Vox Populi Vox Dei

”Ако не знаеш – ще те научим, ако не можеш – ще ти покажем, ако не искаш – ще те принудим!”

 Имаше и такива лозунги, но те останаха във времето. Онова време, когато идеалите се опорочавали и се превръщали в демагогия. Когато безогледно се отстранявали съперниците за власт, когато се измисляли вътрешни врагове за оправдаване на насилието, когато се създавала социална прослойка, за която не важала общоприети закони. Когато е имало систематизирана дезинформация и се изграждали механизми за манипулация на мисленето, а пък ценностите се подменяли.
За онова време, аз не мога да съдя – малък бях. Помня само, че когато бях на 7 години, нещо важно се случи. Тогава хората се прегръщаха по улиците, а който дойдеше в нас, влизаше с думите: „Честито!”. Беше 1989 година и гражданите си мислеха, че са сложили край на комунистическата олигархия. Лъгали са се! Както се излъгаха и днес…
Онова време роди култови реплики – „Да дойдат танковете”, „45 години стигат, времето е наше”, „За да има мир – БСП в Сибир”, „За Бога, братя, не купувайте” и т.н. Днес те остават в историята като фразите на Прехода, който за съжаление не можа да дойде или пък някои не искаха да дойде. На вратите на българина почука обаче гладът и мизерията, а това накара гражданите да блокират България, която бе изправена пред хиперинфлация. Слушах, че полицията бие студентите, а народът, в стремежа си за мъст и справедливост, нахлува в Парламента. Бях на 15 години. Този път помнех, но някак си – не разбирах ситуацията.

vox_populi_vox_dei
Едва вчера, когато по улиците отново срещах хора, които се поздравяваха с „Честито”, разбрах какво означава за народа да свали една диктатура от власт – кабинетът на ГЕРБ подаде оставка след 10 дневни непрестанни протести на гражданите. Осъзнах силата на задружното общество, осъзнах неговата мощ и неговата сплотеност.
Казват, че революциите са неизбежна част от развитието на една държава. Точно тогава разбрах нещо и друго – ние не сме част от тази констатация. През 1989, 1997 и 2013 година се е искало само едно: край на комунизма, законност в държавата и работа и хляб за всеки. Нищо не постигнахме за 24 години – същото си е; същите са си.
Днес, в защита на падналата власт, от цяла България дойдоха хора, за да им изразят подкрепа. Повечето ги докарваха с автобуси, както и по време на избори. Че са им платили – за всеки е ясно. Тези човечета са пешките на шахматната дъска – онези безлични фигури, които шахматистът жертва в името на победата. Винаги падат първи в боя и никога не знаят за какво са на дъската. Пешките имат само един ход – напред; човечетата имат една реплика – „да”, – за онзи, който плаща. Питат ги защо са тук и те казват, че са заради Бойко. Питат ги, ами ако му приемат оставката, те казват – не знаем, правел бил магистрали. Ама ядат ли се тези магистрали, пият ли се, така и не стана ясно – нито за гражданите, нито за журналистите. Тези човечета, тези шахматни пешки, са бездушни и нямат гражданска позиция, те никога не са я и имали! Но ако си мислите, че са жалки – лъжете се!
Днес в центъра на София имаше нещо далеч по-долно и пошло от тези марионетки. От някъде бяха докарани прасета в подкрепа на властта! Не ме питайте, аз сам не зная какво правят свине през Народното събрание на една европейска столица! Знам само, че Европа и целият свят видя това безобразие. По този начин градим имидж – outside. Никой от властта не помисли, че по този начин срами името не само на българската столица, ами и на цяла България. Това е безобразие в най-висша форма. Back to the Primitive. Желание за господство дотолкова замъглява съзнанието и потъпква морала, че достига неописуеми висини! Лакомията и мъката, казват, нямат граници.
Това, което днес се случи, е описано преди много години от Джордж Оруел в утопията му „Фермата на животните”.

„Един следобед, около седмица по-късно, във фермата пристигнаха две двуколки. Прасетата бяха поканили собствениците на съседните имения да разгледат стопанството. Нея вечер от господарската къща се разнасяше бурен смях, а халбите с бира се изпразваха до дъно. Останалите животни се взираха отвън през прозорците и им се стори, че вътре става нещо необикновено. Нещо се беше променило в лицата на прасетата. Двайсет души крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с муцуните на прасетата. Животните отвън се взираха от прасе към човек; от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е…”

Онези, които вчера се поздравяваха, днес са свели глави. Те знаят, че тази победа е само временна – до следващите избори, когато отново на власт ще дойдат извергите и ще приложат нова, още по ужасяваща репресивна система на управление. Комунистът партията си мени, но нрава – никога!
Ще е по-лошо и от сега, защото онези, които надигат глава за власт, са сегашните и предните. Те показаха, че не се интересуват от обществени и политически проблеми, а само големината на банковите си сметки.
Но ще ни има! Поне докато не паднем изнемогнали от глад, продали пролетарския си труд за кора хляб; поне докато не изпият и последната капка кръв от телата ни. До тогава, все ще ни има! И пак ще имаме своя 10 ноември, своя 10 януари, своя 20 февруари.
Отново да съборим комунизма, пък нека и пак да е само за ден – това ще си е нашият ден. Нищо, че бъдем предадени от онези, които днес целуват ръката, която вчера ги е шибала с камшика. Нищо, че ще паднем убити от шахматните пешки – ние, офицерите! Всичко, в името на демокрацията на България!

В памет на Левски

levski140

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Мрачно и студено беше сутринта, когато минах покрай паметника на Васил Левски. И в душата ми също бе мрачно, защото днес отбелязваме деня от гибелта на Дякона. Предполага се, че някъде в района около този паметник Васил Иванов Кунчев е бил обесен. Точно преди 140 години. Обесен, защото се е борил за свободата на България; обесен, защото е бил против волята на поробителя; обесен, защото е предаден от свой – от българин.
Васил Левски е създател на българската национална революция, създател на окръжните комитети, основател на Вътрешна Революционна организация и на Български революционен централен комитет. А също и най-големия идейник за възстановяването на България на европейската карта. В днешно време делото на Левски е изключително ценно не само защото той се е борил против религиозната, политическата, икономическата и юридическата дискриминация на България, но и против въведения през 17 век „кръвен данък” и ислямизация на населението. Делото на Васил Левски е ценно защото дава нагледен пример на това какво представлява жаждата и желанието за независимост и свобода и то не лични такива, а на цял един народ, на цяла една държава, на България.
Дело велико и свято, дело безсмъртно, но и дело останало без последователи. Не тогава, а сега.
Днес отново сме под робство, но го няма Апостола на Свободата. Минаваме покрай паметника му свели глави, а в гърдите нещо ни стяга. Ако заченем революция, палки се посипват по гърбовете ни. Сякаш сме с вързани ръце, защото те – палките – са повече от нас. И пак свеждаме глави и стискаме зъби. И пак мечтаем да се появи Дякона и да ни поведе в борба против тиранията. Ах, как само жадуваме българската свобода, но ако може да ни я подарят. Мачкаха ни, биха ни и ни клаха, та ни омръзна вече. Изморихме се, нямаме сили. Сякаш сме проклети – завинаги да живеем сред предатели и български зложелатели…
Боли ни. Поглеждаме към небето с надежда, а то е мрачно и студено. Ситен снежец ръси ли, ръси паметника на Левски и хората, които оставят по едно цвете пред студения гранит със сълзи на очите. Плачат хората, плаче и небето – за загубата на великия български син и за безсилието на наследниците му.
Поклон и от мене, Дяконе!
Завинаги ще останеш в сърцата и мечтите ни…

Властта и Църквата

Когато миналата година Комисията по досиетата публикува списък, от който стана ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, обществото не се учуди. Това, разбира се, не означаваше, че могат да простят на всички, които са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Хората някак си свикнаха с тези доносници. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били агенти. Но, когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата отдавна не представлява това, което трябва да бъде. Излезе, че духовните служители са по-грешни от самите миряни. Онези, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не се стремим към  богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са и предатели! Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, видяхме някои от тях да карат такива коли, каквито повечето българи никога няма да могат да си позволят. Един от тях дори имаше безсрамието да ръси за здраве от свръхскъпия си автомобил. Домързя го да слезе и да повърви сред хората пеш, когато неговият учител цял живот е вървял бос, с раздрани и окървавени крака…
Сега тези безбожници избират патриарх на България. От трима, които останаха, двама са агентурници. Единият, който преди години имаше безсрамието да се опълчи срещу сами Синод, днес има желанието да го оглави. Другият пък е изпечен шпионин. Последният – обикновен митрополит, вероятно честен. Той, естествено, има най-малки шансове за успех и то не защото не го заслужава, а точно, защото е честен.
Навремето комунистите отричали Църквата, защото не са могли да приемат, че народа може да се кланя и на друг, освен на вожда на партията. С годините обаче неприязънта към нея е стихнала, защото през цялото съществуване на България онова, което истински е крепяло българите е точно Църквата. Днес хората са много обезверени – нито вярват на духовници, нито на политици. Убеден съм, че не ги интересува кой ще бъде следващият български патриарх. Повече се интересуват от сметките си за ток. Затова 7-ми ден са на протести против високите цени. Обаче пак не вярват в успеха, защото новоназначения шеф на ДКЕВР се оказа закононарушител, който бе оправдан от самия министър на енергетиката. И народът разбра – когато Властта толерира престъпността, достигнали сме дъното. И реши – да се бори докрай! А когато същата тази Власт посече главите им, за онези, които оцелеят, ще остане само едно единствено нещо – да потърсят спасение в Църквата.
Тук обаче изниква един тревожен въпрос – може ли да опрости греховете им и да ги спаси онзи, който сам е предавал своите, и има ли право да се нарича такъв човек божи наместник?!

ФУТ-БОЛЕН

fut-boLen

От днес до 1-ви юли светът ще бъде ФУТБОЛ!
Започва 14-то Европейско първенство по футбол на планетата.
Сцена на радости, тъга, трепети, очаквания, разочарования, сълзи, смях, съжаление, крещене и още куп емоции ще бъдат Полша и Украйна – там където гледецът ще бъде прокован цял един месец.
А светът наистина ще бъде футбол, защото играта не се гледа, а се чувства.
Футболът е религия, в която през тоя един месец ще вярват дори атеистите. И няма как – футболът покорява окото и ума със огромна сила и привлекателност. Футболът е бомба, чийто заряд се състои от ключови моменти и неочаквани обрати и развръзки, т.е. ония неща, които държат вниманието на зрителя към зелената сцена. Футболът е и болест. От нея са заразени запалянковците. Диагнозата е една: завинаги ФУТ-БОЛЕН. А така е, защото футболът е една великолепна драматургия където присъствие правят играчи, треньори и съдии, които оставят в съзнанието ни незабравини мигове и спомени.
Наздраве и успех на любимите отбори!

Arbeit macht Frei

Разхожда се един европеец из една африканска страна и какво да види: насреща му лежи африканец в хамак под палмите и пие леден сок. Приближил европееца и рекъл:
– Защо лежиш?
– А какво да правя? – попитал африканеца.
– Ами, работи – отвърнал европееца.
– Защо да работя? – пак попитал африканеца.
Завързал се диалог между двамата.
– За да имаш пари – рекъл европееца.
– За какво са ми парите?
– За да си купиш къща.
– Защо ми е тази къща?
– За да си ожениш.
– И защо да се женя?
– Защото тогава ще си богат, ще създадеш семейство и по цял ден ще лежиш.
– Че аз и сега си лежа по цял ден – насмешливо отговорил африканеца.
Европееца се плеснал с ръка по челото и рекъл: „Че какво правя аз тогава?!”.

Горната история, макар и да не е много вярна, е много поучителна. Поуките трябва да си ги направим сами: или да бъхтим с мотиката по цял ден и да продаваме пролетарския си труд без пари или да отмаряме под палмите отново без пари.
Имайки предвид менструалният цикъл, който мъчи България последните няколко години на управление, мисля че да се излежаваме на сянка е по-добрата сделка. Наскоро гледах по телевизията един наш икономист, който познавачески заключи, че българинът би бил работил за 200 лева на месец, отколкото да стои в тях без пари. Така е, братко – ситият на гладният не хваща вяра. Бих се съгласил да се разделя с 1 от пишещите си пръсти, ако този смешник оцелее 1 месец с 200 лева. Искам да ми демонстрира как с тези мизерни пари ще плати месечните си сметки и какво ще му остане за храна.
Като цяло трябва да заключим, че в България не си на сметка да работиш. Да гърбиш по 10-11 часа на ден, 6 дена в седмицата и то за 300-400 лева е абсолютно безсмислено. Докато работодателите печелят от къртовския труд на своите работници, положението ще е все така. Българските работници са в пъти по-ниско от световната working class. Онези има поне някакви права, докато ние нямаме нищо и сме роби в собствената си държава. И най-най-лошото е, че тиранът, диктаторът, робовладелецът дори не е превзел територията на България, а и той е българин. Какво излиза? Че българският работник е предаден от българския работодател. Диващина срещу варварщина!
Ето защо хората гледат на Запад. Онзи Запад, който навремето беше забранена дума, табу, днес не само е позволен да се изговаря, но и да се употребява. Съгласете се с мен, че е много по-изгодно да работиш в друга държава и да се чувстваш човек, отколкото да си роб в собствената си страна, където си един вторичен продукт: работиш за да си купиш дрехи втора употреба, кола втора употреба, техника втора употреба, храна трета употреба и жена двадесета употреба.
Патриотизъм?! Тук става въпрос за оцеляване и борба за живот!
„Белият роб в България” е тема за друг мой разказ…
Честит 1-ви май! Arbeit macht frei!

Минутата на Стилиян Петров

191919

Минутата на Стилиян Петров

19 април, точно в 19:19 часа, на трибуните на Националния стадион “Васил Левски” в София, където всеки ще носи фланелка с неговия N19,а също и на площад “Жеравица” в родната му Монтана, където организаторите ще опънат 19 метрово платно, на което всеки може да напише своя окуражаващ текст до капитана на националния ни отбор по футбол.

Април – месецът на пролетта и простотията

С ръка на сърцето мога да кажа, че месец април е месецът на абсурдите в България.
Нека направим бърз мониторинг на събитията, които се случиха последните 3-4 седмици:
– 1-ви април дойде с нови по-високи цени на парно и газ, въпреки че Газпром намали цените с 11%, нашите я вдигнаха
– пак на 1-ви април стана ясно, че сме официално страната с най-скъпо гориво, ток, вода и газ в цяла Европа, а същевременно сме с най-ниски заплати
– 2 април дойде с нови по-високи цени на билетите
– безработицата в България е 12,4% при 10,2 в ЕС
– заляха ни стачки в ОЦК-Кърджали
– половината от бандата „Наглите” вече са на свобода – нямало доказателства срещу тях
– започнахме да внасяме яйца от Китай, хляб от Румъния, зеленчук от Турция и агнета от Сърби
– България попадна в 10-та на класация за най-нещастна държава в света
– ново увеличение на цените на месото и зеленчуците
– поредната изцепка на здравния министър Деси: „Да не се дават шофьорски книжки на хора, които не са платили здравните си осигуровки”, след като преди това като депутат тя предложи на хората без платени здравни осигуровки да се забрани да напускат страната, а сетне – вече като министър – да не им се издават лични карти
– обраха инкасо автомобил край Ловеч; сумата е над 2 милиона лева
И аха да отдъхнем, че този проклет април почти отмина, новото „двайсе” дойде от Антонела Донушева, експерт в Областна служба „Земеделие”. Тя поиска да бъде въведен стандарт за краставиците – всички те да бъдат правил, цилиндрични, еднакви и с дължина от 25 сантиметра.
Край на кича, да живее геометрията!
Един поглед в бъдещето: експерти обикалят родните пазари с ролетки и шублери в ръка и съставят актове на търговците, които не предлагат въпросните 25 сантиметрови краставици.
Спорен въпрос остава, дали ще забранят на хората да си отглеждат домашни краставици в градините, защото, съгласете се с мен, колкото и добър градинар да си, нямам как да произведеш абсолютно еднакви краставици. Може да го клонираме, но това няма как да стане по естествен път. Ще рече – ще ядем само химикали и изкуствени продукти. Нещо, на което отдавна сме свикнали: кренвирши от месо и такива от мас и тоалетна хартия – едните по ДБС, другите – по личен търговско-измамен стандарт. Месо от месо и месо от соя. Български ориз, произведен в Китай. Два вида кашкавал – единият изкуствен, другият – още по-изкуствен. И понеже това ни е малко, в края на годината се предвижда стандарт и за млякото: щандовете на магазините ще са разделени на две – едните за мляко и сирене от мляко, а другите – за мляко и сирене от… ДРУГО. Как се прави мляко и сирене без мляко – акъл не ми го побира.
А като се замисли човек, че сме само април месец..