The Ides of March

Предстоящите президентски избори в САЩ, при които има далеч повече прозрачност (уж), отколкото преди предстоящите такива у нас (там поне кандидатите са ясни, а не както тук – партиите ежедневно увъртат и отлагат да съобщят кой ще е кандидат, а с това и постоянно разочароват в очакванията електората си), са един чудесен повод да представя на вниманието на уважаемия читател един изключително качествен и не знам защо толкова недооценен (едва 7.1 оценка в IMDB) от критиците филм.

The Ides of March на режисьора Джордж Клуни проследява политическата кариера на младия имиджмейкър Стивън, който се сблъсква с неподозирани задкулисни игри и заговори в хода на президентската кампания.

Според римския календар мартенските иди са денят в средата на месеците март, май, юли и октомври.
На 15 март 44 пр.н.е. заговорници убиват римския диктатор Гай Юлий Цезар, макар няколко дни преди това (според древногръцкия историк и среден платонист Плутарх) авгур Тит Вестриций Спурина да предупреждава Цезар с думите „Пази се от Мартенските иди!” („Cave Idus Martias“).

Днес този израз е синоним на предстоящо нещастие, а как ще се развият президентските избори и в САЩ, и у нас – предстои да разберем.
Дотогава може да се насладите на филма, приятно гледане.

Оскари 2013

Когато Сет Макферлин излезе като водещ на 85-та церемония по връчването на наградите Оскар – най-голямото събитие в света на киното, провело се в Dolby Theater в Лос Анджелис, си казах: „Това ще е някаква шега!”  Точно така се и оказа според мен.

oscars-2013
Големият победител (изненадващо!) се оказа „Арго” на Бен Афлек, който спечели статуетката за най-добър филм. Нищо против него нямам, дори харесвам филмите му (с изключение на „Арго”), но нека не го превръщаме в българското Графче…
Филмът, отнесъл най-много Оскари се оказа „Животът на Пи”. В екипа, работил по филма, е и българският художник Любомир Христов. Браво, Любо! Второто място си делят „Клетниците” и „Арго”, а „Джанго без окови” остана с 2 награди.
Огромното разочарование бе за Робърт Земекис и неговият „Полет”, който остана без приз. За мен това също бе невероятна изненада, защото филмът действително беше адски стойностен и засягаше темата с алкохолизма, който е един от смъртоносните бичовете на 20 и 21 век. Но явно американците не обичат да се говори за уиски и водка…
Недоумение у мен предизвикаха и номинациите на клоунадата на Джо Райт „Анна Каренина”, но кой съм аз, че да съдя?

Ето ги и големите победители на вечерта:

Най-добър филм – Argo
Най-добър режисьор – Анг Лий (Life of Pi)
Най-добра актриса – Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence)
Най-добър актьор – Даниел Дей-Луис (Daniel Day-Lewis)
Най-добра актриса в поддържаща роля – Ан Хатауей (Anne Hathaway)
Най-добър актьор в поддържаща роля – Кристоф Валц (Christoph Waltz)
Най-добър чуждестранен филм – Amour
Най-добър документален филм – Searching For Sugar Man
Най-добър анимационен филм – Brave
Най-добър късометражен анимационен филм – Paperman
Най-добра оригинална песен – Skyfall
Най-добра музика – Life of Pi
Най-добра кинематография – Life of Pi
Най-добри визуални ефекти – Life of Pi
Най-добри костюми – Anna Karenina
Най-добър грим и прически – Les Miserables
Най-добър късометражен игрален филм – Curfew
Най-добър късометражен документален филм – Inocente
Най-добро озвучаване – Les Miserables
Най-добър звуков монтаж – Zero Dark Thirty / Skyfall
Най-добър филмов монтаж – Argo
Най-добра сценография – Lincoln

Линк към страницата на IMdb

Kad porastem bicu Kengur

Ако си между 20 и 30 години, родителите ти не са бивши агенти на ДС, не са потомци на важни клечки от ЦК и не са реститути, то вероятността да приличаш на Шоми и Дуже от филма „Kad porastem bicu Kengur” е много голяма.
Лентата на режисьора Радивое Андрич е алманах за живота на всички тийнейджъри от Балканите, които нямат богати родители. Невероятно смешен и същевременно тъжен, “Kad porastem bicu Kengur” е отражение на заобикалящата ни действителност и показва всичко онова, което се случва извън нашите мечти. Във филма не се говори за политика, няма супер ченгета, няма битки и отвличания. Филмът е за отчаянието от живота на няколко белградски момчета. Те не могат да си намерят работа или ако работят, то е за престъпно ниска заплата. Залагат последните си пари на еврофутбол с надеждата да спечелят джакпота, който да им осигури мечтаният живот като този на Кенгуруто – единственият успял техен приятел от квартала, който е вратар на английския Истуич . Останалото време запълват с пушене на джойнт и пиене на бира.


“Kad porastem bicu Kengur” е филм, който грабва с искреността си, с честността си, с това, че нищо не е преиначено, нищо не прикрито, а напротив – всичко е толкова реално, че дори се виждаш като един от героите, особено когато се стигне до потресаващия монолог на Браца:
„Гърдите са ми отпуснати. Нямам коса. Имам бенки по цялото тяло – милиони бенки и не мога да се пека на слънце, но така или иначе нямам пари за море… Имам шкембе, нямам работа, на 27 години съм и още живея с родителите си. Нищо няма да се промени за мен в следващите 50 години. Или по-скоро ще се промени: към по-лошо. Аз съм безполезен социален паразит; аз съм въшка и живея въшлив живот, а когато умра, ще ме закопаят във въшлив гроб…”
Ето тогава разбираш, че положението на Балканите наистина си е ебало майката.

“По пътя”

Най-сетне дълго чаканата екранизация на апокалиптичната книга на Джак Керуак “По пътя” е факт!
“По пътя” не може да се нарече просто книга. Мнозина я считат за Библия на цяло едно поколение. Не случайно литературните критици твърдят, че “По пътя” е преобразила не само Америка, но и света.
“По пътя” е начин на мислене. Тя не просто се чете, а се изживява.
Затова не ни остава нищо друго, освен да дочакаме премиерата на филма на Уолтър Салс, която се очертава през май в САЩ и някъде към септември в Европа.

“Английският съсед”

Замислен през 2004 и реализиран чак през 2011 година, „Английският съсед” със специалното участие на британския актьор Лесли Грантъм е комедиен сериал направен по едноименната книга на Михаил Вешим и режисиран от Дочо Боджаков (познат още с „Патриархат”).

angliiskiqtsysed

„Английският съсед” е сериал за срещата на две коренно различни култури. От едната страна са редът и трудолюбието при англичаните, от другата – хитростта на българите. Сериал, който не цели да критикува и усмива, а по-скоро да покаже житието-битието на хората от село, които се нагаждат според времето и обстоятелствата.
Картината ни пренася в малкото българско селце Плодородно, където всеки от жителите му се занимава с всичко друго, но не и с труд. Там е Нотингам – млад мъж, на който основното занимание е да залага на еврофутбол, там са местният даскал по химия и запасният полковник от ДС Щърбанов, които варят „уиски” в селското училище и го пласират в кръчмата, там е и Киров – млад скинар, лутащ се между национализма и престъпленията, който така и не може да открие себе си и да намери точното си място, там е и кметът – човек с глобален поглед над нещата и с европейско мислене, решил да използва всичките възможности, които Европейският съюз му предоставя, за да разкраси и разнообрази Плодородно.
Съселяните са свикнали един с друг и всичко върви нормално, докато един ден в Плодородно не пристига англичанинът Джон Джоунс, който купува къща там.
Постепенно животът на всеки от селото се променя  и идва един момент, в който не можеш да разбереш дали нашите селяни са приели английските обноски или англичанинът Джон е придобил българските нрави и привички.

“Germinal”

Два свята – нито един излишен.
Два свята, без които не можем. Два свята – на Земята и под Земята.
На Земята има бедни и богати, под Земята – всички са равни.
Два свята и никога три.

Наричат миньорите в Боринажа „черните мутри”, а самата местност в Белгия – „Черният Египет”. За тях е споменавал Ървинг Стоун в биографичната книга за Винсент Ван Гог „Жажда за живот”. Описвал ги е като малки, почернели от въглищен прах човечета, изнурени от работа, страдащи от охтика, вечно гладни и жадни; черните мутри от Боринажа – на Земята зъзнещи от студ, под Земята в мините – изгарящи от топлина. Хора, загубили човешкият си облик. Хора, за които единствените удоволствия в живота са кратките почивки в мините, когато могат да хапнат хляб и сирене с възкисело кафе.
Преди много, много години Емил Зола прекарал там известно време, за да събира материал за своята книга „Жерминал”. Екранизация на класическия роман на Зола днес е направил режисьорът Клод Бери в едноименния филм „Germinal”. В главната роля е Жерар Депардийо – човек с грубовати обноски, но с добра душа и меко сърце.
“Germinal” е филм за експлоатацията на човешкия труд, но също така и филм, за човешката жажда за справедливост. Миньорите знаят, че увеличаването на заплатата при капиталистическа икономика е утопия. Те са обречени на вечен труд и безпаричие, а най-лошото е, че са свикнали със съдбата си. Един ден, обаче, един човек променя тяхното мислене. Същият този човек ги повежда на барикадите срещу алчните им господари. Битката е неизбежна!

Оскар 2012

Една скучна откъм филми 2011-та година и съвсем естествено едни скучни награди „Оскар”.
Онова „всичко е написано”, днес звучи като „всичко е заснето”, което пък никак не извинява липсата на идеи при режисьорите.
Победителят (за първи път няма да употребя „големият” с „победител”) на вечерта е The Artist – нищо неочаквано или изненадващо.
Ето и другите НАЙ (пълният списък – тук):

* режисьор: Michel Hazanavicius (The Artist)
* актьор в главна роля:
Jean Dujardin (The Artist)
* актриса в главна роля: Meryl Streep (The Iron Lady)
* актьор в поддържаща роля: Christopher Plummer (Beginners)
* актриса в поддържаща роля: Octavia Spencer (The Help)
* оригинален сценарий: Midnight in Paris  (Woody Allen)
* адаптиран сценарий: The Descendants
* анимационен филм: Rango
* документален филм: Undefeated
* чуждоезичен филм: A Separation (Иран)
* визуални ефекти: Hugo
*операторска работа: Hugo
*монтаж: The Girl with the Dragon Tattoo
*саундтрак: The Artist (Ludovic Bource)
*звуков микс: Hugo
* монтаж на звуковите ефекти: Hugo
* песен:Man or Muppet“ (The Muppets)
* късометражна анимация: The Fantastic Flying Books of Mr. Morris Lessmore
* късометражен филм: The Shore
* късометражен документален филм: Saving Face
* грим: The Iron Lady
* костюми: The Artist