда” и “Барселона” на Маракана. Говно до говно, навсякъде… Реферът искаше да спре мача; мислеше, че е димка, но не беше…”
Матеус каза, че в България липсват спонсорите и за това няма пари. А без пари не може вече. Беше време, когато всеки един футболист играеше преди всичко за слава. Сега времената са други. Играе се за пари. За много пари. И въпреки да знаят, че за да получиш нещо, трябва и да дадеш, от БФС много не им се дават пари за футбол…

Така би трябвало да се наричат Български Държавни Железници. Защо Смърделници ли? Защото не намирам по-подходяща дума, с която да опиша обстановката по някои от влаковете на БДЖ.
Отдавна бях замислил тоя текст, но все отлагах написването му. Последното ми пътуване с влак обаче ме провокира да напиша следващите редове. Наясно съм, че да пътуваш с влак е евтино и може би най-безопасния начин за предвижване. За какво плащаш обаче? Повечето родни железници са мръсни, прашни и безкрайно стари. Първото нещо, с което се сблъскваш качвайки се на някой от тези влакове е воня на мухъл, на вкиснато, на застояло. Прозорците или не се затварят, или не се отварят. Дупки по купетата изкърпени с ламарини и талашит, грубо заковани с пирони. Хартии, найлонови торбички и пластмасови бутилки се търкалят по седалките и пода, а самите седалки са до немай къде гнусни. По тях са наслагали босите си крака десетки цигани. Краката им са по-черни от мръсотия и от най-черното, което можете да си представите. Чувстващ, че докосвайки се до седалката, ще залепнеш. Стоиш прав. Три часа, четири часа, шест часа – колкото продължава пътуването ти. Повечето родни влакове са изключително бавни – движат се с около минута на километър – доста странна мерна единица. Единственото решение за да мине времето ти по-бързо е да пиеш, да се напиеш и да забравиш, че пътуваш. И също така да си сигурен, че ако повърнеш в краката си, ще е по-чисто.
Качих се с 2 бири на път на някъде. Седях на края на седалката и си мислех, че няма как да не пипна някоя кожна болест. Отпивах от бирата и се опитвах да не мисля за екземи, краста и възпалена лимфна система. Е да, но ми се допика. Във влак с 6 купета имаше една единствена отключена тоалетна. Има и служебна, но нея не можеш да ползваш. С нокътя на един пръст натиснах дръжката и влизах. Онова, което видях там, за малко да ме накара да повърна. Някаква калнообразна смес аха-аха да прелее от тоалетната чиния. Сигурен бях, че това беше смес от лайна, урина и менструална кръв. Сложих си тениската на лицето и излязох. Хората ме гледаха недоумяващо – приличах на вандал, който е дошъл да троши държавните железници, защото го е яд на безработицата и ниските заплати. Едно много симпатично момиче застана до мен и попита „Свободно ли е?”. В първия момент не я разбрах. Тя пак ме попита и кимна с глава към тоалетната. Чак тогава схванах, че иска да иде до клозета. Казах и, че там е някакъв ужас. Симпатичното младо момиче отвърна „Няма как просто…”. Искрено я съжалих и мислено си пожелах никога да не ми се случва такова нещо. Реших, че по-добре да ми се спука пикочният мехур, отколкото да умра в тоалетна на български влак. Не след време една безкрайно мръсна и лъхаща на пот циганка отиде до тоалетната, но бързо излезе с ръка на устата… и тя беше отвратена. Единствените хора, на които смрадта не правеше впечатление бяха кондукторите. Те се разкарваха толкова спокойно и така горди, сякаш бяха служители на Alstom, Siemens или ThyssenKrupp.
В крайна сметка на всеки е ясно, че има хора, които рушат, драскат с маркери по купетата и пикаят без да пускат водата. Но от друга страна пък не може никой да не се грижи за елементарната хигиена във влаковете. Все пак хората плащат за да пътуват, а не за да повръщат. Аз не съм виновен, че има лумпени без билети, които безчинстват по влаковете.
Можете ли да си представите как би се почувствал чужденец във влак на БДЖ? Можете ли да си представите неговия ужас, когато му се допикае и отиде в т. нар. тоалетни? Можете ли да си представите, че ние сме поданици на Европейския съюз? Не можете. И аз не мога. Пътуването с такива влакове на БДЖ е някакъв кошмар и за да не продължи този ужас, трябва да се направят някакви промени. Какви точно в момента не мога да кажа с точност, защото все още ми се повдига от пътуването…

Hypocrites е песен на Коqn, но това съм сигурен, че го знаеш. Онова, което не знаеш, е че Hypocrites е отношението на тийнейджърите към звездите на муЗикалната сцена.
Откакто откриха Amy Winehouse мъртва в дома й в Лондон, тя иЗведнъж страшно много започна да липсва на младежта. Същата тая младеж, която приживе наричаше Amy Winehouse курва, боклук, наркоманка и алкохоличка. Ето личното отношение на тийнейджърите към големите. Осмивана и хулена от хиляди усти докато бе жива и боготворена след смъртта си. Така е – за героите или почит или нищо. Така е, защото всичките псуващи и критикуващи тийнейджъри завиждат на Amy Winehouse. И искат да са поне малко като нея. Не им достига само славата и успехите й. По пиене, по друсане с лекарства и наркотици и по чукане с непознати, може и да я надминават, но нямат нейната бляскава опаковка на звеЗда.
Тийнейджърите оценяват по скалата на пропадналостта. Колкото повече е деградирала една звеЗда, толкова повече е освирквана, но и тайно обожавана. След провала на Amy Winehouse в Сърбия, ония които се радваха на неуспехите й, днес плачат за смъртта й. Смешно е. Лицемерно е.
Чета в момента за това „колко много е дала Amy Winehouse на музиката”. И се чудом чудя какво всъщност даде тя за 27-те си години. Простата аритметика покаЗв, че Amy има повече прекарани дни в клиники за лечение от алкохолиЗъм и наркомания, отколкото на сцената.
И макар, че не мога да отрека певческите й умения, а също и способността да пише уникални текстове, то много ви моля – недейте иЗписва икона на Amy Winehouse. Вечно пияното, надрусано и с вече съсипана нервна система момиче, не може да бъде идеала за жена на подрастващите. Съжалявам…

“Я сам про!” ми беше каЗал веднъж един поЗнат от Македония, когото похвалих, че много владее играта на хек. И наистина беше добър, приЗнавам.
Не  съм сигурен обаче дали са “про” по отношение на муЗиката иначе добрите журналисти от bTV Венелин Петков и Рада Домусчиева.

На 00:38 можете да чуете как Петков обявява групата Ката Лония, като една от бандите на Каварна Рок Фест. Не че има нещо лошо новинар да обявява метъл банди. Лошото е, че групата се каЗва Katatonia.

А тук можете да видите как Домусчиева подмлади едни от любимците ми в тийнейджърските години Paradise Lost. За таЗи така млада банда, според Домусчиева, която всъщност е основана преЗ далечната 1988-ма можете да чуете на 00:56.

Мануела Горсова – момичето, което бе осакатено при катастрофа от  Максим Стависки, трябва да плати 21 хиляди лева на него и на застрахователите му. Спорното решение е издадено от Софийския градски съд.

Мануела, която все още се възстановява от катастрофата през 2007-ма и ще се нуждае от ежедневни грижи и скъпо лечение, сега трябва да плати 9 хиляди лева на Стависки и 12 хиляди на неговата застрахователна компания. Парите са за съдебни разходи.

В момента ми е трудно да коментирам тоЗи парадокс, за това ще пусна една препратка към един текст, който написах преЗ 2008-ма година относно Стависки и съдебната ни система. Явно нещата не само не се подобряват, а напротив – обикновените граждани трябва да плащат, когато пречат на силните на деня.

(натисни ТУК)

Когато Balkan Entertainment Company обявиха мястото и цените на таЗгодишният Sonisphere Festival в България, с колцина мои приятели прогноЗирахме, че 2012 вече няма да го има тоя фестивал у нас.
Нещата обаче се провалиха още таЗи година. ОкаЗа се, че Slipknot са отменили участието си в България и на официалната си страница са потвърдили концерт в Берлин на същата дата. Някъде от нищото иЗникна и слуха, че Alice Cooper иЗобщо не е потвърждавал за участие в България. В крайна сметка от цялата работа така замириса на раЗвалено, че нищо не иЗлеЗе, а хилядите фенове на метъл муЗиката у нас ще останат крайно раЗочаровани от куцата работа на органиЗаторите.
Защо се стигна до тук обаче?

МЯСТОТО:
Хиподрума в Банкя, майна! Ти представяш ли си?! Ще дойдеш от някъде в София и от там ще търсиш транспорти да иЗлеЗеш иЗвън София, за да идеш някъде на полето. Glastonbury Festival пасти да яде!

ЦЕНИТЕ:
Терен: 90 лв
Седящи – между 120 – 150 лв
Фен зона: 150 лв
Къмпинг билет: 20 лв (за палатка, каравана или кемпер)
В къмпинга ще има вода и електричество.
Паркинг билет: 10 лв
Факин’ Хел!!! Миналага година дадох 120 лв. за фронтстейдж и гледах Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax. Тая трябва да дам 150 за някакъв старец, банда гимнаЗиални металистчета и симфоничен оркестър. Аре нема нужда!

И ТАКА:
При положение, че финансовата криЗа ни е хванала за гърлата, не знам кое точно не раЗбраха от Balkan. Само за информация: когато обявиха новината, че Amon Amarth идват в България на 18 ноември, за един ден се иЗкупиха всичките промоционални билети. Ама бяха на цена от 36 лв. За Sonisphere към момента са продадени едва около 3000.
Е да ме иЗвинявате, Balkan, ама и аЗ да бях на мястото на Slipknot, и аЗ бих ви откаЗал …

Замаян от цялата нелепост около случая с пуснатия на свобода срещу подписка Йордан Козарев, който изнасилил дъщеря си на 12 годишна възраст и продължил да издевателства над нея през следващите пет, реших да съм докрай откровен, въпреки че е трудно да се намерят думи, които да съответстват на трагизма в случая.

В България всеки краде каквото може и всеки убива както може. Думите като ред и закон отдавна са иЗгубили своя смисъл и значение – факт! Но не това е нещото, което трябва да кара българските майки да се притесняват за дъщерите си. Това, което се случи вчера на 17 годишната жертва на Йордан може да се случи утре с друго момиче. Или може да се случва дори в момента някъде. Никой не може да бъде застрахован срещу действията на разни иЗверги. Онова, за което българските майки трябва сериоЗно да се притесняват е, че в България липсва справедливост и логика, когато говорим за съд и съдебни служители. И това далеч не е първият пример за беЗполеЗност и посредственост на съдебната ни система.

Реших да погледна встрани и да дам пример със Запад, където се налагат истински присъди, но в крайна сметка се откаЗах. Исках да се успокоя с това, че понякога присъдите са справедливи, докато понякога не са, но дълбоко в себе си не чувствам, че не би трябвало да има такова раЗделение. И така стигнах до заключението, че когато има справедливост имаме Европа, а когато нямаме – България.

Толкова много се иЗписа напоследък на Стефан от Кортен, толкова много се иЗговори, че за тоя, който все още не е каЗал 2-3 думи по случая му става чак неудобно.

Кой си ти, Стефане, е въпросът, който бих задал първо. Не защо го направи, не колко време си обмислял „плана” за обира на банката, а кой си ти всъщност. Обществото те знае само като Стефан от Кортен, но преди да станеш това, ти беше Иван, после беше наркоман, после беше турчин, после те нарекоха загубеняк, сетне те обявиха за луд, а днес вече има инициативен комитет в подкрепа на твоето оневиняване от твоите съселяни, за които ти вече си национален герой.

Голям си ти, Стефане! Голям, защото накара медиите да говорят за теб цяла седмица, пренебрегвайки и войната в Либия, и бедствията в Япония. Гледецът беше приковал очи в очакване да направиш нещо и хич и не се интересуваше, че две държави са на път да иЗчеЗнат от картата на света. Ти държеше под прицел 6 човека, докато в същото време Либия даде около 7000 жертви, а Япония 12000. Не е важно, че нищо не им направи, важното е, че България се интересуваше само от теб. Голям си наистина, Стефане. Чувствай се голям!

Герой си ти, Стефане! Герой за ония, които в мечтите си са силни, дръЗки и смели. Които насън подготвят бунт, правят революция и свалят правителството. Които тайно мечтаят да са като гърци и француЗи – да не им пука, да стачкуват, да отстояват исканията си, да не ги е страх, че ще бъдат бити от полицията (която стачкува повече от тях!). За тях ти винаги ще си Мунчо на новото време – единственият, който дръЗна да вдигне пушка пистолет срещу СИСТЕМАТА. Не е важно, че не уби тая система; важното е, че нанесе удър по нея. Герой си наистина, Стефане. Чувствай се герой!

Но си и беЗкрайно жалък, Стефане! Жалък за ония, които в началото те превъЗнасяха, а сега с наслада те унижават сякаш си ги обидил с нещо и с насмешка и преЗрение те споменават между раЗговорите си. Жалък си си, защото в днешно време сам войнът никога не е войн и е трябвало да си наясно, че успехът е страшно важен за крайния реЗултат. Ти нищо не постигна за съжаление – чувствай се жалък!

Но какво пък! В крайна сметка точно ти, Стефане, беше център на всеобщото внимание и имаше своите 15 минути слава па макар и печална. Най-тъжното е, че на твой гръб лаврите обра родната полиция. Тая така залиняла откъм страна на действия полиция днес се чувства адски горда, че съумя да те обеЗвреди, Стефане. Ти, който влеЗе беЗ цел в банката, не ограби и не уби. Ти си абсолютен червей и в същото време истински лъв. Ти държа в подчинение 2 дни цялата система на МВР. И ако в другите държави е ежедневие полицията да се справя с терористи, то тук явно това е равносилно на героиЗъм! Фалшив обаче…

Има нещо смешно в цялата тая история за съжаление. Обществото днес е раЗделено на две – едни искат да те линчуват с камъни, а другите искат да ти иЗпишат икона. Докато се лутат в търсенето на правилния отговор, ти Стефане, се чувствай свободен и най-вече – истински!

Има нещо гнило в България. Дали са политиците или обикновените граждани е трудно да се прецени обаче. Политиците защото раЗрешават раЗни абсурди, а гражданите защото само мърморят под носа си и нищо не предприемат за да ги спрат.

Новината от вчера е стресираща и страшна за българското население. Може да я прочетете тук: http://www.vsekiden.com/89928

Очаквано и все пак иЗумително! Потурчването продължава с пълна сила в обща оргия с поробителите. Интеграцията на ромите е иЗмислена дума. Ромската интеграция е маскирана циганиЗация на населението. След като не можем да търпим 10 минути новини на турски в национален ефир ще гледаме цял канал на турски, цигански и евреиски. Хвала БНТ! Защо обаче не смените името на ТНТ ?! Ще приляга идеално на инициативата ви да зарадвате раЗличните етнически групи в България.

Еничарството е в сила и днес и никой не може да спре тоЗи ужас. Дори Бойко Борисов, който през 2009-та година подкрепи референдума на „Атака” за свалянето на новините на турски еЗик от ефир, но в последствие оттегли подкрепата си, защото турския министър-председател му каЗа, че това са потъпкване на човешки права. Явно нямаме думата в собствената си родина. Нямаме и права. Видно е, че нарежданията идат от друго място. Някой управлява страната ни беЗ да има нищо общо с нея. Това, съгласете се с мен, е повече от беЗумие. И беЗумие страшно дори, защото си представям България след 10-20 години – циганите са повече от българите, шалварите и фереджетата са доминиращи сред облеклата, а синагогите и джамиите са повече от християнските църкви. Ужасът е преголям и ми се иска да повърна!

Бирингът, за раЗлика от есенния гъбинг, се практикува много лесно. Не е нужно да чакаш подходящо време, да катериш по планини, да търсиш гъби и прочее. Нужни са ти само пари за бира. Каквато и да била, от където и да била. Бири много. Има светли, живи, тъмни, ale, alt, amber, Belgian ale, brown ale, bock, duvel, faro, lager, lambic, munich, pilsner, vienna и т.н. Бирата е най-старата и най-консумираната алкохолна напитка в света.

Тия дни бяхме на биринг, но понеже много ми мърЗеше да идем до денонощния за още бири, а и часът клонеше към полунощ, отидохме до кварталния еврейн, който е превърнал спалнята на апартамента си в нещо, което с гордост нарича „магаЗин”. Там, освен продукти с неустановен проиЗход има и бира. За зла беда не бе останала от любимата ни Шуменско. Нямаше дори Ариана. Продавачът обаче иЗлеЗе с оферта: „Защо не опитате ТАЗИ, много е добра!”. Купихме я, опитахме я. Въпросната „таЗи” бира представлява ето това нещо:

ПроиЗвежда се в град Л., но си няма име. Далеч съм от мисълта, че в бърЗината да пуснат продукта на паЗара, л-те пивовари са забравили да именуват бирата. Всъщност бира е доста силно каЗано. Въпросната течност освен че има отвратителен вкус, мирише доста силно на мая, от което ти се повдига още преди да си отпил. Ужасно е!

Та това е т.нар. български продукт. С него, както и с много други български продукти, ние градим имидж пред света. Имиджът е съвкупност от знаци, които дава една марка, за да бъде тя раЗпоЗната и приета като такава. Лошото е, че понякога теЗи знаци оставят болеЗнен отпечатък в съЗнанието на потребителите.Още по-лошото е, че вече сме поданици на един много голям свят, на ЕС, а това предполага качествения продукт, който може да купиш от магаЗин в Рим, Париж или Берлин, да може да закупиш и тук, в България. Това някак си не се получава. Не и когато продължаваме да имаме подобни „магаЗинчета”, в които да предлагат подобна „бира”.

Ето тия дребни неща раЗвалят имиджа на България пред света. И макар да вярвам, че има влиятелна класа в българското общество от работещи, заможни и активни консуматори на качественото, че има висококвалифицирани професионалисти, работещи за водещи компании в България и накрая, че има и лидери, които да вдъхновяват, да напътстват и подкрепят масата от хора около тях, имиджът ни пред света не се гради и е в трашен застой. Преди години един немски журналист беше написал, че ако България я няма на картата на света, никой няма да обърне внимание. Мога да се закълна, че не е прав. Нужно е само да опиташ от светлото пиво, което тия дни пихме с приятели и споменът за тоЗи отвратителен български продукт няма да те напусне никога. Това е и отговорът на въпроса „защо нещата в България не се случват”. Защото проиЗвеждаме лош, некачествен продукт. Не знам кой е виновен за това. Знам само, че нещо в управлението ни куца. Има огромно раЗминаване между обещания, очаквания и иЗпълнения. Не мога да ви кажа как се раждат политици, но мога да ви уверя, че тия вече са приключили. А новите, които ще дойдат наистина трябва да положат усилия, за да придобием отново един добър имидж пред света. То е повече от наложително, защото времето лети …