На днешния голям празник за България – 3-ти март, ще обърна внимание на един български борец за освобождението й; един герой и знаменосец в четата на Филип Тотю – Никола Странджата.

Предните години писах като цяло за свободата или за Априлското въстание.
Днес ще припомня безсмъртните слова на Странджата, които той изрича в кръчмата си в Браила пред българските хъшове.
За огромно съжаление, неговите думи и днес звучат актуално и вярно.

„И вий сте прави, защото сте бедни и нещастни страдалци, каквото съм аз… Мъчно ми е за вас, да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите места. Мъчно е, мъчно е и за мене, с уморените ми кокали, с болните гърди да ги върша тия работи – да шетам – аз, дето едно време носех левското знаме, тая ръка сега държи лъжицата… Станахме баби.
Ах, братя мили! Няма какво да жалим!
Ако ние тук сме скитници и страдалци, в България нашите бедни братя са хиляда пъти по-зле – там народът пищи кански в робство и няма какво да стори. Ний поне сме свободни!…
Може още дълго време да страдаме, може още дълго да гнием, да умираме… но нищо – народ без жертви не е народ!… България има цял народ от роби, ми нека има и няколко мъченика днес…
Аз знам, чувствам го. Работите ще се променят скоро, ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни. И нашите сърца ще загърмят отново и ще викнат: „Смърт или свобода!” и ще умрем в слава и в борба и няма да загинем като кучета… ще се бием, братя мили, ще се бием за свободата на България.
Да живее България!”

Че има нещо гнило в България – има.
Напоследък обаче много се развоня на изгнило.
Тия дни гръмна един скандал с едни пари, които били раздадени като бонуси на едни служители от една шефка. Шефката се казва д-р Нели Нешева. Тя е директор на НЗОК. Нели Нешева, освен че ми е страшно несимпатична, е и адски безочлива и нагла. Гледах я вчера как показа арогантното си поведение пред журналистите, сякаш те са виновни за случилото се.
Всъщност какво се е случило?
Д-р Нели Нешева е раздала като бонуси за 2011 година някакви си хиляди левове. За нея самата е определила 12 000 лева. Според нея, на толкова е оценила труда си през изминалата календарна година. Няма лошо. Хубаво е, когато шефът ти те стимулира с пари. Аз взех 200 лв. за миналата. Е, не са 12 000, но е по-добре от нищо. Разгневената Нешева вчера, днес е много кротка. Казват – нощта утешава. Гледах я пак тази сутрин по една телевизия – разкайва се за безобразното си държание вчера и каза, че ще дари парите си за благотворителност. В същото време гледах и здравния министър по друга телевизия. Той се опита да обясни, че това не са бонуси, а – напротив – това са изработени пари. Накрая най-нагло заяви, че въпросът с тези пари е малко по-специфичен и хората не могат да го разберат.
Ние, хората, обаче разбираме нещо друго. Върху тези бонуси не са плащани нито здравни, нито пенсионни вноски. Това са чисти пари. Ето това разбираме ние. Разбираме също и че е криза и трудно свързваме двата края.
Затова тази порочна практика трябва да бъде премахната, защото утре в някое министерство ще решат да си оценят труда на по 100 000 лева (примерно). Какво им пречи? А тия пари идват от моя и от джобовете на другите обикновени хора като мен. Но ние, разбира се, едва ли може да разберем спецификата на тоя въпрос…

„…Дантон кресна:
- Ако имах за два лиарда власт, щеше да стане страшно!
- Зная какво казвате, Робеспиер – продължи Марат, – зная какво е ставало в кулата Тампл, докато угояваха Луи Шестнайсети, и то така, че само през месец септември лъвът, лъвицата и лъвчетата са изяли осемдесет и шест кошници праскови!”
Виктор Юго, „Деветдесет и трета година”

За това пак ще повторя: спрете тази порочна практика, особено в периода на криза или въведете някакъв таван за парите, които си опеделяте извън заплатата!
Не е нужно историята да повтаря Френската революция.
И, ако днес няма Бастилия, то има Парламент!
Един ден на тоя изстрадал български народ наистина ще му дойде до гуша и ще стане страшно, защото напоследък наистина много се развоня на изгнило.

Вчера бе обявен ден на траур във връзка с трагедията в хасковското село Бисер, когато се откъсна стената на язовир „Иваново” и триметрови вълни заляха къщите на селото.
Вчера се мълчеше; днес може да се говори (или пише).
Реших и аз да пиша, но този път не както преди – да търся виновници, да разобличавам, да съветвам. Така или иначе казаното няма да върне мъртвите, а в думите няма да се вслушат нито бивши, нито настоящи, нито пък бъдещите управници на България.

Мога да ви накарам да бъдете поне малко съпричастни с мъката на жителите от село Бисер, да забравите религия и етнос, да преглътнете бедността и да се опитате да помогнете с каквото можете на тия изстрадали до крайност хора. Всяко едно нещо точно в този момент би им било от полза – от коричката хляб, до вълнения плетен шал.
Хората няма да забравят добрината ви, убеден съм. За тях в момента всяка бутилка вода е спасение, всяка топла дреха – живот, а всяка чаша топъл чай – храна. Пратете им цигари дори – няма да ги върнат, а мълчаливо ще ви благодарят с очи, защото им се налага да вярват в Доброто. Хората от село Бисер вече не говорят, защото когато стигне крайния си предел, мъката е безгласна. Хората от село Бисер са претръпнали от ужаса да ги залее водата, да убие животните, които гледат, и да разруши къщите им, които са строили. Сега те вече размишляват за безмерната дълбочина на злото, което ги връхлетя. Спят в палатки, а мислят за селото си – един потънал лабиринт. Мръзнат в одеала при минусови температури навън, а мислят за печките в къщите си. Никога не вярвайте на оня, който е казал, че къща е там, където има топло. Няма нищо по-хубаво от собственият ти дом, а жителите на село Бисер вече нямат такива домове – язовир „Иваново” ги потопи.
Бъдете добри – пратете дарителски SMS чрез Български червен кръст на номер 1255 или се свържете с дарителски организации и помогнете с каквото можете.
Хора сме все пак.

Ние сме на дъното…
Поне това показва класацията на Дарик радио и вестник „24 часа” – „Кой е най-добрият град за живеене в България”.
Тъжно, тъжно и същевременно болезнено реално.
Но да си говорим истините – обективна или не – класацията е официална и щем-нещем трябва да я приемем за някакъв коректив.
Изчаках няколко дни за да „улегнат” нещата, да се избистрят умовете, да стихнат емоциите на гражданите. Прегледах няколко регионални форума и прочетох доста противоречиви мнения. Жителите на Монтана се разделиха на две – едните, ревностни поддръжници на кмета ни, твърдо заставаха зад думите си, че класацията е нагласена, че цели да урони престижа ни и че има някаква страшна корупционна схема, целяща да злепостави градоначалника ни. От другата страна на барикадата – гербаджии и комунисти социалисти – ония, които не скриваха омразата си кмета, с особено доволство натякваха думите „последно място” – сиреч: „Видиш ли, кмете, до къде ни доведе!?”.
Изуми ме обаче, че хората, които защитаваха Монтана и управниците й вчера, днес ги хулят и упрекват заради непочистените улици на града от падналия сняг – подобно лицемерие е непростимо!
Но най-много като че ли бяха тези, на които 17-то място на Враца в класирането, беше като трън в петата. Защо и защо те са там, а ние последни? Какво имат те, а ние нямаме?
Прегледах всичките 28 критерия, по които се оценяват градовете. Лично аз не установих повече от 5-6 такива, които да покриваме. Установих също и че Враца (тоя така омразен на повечето ни съграждани град) наистина покрива повече от половината критерии. Лично аз от години пазарувам дрехи само там (ако не съм в София), защото тук липсват магазини за дрехи. Липсват ни места по главната улица, където може да изпиеш едно хубаво кафе (според един от критериите), липсва ни самата главна (пешеходна) улица (пак според критериите). На нашата главна улица има десетки банки и баничарници… Липсва ни велоалея, а местата за спортуване са страшно малко… Липсват ни събития, концерти, кино, градски транспорт, ВУЗ… Всичките тия неща ги има във Враца, колкото и да не ви се иска да го признаете. Ето тези неща отличават и тласкат напред в класирането. От години местните управници обещават ВУЗ в Монтана. Оставаме си само с обещанията. А във Враца има филиал на Медицинския университет и Колеж по педагогика към ВТУ.

Това са истините – трябва да си го признаем.
Тук вече не става въпрос за местен патриотизъм, а чисто и просто – за обективизъм.

Да, не трябва да отричаме, че последните години от управлението на кмета ни, Монтана израстна като град. Не бива с лека ръка да се зачеркнат нито големите вериги магазини, които отвориха врати в града ни, и които осигуряват не малко работна ръка. Рампата по скейтбординг – до скоро най-голямата на Балканския полуостров, на която се проведе кръг от световно първенство по скейтбординг и кръгове от европейски първенства по каране на ролери. Какво друго? Ремонтираха се много детски градини и училища, болницата ни вече е със съвсем ново лице – вече прилича на областна болница. Освен това 4-те входа към града ни са изцяло ремонтирани, както и главните улици.
И сега, ако трябва да сме честни, тези неща са направени и в другите градове от класацията. Големи супермаркети отварят магазини в големите градове – факт. Освен това областните градове участват по разни европейски програми за пари и с тези пари ремонтират улици, обществени сгради, и прочее. Това ни поставя на равна нога с тях, но ето, че те са по-напред от нас. Значи имат други неща, които ние нямаме; направено е нещо, което при нас не е.
Това само трябва да ни накара да се замислим какво трябва да направим, за да не сме пак последни и другата година в класцията.
А също така показва и че трябва да се работи и то много. Трябват инвестиции, трябват пари. Трябва адски много работа, защото в Монтана не останаха млади хора – нищо не ги задържа тук. Наистина нищо… Денем по заведенията има само ученици (пушещи цигари) и пенсионери (излезли на раздумка), а вечер улиците са безкрайно празни и скучни. Има и една прослойка от хора в града, която обаче не може да си позволи “лукса” да излезе на “кафе”, защото трудно могат да отделят от семейния бюджет пари за такива неща, но и защото трябва да си починат от тежкия работен ден (ако изобщо има какво да работят), да съберат сили и утре отново да идат на работа за да изкарат нищожните си заплати (все пак сме най-бедният регион в ЕС!).

Това, което виждаш на снимката е спортен комплекс “Русалка”. Или поне беше преЗ времето на комуниЗма. Демокрацията не се опита да го опакова с нов лик, а съЗдаде друг подобен.
“Русалка” се намира в град Монтана, но съм сигурен, че риболова в басеините е раЗпространен и в други краища на България.

Зле сме, много сме зле. И точно затова трябва да се работи усилено за благото на Монтана. Безкрайно дразнещо е да се отговаря на онези, които не им харесва тука с “Ми стягай си багажа и заминавай в друг град!”. Ето тази народопсихология е грешна. Вместо да се помисли какво кара хората да недолюбват обстановката в града и да се помисли за промяна – те се гонят. А наистина останаха малко хора тук за съжаление…
Затова тази статия нека не се разглежда като укор, като санкция.
Приемете я като… съвет.

Преди стотици години нечия ръка издълбала на една от кулите на “Парижката света Богородица” думата ‘ANAГКН.
Тази дума е старогръцка и означава СЪДБА.
Тя е повод за следния кратичък текст по-долу, защото ме накара да се замисля каква е тази наша съдба, която имаме.
Ето и тази сутрин – събуждам се и какво да видя във вестниците: исторически рекорд постави цената на бензина у нас. Очаква се летвата да вдигне и дизелът, а сетне и газта. Отделно всички хранителни стоки отчетоха страшен скок, а самата захар за една година поскъпна почти двойно.
БДЖ също повишиха цените на билетите си, а поскъпване обмислят и автобусните превозвачи. И не само те! Цените на тока и водата ПАК ще скочат през лятото. Те така или иначе си скачат като по график всяка зима и лято.
Тук е моментът да се запитаме, защо не вдигат и заплатите на гражданите…
Изобщо цялата минала седмица беше шокова за българина. През тези няколко дни регистрирахме редица значими неща.
Регистрирахме протестите на миньорите от “Мини Марица-изток”. Бързо клекнаха обаче, защото макар битката да бе близо – близкото бе далеч… Регистрирахме също безотговорността на полицията, която остави един убиец да се самоубие пред очите им. Няколко дни след това гръмна и друг скандал – за бито с електрошокова палка момче от полицаи. Опозицията употреби думата “полицейско насилие”, а от ГЕРБ отвърнаха, че това са лъжи и опити да се злепостави правителството… Къде точно е истината никой не може да кажа, защото липсва логиката в нашата държава.
Обаче осъдиха цар  Киро Рашков. Верно, че само за 3 години и 6 месеца, но все пак по-добре малко, отколкото много. Парадоксът в случая е, че Рашков ще излежи присъдата си в… общежитие.
Лъсна и скандалът с досиетата на митрополитите. 11 от общо 15 се оказаха агенти на ДС. Някои от тях най-нагло заявиха пред журналисти, че никога не са били доносници.
Ето такива неща се случиха в България само в рамките на десетина дни. Леко и сигурно изгниваме. Бутне ли ни някой – ще паднем. А сме едва в началото на 2012… За това не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да оцелеем в този менструален цикъл, който ни е обхванал.
А също и да се замислим над текста от песента. Ето и част от него:
“…Тук вече на никой не му пука
и търси спасение оттука.
Некадърна политика дотук ни докара –
година след година хомота ни затяга.
България за жълти стотинки я продава
нищо не остава от нашата държава…”

Когато снегът падне,
светлините загаси…

Тия дни, в нощта срещу Ивановден наваля сняг в България. И така за пореден път зимата ни изненада…
Монтана и Враца (два от най-големите градове в Северозападна България) останаха без ток за повече от 20 минути. Сякаш изчезнаха от картата. Странното в случая е, че от ЧЕЗ не можаха да обяснят какъв е проблемът. Нищо ново.
В общините Чепеларе, Тетевен и Роман обявиха бедствено положение. Към момента то продължава трето (!!!) денонощие. Хората извадиха лоените свещици и газените фенери. Няма как – без светлина не може.
Завчера пътувах с една майка и двете й дъщери. Тя ми каза, че миналия ден тръгнала за София и останала на магистрала „Хемус” 11 часа. Представяте ли си?! Няма как да си го представите, освен ако не сте били на нейно място. Стоически удържала на студа, глада, жаждата и куп други неудобства; стигнала до София и на другия ден с влака – тези така мръсни, бавни и неудобни български железници. И все пак – сигурни и независещи от снежната обстановка през зимата. Казвам през зимата, защото последните години снегът винаги, ама винаги тогава ни изненадва – именно през зимата. Смешно е, нали?
Въпреки, че преди идването на зимния сезон, всяка община се тупа в гърдите и на всеослушание заявява колко пясък и луга е закупила, как машините са в изправност, как акумулаторите са заредени, а резервоарите – пълни.
И пак, и пак падне ли първи сняг – пътищата остават затворени, а общинарите – изненадани.
Made in BG!
А времето лети: ще отмине и тая зима, и друга ще дойде, но никой няма да върне нито изгорелите електроуреди на хората (в следствие на многото токови удари), нито някой ще успокои майките, изживели ужаса да бъдат блокирани на някоя родна магистрала с децата си…
За това някой „горе” трябва (налага се!) да поеме отговорност и да се извини на тоя така изстрадал български народ.
Не е трудно…

Смело мога да заявя, че 2011-та е годината на абсурдите!
И ако се върнем наЗад преЗ годините, ще видим как леко и сигурно затъваме в собствените си лайна. За справка: 2007, 2009, 2010 .
Какво се случи обаче в няколко реда:
Стартът ми беше  много силен – с концерт на Zonaria, Darkrise, Dew Scented, Melechesh & Nile. По-мощно започване на една нова календарна година – здраве му кажи!
Малко след февруари започнаха и абсурдите. Стачки, протести, закани… Народът се опитваше да оцелее в миЗерията наречена България, а правителството всеки ден му натякваше, че трябва да чака да станат магистралите и тогаваааа…
Фермерите започнаха да недоволстват. Феновете на Локомотив София – също. Едните ги ебаваха със субсидиите, другите със стадиона. Запуши се – една прелюдия към пожар. За да охлади страстите Държавата събори няколко бараки колкото за пред хората и медиите. Дворците на силните на деня си останаха недокоснати.
Като заговорих за футбол, трансферната бомба хвърли ФК Монтана и привлече Стефан Грозданов за треньор, а Асен Букарев за помощник. Обещаха минимум 6-то място в крайното класиране. В момента се борят да не иЗпаднат в Б група. Локото и то. Аз от своя страна започнах нова работа с огромно желание и надежди. С още по-голямо желание обаче напуснах… Сега съм на друга работа и нещата са повече от добре.
Лятото беше скучновато, ако не бройм стотиците пъти, в които чуждестранни туристи се оплакваха, че са ги иЗлъгали по морето.
Дойде есента. С нея и смъртта на две млади момчета. Едното беше премаЗано с бус съвсем нарочно заради някаква раЗправия между съседи. Едните от съседите обаче са били Рашкови, а за цар Киро и фамилия в България закони като че ли няма. Заради това покаЗно убийство и своеволията на циганската фамилия започнаха общонационални протести. Бях на протест и в Монтана, и в София. След седмица всичко тихо залиня и отшумя. Остана мъката в сърцата на роднините.
Цялото това беЗдействие и немърливост от страна на правителството трябваше да накара народа да се замисли и то добре. Още повече, че предиЗборно ни гепиха ламарината.
Уви! Месец след случая в Катуница иЗбрахме герберист за преЗидент на България. ГЕРБ вЗеха едноличната власт, а думата тоталитариЗъм започна все по-явно да иЗпъква в съЗнанието на българите.
Дойде зимата. С нея в София пристигнаха фермери от цяла България с тракторите си за нови протести. Стачка обявиха и БДЖ. Нещо наистина тъпо, защото колкото и отвратително да е пътуването с роден влак, БДЖ си остава предпочитан транспорт. Цялото протакане продължи 22 дни. Загубите бяха за милиони лева, а крайният реЗултат – нищо и половина. Управляващите покаЗаха, че няма да се дадат на стачкуващите, а ще става така, както те искат.
Около целия тоЗи цирк започна и една друга клоунада – класацията за футболист на годината в България. В нея феновете иЗбраха не кой и да е, а… Бойко Борисов. Това потресе родината на футбола Англия. В последствие премиерът се откаЗа (и с право!) и наградата грабна (къде заслужено, къде не) Ники Михайлов. Връчи му я татко му за да покаже, че шуробаджанащината отново е едни гърди  едно БФС напред, но също така и да докаже, че страдаме от липсата на класни футболисти.
На фона на всичките тия глупости обаче завърших годината така, както я започнах – с мощен концерт на  Septicflesh, As I Lay Daying & Amon Amarth.
И така – весели праЗници, бъдете здрави. Всичко друго е въпрос на оцеляване.

Едва ли повечето от вас са чели Светослав Минков. Даже съм сигурен, че не знаете кой е той.
В кратце ще ви кажа, че творчеството на Светослав Минков е едно от оригиналните явления в българската т. нар. нова литература, а самия той е превъЗходен сатирик с унищожителна ирония. Неговото кинжално перо е водело дуел с редица проблеми на обществото. Смело мога да кажа, че е прониЗвало както парвенющината, така и политиката.
В тоя ред на мисли, имайки се предвид социалното ни положение реших да споделя с вас един от неговите раЗкаЗи.
Дано ви накара да се замислите…

Мисли народе! Днес е ден за раЗмисъл. Мисли за утре – за кмет, за преЗидент. Мисли.
Мисли народе!
НАРОДЕ????

Мисли, че тия, които ги иЗберат, няма да помислят за теб. Добре ли си, здрав ли си, имаш ли тревоги, заеми и прочее. Мисли народе за тях, че тежко време настана.
Трябва да се мисли. Трябва и да се пие. По много да се пие, защото няма алкохол на тоя свят, който да отмие мъката в душите на хората.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли и пий, че само в пиянството си сме смели и силни. И завиждай! Завиждай на испанци и италианци. Завиждай на англичани и гърци. И на француЗите завиждай – те могат да стачкуват и знаят какво искат, а и как да го постигнат. Другите държави раЗтълкуваха думите на Ницше, че падащият трябва да бъде бутнат! Само ние – не.
Но се и гордей!
България пропадна преди десетки години, а другите държави едва сега започват да пропадат. Значи, че сме иЗпреварили времето.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли за кое по-малко зло утре да дадеш гласа и душата си. Защото трябва да се гласува. И не ми каЗвайте, че нищо не се променя с иЗборите. Напротив! Променя се и то много. Ще иЗберем нови герои, о да! В Япония управниците уличени в престъпления и иЗмами се самоубиват от срам. В България стават герои. Ония, които крадат са вгорчени, когато отсъства свидетел на престъпленията им. Не е ли по своему привлекателно да те иЗложат на поЗорния стълб? Всички виждат какъв си мръсник!
Виктор Юго отдавна е написал, че да заставиш останалите да знаят какви си ги вършил, оЗначава да докажеш силата си. С желеЗен нашийник, иЗправен на дъсчена площадка на някое кръстовище, осъденият на смърт каторжник е пълновластен господар на вперените в него погледи.
Ешафодът е своеобраЗен пиадестал. Има ли по-блестящ триумф от тоя да станеш център на всеобщото внимание?! Да приковеш гледеца на обществото към себе си, е една от формите на чувство на превъЗходство.
За ония, за които злото е идеал, поЗорът е ореол…
На ешафода ти си над всички. Това е висота, както и да се тълкува. На нея престъпникът е цар. Да бъдеш иЗложен на покаЗ, значи да бъдеш съЗерцаван…
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли, пий и утре иди махмурлия да гласуваш, въпреки, че още на времето Бай Ганьо го е каЗал: „Маскари са до един”. И да не ти пука за ДС-та, за политически чадъри, за корупционни схеми, за лоша съдебна система и ниско обраЗование. Все пак гласувай – това е едно от малкото неща, които все още Държавата не ти е отнела – да упражниш СВОБОДНО правото си на глас…
НАРОДЕ????
НАРОДЕ????

„Не е важно как се гласува, важното е как се брои”
Йосиф Сталин

За първи път в навечерието на иЗбори ще стоя леко встрани. Няма да коментирам кмет, правителство и преЗидент. Няма да нападам, няма да критикувам, няма да недоволствам.
Ще гласувам за кмет, а за преЗидент – твърдо не. Сетне ще чакам да започне новият цирк. И така до следващите иЗбори.
И ако се чудите защо наричам клоунада цялата таЗи работа, припомнете си Алековият раЗкаЗ по-долу.
Приятно четене и раЗмишляване. И да знаете, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

„…Ти Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси при Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино и ракия… Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш!… Довечера с управителят и околийският ще пообиколим и другите кафенета и кръчми… Нашите бюлетини ще сгъваме като муски… Па трябва да пипнем и няколко техни бюлетини, да видим каква е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да сгънат 1000-2000 бюлетини на тяхната хартия с нашите имена… Защо съм Ганьо Балкански ако не знам и този занаят? Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера. Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.
******
И тръгнаха изборите!
Пред очите на Граматиков почна , завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица… Околийският начело, с извадена шашка, изкомандува „Напред!” и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена… Тръпки побиха Граматиков. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!.. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква записка, подаде я на Данковото унуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се в съседния двор и след минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутени избиратели, които бяха останали на двора… Полицията почна своята роля… „Шашки вън!”… Зазвънтяха шашките, запищяха камшици. Зачуха се протести, зачуха се псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна и видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора. И Граматиков, увлечен в течението на масата, намери се на улицата. Той беше поразен като от молния!
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тихина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно…
„Бай Ганьо прави избори”, Алеко Константинов