Тази година искахме да празнуваме рожденния ден на съпругата ми в някое хубаво заведение в София. Искахме да съберем приятели (25-30 човека) и да се повеселим типично по български в някоя механа. След проучване из заведенията на София се спряхме на “Сите българи заедно”. Харесва ни обстановката, както и кухнята. Отидохме, за да си направим първа среща с някой в ресторанта. Дадоха ни примерни менюта. Един от основните ни въпроси, както при повечето хора в България, беше дали можем да си внесем алкохола за събитието. От ресоранта ни казаха, че няма никакъв проблем, стига менюто, което си изберем, да е с минимална стойност 25-27 лв. на човек.

Така и направихме, избрахме си меню, чиято стойност беше около 27 лв. Отидохме отново в ресторанта, за да си платим капаро и да уточним кое меню искаме. В ресторанта ни посрещна друг човек, който се водеше някакъв вид управител. Човека беше много любезен, изкоментирахме менюто, той направи всичко възможно, за да ни угоди, с две думи бяхме изключително доволни. Единственото, което оставаше като искане от него, беше да му кажем точна бройна на алкохола, които ще внесем, за да всичко да е ясно и да няма обърквания.

Една седмица по – късно, което беше вчера, решихме, че ще ни трябват около 10 бутилки ракия (0,700), за да покрием всичките гости, без притеснения, че няма да ни стигне. Обадихме се, като този път бяхме прехвърлени на трети човек, който също се води някакъв управител. По – управител от предишният управител. Това да имаш заведение било сложна работа. Трябва ти явно разслоена структура на персонала с поне 10-15 нива на управление.

Както и да е!  Когато казахме на този баш управител, че искаме да внесем 10 бутилки, той отсече: “Абсурд! Не може повече от три!”. Обяснихме му, че не ни е била такава уговорката  и че другите хора, с които разговаряхме не са ни поставили подобни условия. Неговият отговор беше, че той не знае с кой сме говорили, но той е единственият човек, с който трябва да се говори и той решава и няма да стане това, което искаме. Ние му казахме, че това за нас е важно и би било нелепо от негова страна да ни отхвърли така грубо, при положение, че не е единственият ресторант в София. Отговора на господина беше, цитирам: “Ами има и други хора дето ще си оставят парите в ресторанта, не сте само вие”. Също така добави, че не е длъжен да се съобразява с нашите искания и тона ни на говорене и че не желае да разговаря повече с нас.

Както се досещате в този момент всякаква възможност за договорка отпадна и казахме, че ще дойдем да си приберем капарото и прекъснахме разговора.

Обяснете ми сега драга публика, това на какво прилича ? Аз лично съм изключително потресен от тези обстоятелства и по – точно от грубостта на въпросният смешен идиот. Ще добавя как изглежда въпросният селяндур. Когато съпругата ми е отишла да прибере капарото той я е посрещнал в заведението разхождайки се по анцунг с цигара в уста. Типична тъпанарска физиономия с рошава коса модел “Спах до преди малко и ме мързеше да се изкъпя”. Този въпросен срам за човешката еволюция и всички негови себеподобни са един от туморите на българската ресторантьорска индустрия. Един от многото, за които понятията “customer service” или “отношение с клиента”, дори не са в едно измерение с малоумният му мозък.

Толкова ли се наядоха заведенията в София, че с лекота да захвърлят събитие с 25-30 сигурни клиенти? Това ли заслужава българският потребител в лицето на мен и съпругата ми? Вие кажете, драги читатели. И не казвайте само на мен, а разкажете надлъж и на шир, за несправедливостите в тая глупава реалност.

“Сите българи заедно” ли ? По – скоро “Сите българи да не идват тук”!

Разхожда се един европеец из една африканска страна и какво да види: насреща му лежи африканец в хамак под палмите и пие леден сок. Приближил европееца и рекъл:
- Защо лежиш?
- А какво да правя? – попитал африканеца.
- Ами, работи – отвърнал европееца.
- Защо да работя? – пак попитал африканеца.
Завързал се диалог между двамата.
- За да имаш пари – рекъл европееца.
- За какво са ми парите?
- За да си купиш къща.
- Защо ми е тази къща?
- За да си ожениш.
- И защо да се женя?
- Защото тогава ще си богат, ще създадеш семейство и по цял ден ще лежиш.
- Че аз и сега си лежа по цял ден – насмешливо отговорил африканеца.
Европееца се плеснал с ръка по челото и рекъл: „Че какво правя аз тогава?!”.

Горната история, макар и да не е много вярна, е много поучителна. Поуките трябва да си ги направим сами: или да бъхтим с мотиката по цял ден и да продаваме пролетарския си труд без пари или да отмаряме под палмите отново без пари.
Имайки предвид менструалният цикъл, който мъчи България последните няколко години на управление, мисля че да се излежаваме на сянка е по-добрата сделка. Наскоро гледах по телевизията един наш икономист, който познавачески заключи, че българинът би бил работил за 200 лева на месец, отколкото да стои в тях без пари. Така е, братко – ситият на гладният не хваща вяра. Бих се съгласил да се разделя с 1 от пишещите си пръсти, ако този смешник оцелее 1 месец с 200 лева. Искам да ми демонстрира как с тези мизерни пари ще плати месечните си сметки и какво ще му остане за храна.
Като цяло трябва да заключим, че в България не си на сметка да работиш. Да гърбиш по 10-11 часа на ден, 6 дена в седмицата и то за 300-400 лева е абсолютно безсмислено. Докато работодателите печелят от къртовския труд на своите работници, положението ще е все така. Българските работници са в пъти по-ниско от световната working class. Онези има поне някакви права, докато ние нямаме нищо и сме роби в собствената си държава. И най-най-лошото е, че тиранът, диктаторът, робовладелецът дори не е превзел територията на България, а и той е българин. Какво излиза? Че българският работник е предаден от българския работодател. Диващина срещу варварщина!
Ето защо хората гледат на Запад. Онзи Запад, който навремето беше забранена дума, табу, днес не само е позволен да се изговаря, но и да се употребява. Съгласете се с мен, че е много по-изгодно да работиш в друга държава и да се чувстваш човек, отколкото да си роб в собствената си страна, където си един вторичен продукт: работиш за да си купиш дрехи втора употреба, кола втора употреба, техника втора употреба, храна трета употреба и жена двадесета употреба.
Патриотизъм?! Тук става въпрос за оцеляване и борба за живот!
„Белият роб в България” е тема за друг мой разказ…
Честит 1-ви май! Arbeit macht frei!

С ръка на сърцето мога да кажа, че месец април е месецът на абсурдите в България.
Нека направим бърз мониторинг на събитията, които се случиха последните 3-4 седмици:
- 1-ви април дойде с нови по-високи цени на парно и газ, въпреки че Газпром намали цените с 11%, нашите я вдигнаха
- пак на 1-ви април стана ясно, че сме официално страната с най-скъпо гориво, ток, вода и газ в цяла Европа, а същевременно сме с най-ниски заплати
- 2 април дойде с нови по-високи цени на билетите
- безработицата в България е 12,4% при 10,2 в ЕС
- заляха ни стачки в ОЦК-Кърджали
- половината от бандата „Наглите” вече са на свобода – нямало доказателства срещу тях
- започнахме да внасяме яйца от Китай, хляб от Румъния, зеленчук от Турция и агнета от Сърби
- България попадна в 10-та на класация за най-нещастна държава в света
- ново увеличение на цените на месото и зеленчуците
- поредната изцепка на здравния министър Деси: „Да не се дават шофьорски книжки на хора, които не са платили здравните си осигуровки”, след като преди това като депутат тя предложи на хората без платени здравни осигуровки да се забрани да напускат страната, а сетне – вече като министър – да не им се издават лични карти
- обраха инкасо автомобил край Ловеч; сумата е над 2 милиона лева
И аха да отдъхнем, че този проклет април почти отмина, новото „двайсе” дойде от Антонела Донушева, експерт в Областна служба „Земеделие”. Тя поиска да бъде въведен стандарт за краставиците – всички те да бъдат правил, цилиндрични, еднакви и с дължина от 25 сантиметра.
Край на кича, да живее геометрията!
Един поглед в бъдещето: експерти обикалят родните пазари с ролетки и шублери в ръка и съставят актове на търговците, които не предлагат въпросните 25 сантиметрови краставици.
Спорен въпрос остава, дали ще забранят на хората да си отглеждат домашни краставици в градините, защото, съгласете се с мен, колкото и добър градинар да си, нямам как да произведеш абсолютно еднакви краставици. Може да го клонираме, но това няма как да стане по естествен път. Ще рече – ще ядем само химикали и изкуствени продукти. Нещо, на което отдавна сме свикнали: кренвирши от месо и такива от мас и тоалетна хартия – едните по ДБС, другите – по личен търговско-измамен стандарт. Месо от месо и месо от соя. Български ориз, произведен в Китай. Два вида кашкавал – единият изкуствен, другият – още по-изкуствен. И понеже това ни е малко, в края на годината се предвижда стандарт и за млякото: щандовете на магазините ще са разделени на две – едните за мляко и сирене от мляко, а другите – за мляко и сирене от… ДРУГО. Как се прави мляко и сирене без мляко – акъл не ми го побира.
А като се замисли човек, че сме само април месец..

„Най-вълнуваща ще е онази телевизионна игра, в която загубилият губи живота си”
Чък Барнс

Има една неофициална игра, в която всеки гражданин на България участва волю-неволю. И в нея се говори за абсолютни рекорди, но е малко по-различна от „Книгата на Гинес”. Тази игра се нарича „Рекордите в България”.
Правилата на „Рекордите в България” са странни, както са странни всички неща, които се случват в проклетата ни държава, а голямата награда – още повече! Надпреварата е реплика на книгата на Стивън Кинг „Дългата разходка”. И тук участниците трябва да вървят без да спират, а който спре – след като получи три предупреждения, бива убиван. Нямаш право на почивка, нямаш право да говориш против Системата, нямаш право да бягаш – единственото, което имаш право е да вървиш напред, подкрепен от нищожното количество концентрирана храна, която са ти подхвърлили церберите от властта и която те поддържа жив, колкото да можеш да продължиш да вървиш. Всяко опълчване против Системата се наказва със смърт! В книгата ролята на палачи изпълняват войниците от „Бригадите” на Майора – зъл, подъл и егоистичен деспот. При нас палачите са други…

И така, уважаеми читателю,
Добре дошъл в „Рекордите в България”!
Условията на играта са ти ясни: трябва да оцелееш в държава с абсолютни рекорди. Рекордно ниски зимни температури, рекордно високи пролетни температури, рекорди по уволняване на министри от едно правителство и рекордни високи цени на горивата.
Най-високи сметки за ток, вода и газ, най-много неосъдени престъпници, най-много помилвани престъпници, най-много доносници на глава от население, с най-мизерни условия на труд, с най-голяма безработица, най-бедните в ЕС, с най-ниските заплати в ЕС.
Най, най, най, най, най…

Ако тези условия ти се виждат алогични – сега е моментът да се откажеш.
Ние просто ще продължим да играем играта – нямаме избор. Решихме да останем в страната на абсурдите – България. Единствената страна, която е била под натиска на комунистическия ботуш и която все още не се е оправила. Ние не сме на дъното, ние виждаме дъното, когато погледнем нагоре. Ние сме единствената страна, в която дори и след като си здравно осигурен – плащаш за лечение. Ние сме и единствената страна, в която социални помощи получават цигани, които нито са ходили на училище, нито имат някакъв трудов страж. Ние произвеждаме лекарства и ги изнасяме извън граница. В другите държави собствените ни лекарства са по-евтини, отколкото при нас. Нашите родни ябълки и круши са по скъпи от портокалите и бананите, които внасяме. Ние сме под всякаква критика… Ние сме против всякаква логика. Ние сме НЕ-човеци!
Нас ни юркат като овце и ние мълчим като овце. Така ще е, докато всички като един не се вдигнем срещу това безправие и беззаконие. Но не виждам кога ще стане това. Онзи ден имаше общонационален протест срещу безобразията в България. На него, освен че самите организатори не са присъствали, е имало и страшно малко хора. Ще цитирам думите на един от участниците:
Спинкате ли позорни граждани на тази смешна държава????
ВИЕ СТЕ МЕЧТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИК!!! Добре, че хората по светът имат повече душа от вас и се борят за правата си и ще успеят, е иначе целият свят бъде приспан за отрицателно врем, ако гражданите бяха като Вас.
Днес осъзнах, колко му е било трудно на Васил Левски, да се занимава с робския народ!!!
А на МИШКИТЕ,които се криха вкъщи ще кажа само едно:
Продължавайте да се криете, страхувайте се, мързелувайте, но когато някога вашето дете ви попита: “Мамо, тате, защо вие не бяхте там да се борите за нашето бъдеще?” вие им отговорете: “Ами беше ме мързел”.
Днес – в София – ми бе мъчно, тъжно и болно… Мъчно, че бяхме толкова малко, тъжно – че очевидно или не ни разбират, или не знаят за нас, или си живеят добре и не им се протестира и тъжно – защото имам две деца и все ми се иска да останат тук да живеят… Като цяло обаче – пак ми се реве, но не от щастие – както се надявах вчера, а от тъга… Очевидно всеки ще се спасява по единично – стара българска традиция…

Ето това е играта, в която участваме, уважаеми читателю.
Последен шанс да прецениш дали да се състезаваш, или да гледаш отстрани.
Изборът е единствено твой (все още!).
И докато ти се чудиш какво да правиш, ние продължаваме напред, защото искаме да спечелим голямата награда – да оцелеем…

И ние, българите, да не останем по-назад, отиваме да протестираме днес срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
В повече от 15 български града ще има организирани мирни протести, досущ като в останалите 150 европейски такива.
Няма да стоим отстрани, я!

Дълбоко в себе си обаче съм убеден, че повече от 2/3 от гражданите, които ще идат на протестите, нямат хал-хабер какво е АСТА, нито пък знаят за какво изобщо са отишли на протест. Попитайте ги каква е гражданската им позиция – ще ви кажат, че протестират. Попитайте ги срещу какво – ще ви кажат, че срещу АСТА. Попитайте ги знаят ли какво е АСТА – ще ви кажат, че това е „да не може да сваляме филми от замундата”. Ето я голямата мъка на българския интернет потребител – филмите. Той не надига глава на недоволство срещу личната си свобода, не мисли и не разбира, че ще бъде следен, че е ограничен, че е под прицел – не! – той протестира срещу забраната “да теглим филми”. АБСУРД!!!
Българинът обича да протестира, но като цяло няма ясна цел и идея. Той обича да е там докато не дойдат ченгетата с палките. Ако проследите историята на българските протести, ще видите много изумяващи и нелогични неща:
- българи, които пият и ядат кебапчета
- българи, които тръскат тлъсти шкембета под звуците на ориенталска музика
- българи, които трошат витрини на магазини и чупят всичко по пътя си
Това не е протест – това е безобразие.
Нещо подобно ще бъде и днес. Точно заради това аз няма да присъствам на това мероприятие.
А иначе АСТА отдавна си биха дузпата с безумните си искания… Най-малкото, че ако осъществят проекта си, трябва да спрат интернет и да затворят 90% от магазините не само в България, а изобщо.
Защо тогава да протестираме срещу нещо, което практически не може да просъществува?
Още повече, че правителството вече спря процедурата по сключване на Търговско споразумение за борба с фалшифициране.
А по форуми и социални мрежи се организира втора стачка.
Срещу кого?!?!?! Срещу какво?!?!?!
АСТА la vista!

Когато снегът падне,
светлините загаси…

Тия дни, в нощта срещу Ивановден наваля сняг в България. И така за пореден път зимата ни изненада…
Монтана и Враца (два от най-големите градове в Северозападна България) останаха без ток за повече от 20 минути. Сякаш изчезнаха от картата. Странното в случая е, че от ЧЕЗ не можаха да обяснят какъв е проблемът. Нищо ново.
В общините Чепеларе, Тетевен и Роман обявиха бедствено положение. Към момента то продължава трето (!!!) денонощие. Хората извадиха лоените свещици и газените фенери. Няма как – без светлина не може.
Завчера пътувах с една майка и двете й дъщери. Тя ми каза, че миналия ден тръгнала за София и останала на магистрала „Хемус” 11 часа. Представяте ли си?! Няма как да си го представите, освен ако не сте били на нейно място. Стоически удържала на студа, глада, жаждата и куп други неудобства; стигнала до София и на другия ден с влака – тези така мръсни, бавни и неудобни български железници. И все пак – сигурни и независещи от снежната обстановка през зимата. Казвам през зимата, защото последните години снегът винаги, ама винаги тогава ни изненадва – именно през зимата. Смешно е, нали?
Въпреки, че преди идването на зимния сезон, всяка община се тупа в гърдите и на всеослушание заявява колко пясък и луга е закупила, как машините са в изправност, как акумулаторите са заредени, а резервоарите – пълни.
И пак, и пак падне ли първи сняг – пътищата остават затворени, а общинарите – изненадани.
Made in BG!
А времето лети: ще отмине и тая зима, и друга ще дойде, но никой няма да върне нито изгорелите електроуреди на хората (в следствие на многото токови удари), нито някой ще успокои майките, изживели ужаса да бъдат блокирани на някоя родна магистрала с децата си…
За това някой „горе” трябва (налага се!) да поеме отговорност и да се извини на тоя така изстрадал български народ.
Не е трудно…

Тия дни във фолк-клуб „Алегро” в Габрово имало интересно мероприятие. Наред с тютюневия дим, алкохолните пари и мириЗмата на пот, носеща се от телата на дивите кючекчии, сред присъстващите имало и едно прасенце мексиканска порода. Мъника бил намаЗан с олио и търчал обеЗумял (досущ като посетителите на заведението) сред дансинга. Бягал, защото онЗи, който го хванел, щял да го спечели като награда.

Снимка: Internet

Края на фиаското завършило с публичното умъртвяване на прасенцето.
След това студентско парти, много хора сеЗирали районната прокуратура в Габрово, защото от където и да го погледнем, това е варварско престъпление. Публично при това.
Уведомление може да подадете и вие, като видите примерната бланка: =>
Знаете, че никога не лъжа за тия неща…
За да се раЗграничи от таЗи простотия и липса на елементарна култура и раЗсъдък, пловдивският кмет Иван Тотев забрани чалгата от днес, до края на годината в града под тепетата. За първи път по време на коледните праЗници, в центъра на града няма да звучат ритмичните звуци на Ориента. Така в следващите две седмици под тепетата кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има. В празничната програма обаче ще преобладават рок, джаЗ и коледни песни.
Хвала на такива люде и огромен поклон, господин Тотев!
Борбата срещу простотията продължава, ние сме с теб!

Едва ли повечето от вас са чели Светослав Минков. Даже съм сигурен, че не знаете кой е той.
В кратце ще ви кажа, че творчеството на Светослав Минков е едно от оригиналните явления в българската т. нар. нова литература, а самия той е превъЗходен сатирик с унищожителна ирония. Неговото кинжално перо е водело дуел с редица проблеми на обществото. Смело мога да кажа, че е прониЗвало както парвенющината, така и политиката.
В тоя ред на мисли, имайки се предвид социалното ни положение реших да споделя с вас един от неговите раЗкаЗи.
Дано ви накара да се замислите…

ЛАМАРИНАТА, майна! Това беше нашата Ламарина! Ламарината на КАПАНИТЕ!

Сега ни я отряЗаха! ПРЕДИЗБОРНО! Ето какво остана от нея…

Мълвата гласи, че жена снимала с телефона си как някой пикаел на ламарината и иЗпратила клипчето в някаква телевиЗия с нечестивото намерение да се направи провокация. ПРЕДИЗБОРНО!
Хора пикаели в центъра на Монтана… iСектира, бе!
Престъпниците са на свобода, политиците правят каквото си поискат, най-бедната страна в ЕС сме, закъсали сме го откъм футбол и оше какво ли не, а вие ще се захванете за едно нищо и никакво пикаене…
Както и да е.
Всички ние, хората от КАПАНИТЕ, пикаехме на таЗи ламарина – години наред. И никога не сме се срамували от това…
Сега ламарината я няма. ОтряЗали я с флекс – ПРЕДИЗБОРНО.
А ние не се интересуваме от политика. Ние само искаме да си ни върнат ламарината, за да пикаеме на нея.
И като се сетя колко и какви хора са се облекчавали там. А то не може да седнеш на КАПАНИТЕ, да иЗпиеш 5-6 бири и да не иде да се иЗпикаеш 2-3 пъти (примерно). Или пък да се раЗхождаш и ти си допикае. В центъра на града може да пикаеш беЗплатно само на Ламарината! В заведенията искат пари (ше им се не знае и капиталистите!).
От ученик пикая на таЗи Ламарина! аЗ, мои приятели и поЗнати, млади и стари – всякакви. Толкова години на никого не пречеше това място, но ето че една политическа битка ни я отне…
Може ли такива плитки игри, бе хора?! Върнете си ни Ламарината. Дотам ли я докарахме, че да ни отнемате и удоволствието от пикаенето?!

„Не е важно как се гласува, важното е как се брои”
Йосиф Сталин

За първи път в навечерието на иЗбори ще стоя леко встрани. Няма да коментирам кмет, правителство и преЗидент. Няма да нападам, няма да критикувам, няма да недоволствам.
Ще гласувам за кмет, а за преЗидент – твърдо не. Сетне ще чакам да започне новият цирк. И така до следващите иЗбори.
И ако се чудите защо наричам клоунада цялата таЗи работа, припомнете си Алековият раЗкаЗ по-долу.
Приятно четене и раЗмишляване. И да знаете, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

„…Ти Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси при Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино и ракия… Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш!… Довечера с управителят и околийският ще пообиколим и другите кафенета и кръчми… Нашите бюлетини ще сгъваме като муски… Па трябва да пипнем и няколко техни бюлетини, да видим каква е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да сгънат 1000-2000 бюлетини на тяхната хартия с нашите имена… Защо съм Ганьо Балкански ако не знам и този занаят? Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера. Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.
******
И тръгнаха изборите!
Пред очите на Граматиков почна , завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица… Околийският начело, с извадена шашка, изкомандува „Напред!” и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена… Тръпки побиха Граматиков. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!.. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква записка, подаде я на Данковото унуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се в съседния двор и след минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутени избиратели, които бяха останали на двора… Полицията почна своята роля… „Шашки вън!”… Зазвънтяха шашките, запищяха камшици. Зачуха се протести, зачуха се псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна и видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора. И Граматиков, увлечен в течението на масата, намери се на улицата. Той беше поразен като от молния!
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тихина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно…
„Бай Ганьо прави избори”, Алеко Константинов