АСТА la vista

И ние, българите, да не останем по-назад, отиваме да протестираме днес срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
В повече от 15 български града ще има организирани мирни протести, досущ като в останалите 150 европейски такива.
Няма да стоим отстрани, я!

ACTA
Дълбоко в себе си обаче съм убеден, че повече от 2/3 от гражданите, които ще идат на протестите, нямат хал-хабер какво е АСТА, нито пък знаят за какво изобщо са отишли на протест. Попитайте ги каква е гражданската им позиция – ще ви кажат, че протестират. Попитайте ги срещу какво – ще ви кажат, че срещу АСТА. Попитайте ги знаят ли какво е АСТА – ще ви кажат, че това е „да не може да сваляме филми от замундата”. Ето я голямата мъка на българския интернет потребител – филмите. Той не надига глава на недоволство срещу личната си свобода, не мисли и не разбира, че ще бъде следен, че е ограничен, че е под прицел – не! – той протестира срещу забраната “да теглим филми”. АБСУРД!!!
Българинът обича да протестира, но като цяло няма ясна цел и идея. Той обича да е там докато не дойдат ченгетата с палките. Ако проследите историята на българските протести, ще видите много изумяващи и нелогични неща:
– българи, които пият и ядат кебапчета
– българи, които тръскат тлъсти шкембета под звуците на ориенталска музика
– българи, които трошат витрини на магазини и чупят всичко по пътя си
Това не е протест – това е безобразие.
Нещо подобно ще бъде и днес. Точно заради това аз няма да присъствам на това мероприятие.
А иначе АСТА отдавна си биха дузпата с безумните си искания… Най-малкото, че ако осъществят проекта си, трябва да спрат интернет и да затворят 90% от магазините не само в България, а изобщо.
Защо тогава да протестираме срещу нещо, което практически не може да просъществува?
Още повече, че правителството вече спря процедурата по сключване на Търговско споразумение за борба с фалшифициране.
А по форуми и социални мрежи се организира втора стачка.
Срещу кого?!?!?! Срещу какво?!?!?!
АСТА la vista!

Смъртта на прасето

Тия дни във фолк-клуб „Алегро” в Габрово имало интересно мероприятие. Наред с тютюневия дим, алкохолните пари и мириЗмата на пот, носеща се от телата на дивите кючекчии, сред присъстващите имало и едно прасенце мексиканска порода. Мъника бил намаЗан с олио и търчал обеЗумял (досущ като посетителите на заведението) сред дансинга. Бягал, защото онЗи, който го хванел, щял да го спечели като награда.
Края на фиаското завършило с публичното умъртвяване на прасенцето.
След това студентско парти, много хора сеЗирали районната прокуратура в Габрово, защото от където и да го погледнем, това е варварско престъпление. Публично при това.
Уведомление може да подадете и вие, като видите примерната бланка: =>
Знаете, че никога не лъжа за тия неща…
За да се раЗграничи от таЗи простотия и липса на елементарна култура и раЗсъдък, пловдивският кмет Иван Тотев забрани чалгата от днес, до края на годината в града под тепетата. За първи път по време на коледните праЗници, в центъра на града няма да звучат ритмичните звуци на Ориента. Така в следващите две седмици под тепетата кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има. В празничната програма обаче ще преобладават рок, джаЗ и коледни песни.
Хвала на такива люде и огромен поклон, господин Тотев!
Борбата срещу простотията продължава, ние сме с теб!

Върнете си ни ЛАМАРИНАТА!

ЛАМАРИНАТА, майна! Това беше нашата Ламарина! Ламарината на КАПАНИТЕ!

Сега ни я отряЗаха! ПРЕДИЗБОРНО! Ето какво остана от нея…

Мълвата гласи, че жена снимала с телефона си как някой пикаел на ламарината и иЗпратила клипчето в някаква телевиЗия с нечестивото намерение да се направи провокация. ПРЕДИЗБОРНО!
Хора пикаели в центъра на Монтана… iСектира, бе!
Престъпниците са на свобода, политиците правят каквото си поискат, най-бедната страна в ЕС сме, закъсали сме го откъм футбол и оше какво ли не, а вие ще се захванете за едно нищо и никакво пикаене…
Както и да е.
Всички ние, хората от КАПАНИТЕ, пикаехме на таЗи ламарина – години наред. И никога не сме се срамували от това…
Сега ламарината я няма. ОтряЗали я с флекс – ПРЕДИЗБОРНО.
А ние не се интересуваме от политика. Ние само искаме да си ни върнат ламарината, за да пикаеме на нея.
И като се сетя колко и какви хора са се облекчавали там. А то не може да седнеш на КАПАНИТЕ, да иЗпиеш 5-6 бири и да не иде да се иЗпикаеш 2-3 пъти (примерно). Или пък да се раЗхождаш и ти си допикае. В центъра на града може да пикаеш беЗплатно само на Ламарината! В заведенията искат пари (ше им се не знае и капиталистите!).
От ученик пикая на таЗи Ламарина! аЗ, мои приятели и поЗнати, млади и стари – всякакви. Толкова години на никого не пречеше това място, но ето че една политическа битка ни я отне…
Може ли такива плитки игри, бе хора?! Върнете си ни Ламарината. Дотам ли я докарахме, че да ни отнемате и удоволствието от пикаенето?!

НАРОДЕ????

Мисли народе! Днес е ден за раЗмисъл. Мисли за утре – за кмет, за преЗидент. Мисли.
Мисли народе!
НАРОДЕ????


Мисли, че тия, които ги иЗберат, няма да помислят за теб. Добре ли си, здрав ли си, имаш ли тревоги, заеми и прочее. Мисли народе за тях, че тежко време настана.
Трябва да се мисли. Трябва и да се пие. По много да се пие, защото няма алкохол на тоя свят, който да отмие мъката в душите на хората.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли и пий, че само в пиянството си сме смели и силни. И завиждай! Завиждай на испанци и италианци. Завиждай на англичани и гърци. И на француЗите завиждай – те могат да стачкуват и знаят какво искат, а и как да го постигнат. Другите държави раЗтълкуваха думите на Ницше, че падащият трябва да бъде бутнат! Само ние – не.
Но се и гордей!
България пропадна преди десетки години, а другите държави едва сега започват да пропадат. Значи, че сме иЗпреварили времето.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли за кое по-малко зло утре да дадеш гласа и душата си. Защото трябва да се гласува. И не ми каЗвайте, че нищо не се променя с иЗборите. Напротив! Променя се и то много. Ще иЗберем нови герои, о да! В Япония управниците уличени в престъпления и иЗмами се самоубиват от срам. В България стават герои. Ония, които крадат са вгорчени, когато отсъства свидетел на престъпленията им. Не е ли по своему привлекателно да те иЗложат на поЗорния стълб? Всички виждат какъв си мръсник!
Виктор Юго отдавна е написал, че да заставиш останалите да знаят какви си ги вършил, оЗначава да докажеш силата си. С желеЗен нашийник, иЗправен на дъсчена площадка на някое кръстовище, осъденият на смърт каторжник е пълновластен господар на вперените в него погледи.
Ешафодът е своеобраЗен пиадестал. Има ли по-блестящ триумф от тоя да станеш център на всеобщото внимание?! Да приковеш гледеца на обществото към себе си, е една от формите на чувство на превъЗходство.
За ония, за които злото е идеал, поЗорът е ореол…
На ешафода ти си над всички. Това е висота, както и да се тълкува. На нея престъпникът е цар. Да бъдеш иЗложен на покаЗ, значи да бъдеш съЗерцаван…
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли, пий и утре иди махмурлия да гласуваш, въпреки, че още на времето Бай Ганьо го е каЗал: „Маскари са до един”. И да не ти пука за ДС-та, за политически чадъри, за корупционни схеми, за лоша съдебна система и ниско обраЗование. Все пак гласувай – това е едно от малкото неща, които все още Държавата не ти е отнела – да упражниш СВОБОДНО правото си на глас…
НАРОДЕ????
НАРОДЕ????

Вкусът на времето

„Не е важно как се гласува, важното е как се брои”
Йосиф Сталин

За първи път в навечерието на иЗбори ще стоя леко встрани. Няма да коментирам кмет, правителство и преЗидент. Няма да нападам, няма да критикувам, няма да недоволствам.
Ще гласувам за кмет, а за преЗидент – твърдо не. Сетне ще чакам да започне новият цирк. И така до следващите иЗбори.
И ако се чудите защо наричам клоунада цялата таЗи работа, припомнете си Алековият раЗкаЗ по-долу.
Приятно четене и раЗмишляване. И да знаете, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

„…Ти Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси при Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино и ракия… Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш!… Довечера с управителят и околийският ще пообиколим и другите кафенета и кръчми… Нашите бюлетини ще сгъваме като муски… Па трябва да пипнем и няколко техни бюлетини, да видим каква е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да сгънат 1000-2000 бюлетини на тяхната хартия с нашите имена… Защо съм Ганьо Балкански ако не знам и този занаят? Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера. Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.
******
И тръгнаха изборите!
Пред очите на Граматиков почна , завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица… Околийският начело, с извадена шашка, изкомандува „Напред!” и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена… Тръпки побиха Граматиков. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!.. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква записка, подаде я на Данковото унуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се в съседния двор и след минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутени избиратели, които бяха останали на двора… Полицията почна своята роля… „Шашки вън!”… Зазвънтяха шашките, запищяха камшици. Зачуха се протести, зачуха се псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна и видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора. И Граматиков, увлечен в течението на масата, намери се на улицата. Той беше поразен като от молния!
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тихина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно…
„Бай Ганьо прави избори”, Алеко Константинов

Футболисти сме, ама не съвсем…

Преди седмица футболният фолклор роди страхотен виц.
„За мача България – Англия, Kапело викнал 6-ма от Манчестър Сити, 5-ма от Манчестър Юнайтед, 3-ма от Челси и 2-ма от Ливърпул! Лотар Матеус иЗвикал – 6-ма от Син Сити, 5-ма от Найт Флайт,  4 от Спартакус 3-ма от Биад и 2-ма от Планетa.”


Няма какво да се кривим – Англия ни опуха прахта за нула време. Дойдоха, видяха (че нищо не става от нас) и победиха. След 0:3 всички шансове за класиране на Евро 2012 приключиха. Матеус даде интервю пред вестник „Сън” преди мача: “В България футболистите се мислят за велики. Това е проблемът. Някой играч вкарва два гола, след това решава, че “може да бъде като Меси” и започва да вярва в това. Взимат се за герои. Те имат мечти, но не виждат реалността. А реалността е, че нито един български отбор не остана в Лига Европа или Шампионската лига. Това е тяхното ниво.” Адски е прав, като се замисля. Думите му обаче докачиха нечия гордост и сега се говори, че повечето футболисти и част от Изпълкома на БФС готвят преврат срещу Матеус. Мълвата е, че за треньор се гласи Любо Пенев. Проблемът е, че срещу него обаче са хората на Боби Михайлов.
И тук е моментът да се запитаме, кой точно е виновен за беЗобраЗно ниското ниво на националния ни отбор по футбол? Матеус или Михайлов? Едва ли виновник е хер Лотар. Той си вЗима 30 000 евро на месец и се прави на притеснен и загрижен за националния ни отбор само пред журналистите. Виновен е Михайлов, защото тези пари могат да се наливат в ДЮШ. Постоянно се оплакват, че нямаме млади таланти. Еми как да ги имаме, след като няма лев за децата? Принудени сме да даваме гражданство на македонци, сърби и браЗилци. С националната фланелка на България излиЗат раЗни лусио вагнерци и маркиньоси и колкото са по-черни, толкова повече не могат да боравят с топката. Но защо им е да могат? Те са предали собствената си страна, ще се стараят ли за друга?!
Аз и преди писах, че с такива манекени и пияндета нищо добро не ни чака. Писах също, че съм склонен да се предложа за треньор – няма особена разлика дали аЗ ще ръководя А отбора или Моуриньо – знаете, че не може да заснемеш маймуна, а да иЗлеЗе лъв на снимката… Закъсали сме я, закъсали сме я откакто Перуката вЗе властта в БФС. Толкова много се я закъсали, че като погледнем нагоре, виждаме дъното. Закъсали сме я и откъм публика. Около 30 000 души на мача България – Англия е обидно ниска цифра. Сещам се за една сцена от един сръбски филм:  „Вижте англичаните – пълен стадион! Това е велика нация. Вали, а стадионите са пълни. Тук стадионите са праЗни, като че има чума. В Англия има стадиони, място за паркиране, тоалетни…не е като тука – 30 000 човека на един кенеф. Бях на “Цървена Звезда” и “Барселона” на Маракана. Говно до говно, навсякъде… Реферът искаше да спре мача; мислеше, че е димка, но не беше…”
Матеус каза, че в България липсват спонсорите и за това няма пари. А без пари не може вече. Беше време, когато всеки един футболист играеше преди всичко за слава. Сега времената са други. Играе се за пари. За много пари. И въпреки да знаят, че за да получиш нещо, трябва и да дадеш, от БФС много не им се дават пари за футбол…

Б.ългарски Д.ържавни С.мърделници

Така би трябвало да се наричат Български Държавни Железници. Защо Смърделници ли? Защото не намирам по-подходяща дума, с която да опиша обстановката по някои от влаковете на БДЖ.
Отдавна бях замислил тоя текст, но все отлагах написването му. Последното ми пътуване с влак обаче ме провокира да напиша следващите редове. Наясно съм, че да пътуваш с влак е евтино и може би най-безопасния начин за предвижване. За какво плащаш обаче? Повечето родни железници са мръсни, прашни и безкрайно стари. Първото нещо, с което се сблъскваш качвайки се на някой от тези влакове е воня на мухъл, на вкиснато, на застояло. Прозорците или не се затварят, или не се отварят. Дупки по купетата изкърпени с ламарини и талашит, грубо заковани с пирони. Хартии, найлонови торбички и пластмасови бутилки се търкалят по седалките и пода, а самите седалки са до немай къде гнусни. По тях са наслагали босите си крака десетки цигани. Краката им са по-черни от мръсотия и от най-черното, което можете да си представите. Чувстващ, че докосвайки се до седалката, ще залепнеш. Стоиш прав. Три часа, четири часа, шест часа – колкото продължава пътуването ти. Повечето родни влакове са изключително бавни – движат се с около минута на километър – доста странна мерна единица. Единственото решение за да мине времето ти по-бързо е да пиеш, да се напиеш и да забравиш, че пътуваш. И също така да си сигурен, че ако повърнеш в краката си, ще е по-чисто.
Качих се с 2 бири на път на някъде. Седях на края на седалката и си мислех, че няма как да не пипна някоя кожна болест. Отпивах от бирата и се опитвах да не мисля за екземи, краста и възпалена лимфна система. Е да, но ми се допика. Във влак с 6 купета имаше една единствена отключена тоалетна. Има и служебна, но нея не можеш да ползваш. С нокътя на един пръст натиснах дръжката и влизах. Онова, което видях там, за малко да ме накара да повърна. Някаква калнообразна смес аха-аха да прелее от тоалетната чиния. Сигурен бях, че това беше смес от лайна, урина и менструална кръв. Сложих си тениската на лицето и излязох. Хората ме гледаха недоумяващо – приличах на вандал, който е дошъл да троши държавните железници, защото го е яд на безработицата и ниските заплати. Едно много симпатично момиче застана до мен и попита „Свободно ли е?”. В първия момент не я разбрах. Тя пак ме попита и кимна с глава към тоалетната. Чак тогава схванах, че иска да иде до клозета. Казах и, че там е някакъв ужас. Симпатичното младо момиче отвърна „Няма как просто…”. Искрено я съжалих и мислено си пожелах никога да не ми се случва такова нещо. Реших, че по-добре да ми се спука пикочният мехур, отколкото да умра в тоалетна на български влак. Не след време една безкрайно мръсна и лъхаща на пот циганка отиде до тоалетната, но бързо излезе с ръка на устата… и тя беше отвратена. Единствените хора, на които смрадта не правеше впечатление бяха кондукторите. Те се разкарваха толкова спокойно и така горди, сякаш бяха служители на Alstom, Siemens или ThyssenKrupp.
В крайна сметка на всеки е ясно, че има хора, които рушат, драскат с маркери по купетата и пикаят без да пускат водата. Но от друга страна пък не може никой да не се грижи за елементарната хигиена във влаковете. Все пак хората плащат за да пътуват, а не за да повръщат. Аз не съм виновен, че има лумпени без билети, които безчинстват по влаковете.
Можете ли да си представите как би се почувствал чужденец във влак на БДЖ? Можете ли да си представите неговия ужас, когато му се допикае и отиде в т. нар. тоалетни? Можете ли да си представите, че ние сме поданици на Европейския съюз? Не можете. И аз не мога. Пътуването с такива влакове на БДЖ е някакъв кошмар и за да не продължи този ужас, трябва да се направят някакви промени. Какви точно в момента не мога да кажа с точност, защото все още ми се повдига от пътуването…