Че има нещо гнило в България – има.
Напоследък обаче много се развоня на изгнило.
Тия дни гръмна един скандал с едни пари, които били раздадени като бонуси на едни служители от една шефка. Шефката се казва д-р Нели Нешева. Тя е директор на НЗОК. Нели Нешева, освен че ми е страшно несимпатична, е и адски безочлива и нагла. Гледах я вчера как показа арогантното си поведение пред журналистите, сякаш те са виновни за случилото се.
Всъщност какво се е случило?
Д-р Нели Нешева е раздала като бонуси за 2011 година някакви си хиляди левове. За нея самата е определила 12 000 лева. Според нея, на толкова е оценила труда си през изминалата календарна година. Няма лошо. Хубаво е, когато шефът ти те стимулира с пари. Аз взех 200 лв. за миналата. Е, не са 12 000, но е по-добре от нищо. Разгневената Нешева вчера, днес е много кротка. Казват – нощта утешава. Гледах я пак тази сутрин по една телевизия – разкайва се за безобразното си държание вчера и каза, че ще дари парите си за благотворителност. В същото време гледах и здравния министър по друга телевизия. Той се опита да обясни, че това не са бонуси, а – напротив – това са изработени пари. Накрая най-нагло заяви, че въпросът с тези пари е малко по-специфичен и хората не могат да го разберат.
Ние, хората, обаче разбираме нещо друго. Върху тези бонуси не са плащани нито здравни, нито пенсионни вноски. Това са чисти пари. Ето това разбираме ние. Разбираме също и че е криза и трудно свързваме двата края.
Затова тази порочна практика трябва да бъде премахната, защото утре в някое министерство ще решат да си оценят труда на по 100 000 лева (примерно). Какво им пречи? А тия пари идват от моя и от джобовете на другите обикновени хора като мен. Но ние, разбира се, едва ли може да разберем спецификата на тоя въпрос…

„…Дантон кресна:
- Ако имах за два лиарда власт, щеше да стане страшно!
- Зная какво казвате, Робеспиер – продължи Марат, – зная какво е ставало в кулата Тампл, докато угояваха Луи Шестнайсети, и то така, че само през месец септември лъвът, лъвицата и лъвчетата са изяли осемдесет и шест кошници праскови!”
Виктор Юго, „Деветдесет и трета година”

За това пак ще повторя: спрете тази порочна практика, особено в периода на криза или въведете някакъв таван за парите, които си опеделяте извън заплатата!
Не е нужно историята да повтаря Френската революция.
И, ако днес няма Бастилия, то има Парламент!
Един ден на тоя изстрадал български народ наистина ще му дойде до гуша и ще стане страшно, защото напоследък наистина много се развоня на изгнило.

И ние, българите, да не останем по-назад, отиваме да протестираме днес срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
В повече от 15 български града ще има организирани мирни протести, досущ като в останалите 150 европейски такива.
Няма да стоим отстрани, я!

Дълбоко в себе си обаче съм убеден, че повече от 2/3 от гражданите, които ще идат на протестите, нямат хал-хабер какво е АСТА, нито пък знаят за какво изобщо са отишли на протест. Попитайте ги каква е гражданската им позиция – ще ви кажат, че протестират. Попитайте ги срещу какво – ще ви кажат, че срещу АСТА. Попитайте ги знаят ли какво е АСТА – ще ви кажат, че това е „да не може да сваляме филми от замундата”. Ето я голямата мъка на българския интернет потребител – филмите. Той не надига глава на недоволство срещу личната си свобода, не мисли и не разбира, че ще бъде следен, че е ограничен, че е под прицел – не! – той протестира срещу забраната “да теглим филми”. АБСУРД!!!
Българинът обича да протестира, но като цяло няма ясна цел и идея. Той обича да е там докато не дойдат ченгетата с палките. Ако проследите историята на българските протести, ще видите много изумяващи и нелогични неща:
- българи, които пият и ядат кебапчета
- българи, които тръскат тлъсти шкембета под звуците на ориенталска музика
- българи, които трошат витрини на магазини и чупят всичко по пътя си
Това не е протест – това е безобразие.
Нещо подобно ще бъде и днес. Точно заради това аз няма да присъствам на това мероприятие.
А иначе АСТА отдавна си биха дузпата с безумните си искания… Най-малкото, че ако осъществят проекта си, трябва да спрат интернет и да затворят 90% от магазините не само в България, а изобщо.
Защо тогава да протестираме срещу нещо, което практически не може да просъществува?
Още повече, че правителството вече спря процедурата по сключване на Търговско споразумение за борба с фалшифициране.
А по форуми и социални мрежи се организира втора стачка.
Срещу кого?!?!?! Срещу какво?!?!?!
АСТА la vista!

Ние сме на дъното…
Поне това показва класацията на Дарик радио и вестник „24 часа” – „Кой е най-добрият град за живеене в България”.
Тъжно, тъжно и същевременно болезнено реално.
Но да си говорим истините – обективна или не – класацията е официална и щем-нещем трябва да я приемем за някакъв коректив.
Изчаках няколко дни за да „улегнат” нещата, да се избистрят умовете, да стихнат емоциите на гражданите. Прегледах няколко регионални форума и прочетох доста противоречиви мнения. Жителите на Монтана се разделиха на две – едните, ревностни поддръжници на кмета ни, твърдо заставаха зад думите си, че класацията е нагласена, че цели да урони престижа ни и че има някаква страшна корупционна схема, целяща да злепостави градоначалника ни. От другата страна на барикадата – гербаджии и комунисти социалисти – ония, които не скриваха омразата си кмета, с особено доволство натякваха думите „последно място” – сиреч: „Видиш ли, кмете, до къде ни доведе!?”.
Изуми ме обаче, че хората, които защитаваха Монтана и управниците й вчера, днес ги хулят и упрекват заради непочистените улици на града от падналия сняг – подобно лицемерие е непростимо!
Но най-много като че ли бяха тези, на които 17-то място на Враца в класирането, беше като трън в петата. Защо и защо те са там, а ние последни? Какво имат те, а ние нямаме?
Прегледах всичките 28 критерия, по които се оценяват градовете. Лично аз не установих повече от 5-6 такива, които да покриваме. Установих също и че Враца (тоя така омразен на повечето ни съграждани град) наистина покрива повече от половината критерии. Лично аз от години пазарувам дрехи само там (ако не съм в София), защото тук липсват магазини за дрехи. Липсват ни места по главната улица, където може да изпиеш едно хубаво кафе (според един от критериите), липсва ни самата главна (пешеходна) улица (пак според критериите). На нашата главна улица има десетки банки и баничарници… Липсва ни велоалея, а местата за спортуване са страшно малко… Липсват ни събития, концерти, кино, градски транспорт, ВУЗ… Всичките тия неща ги има във Враца, колкото и да не ви се иска да го признаете. Ето тези неща отличават и тласкат напред в класирането. От години местните управници обещават ВУЗ в Монтана. Оставаме си само с обещанията. А във Враца има филиал на Медицинския университет и Колеж по педагогика към ВТУ.

Това са истините – трябва да си го признаем.
Тук вече не става въпрос за местен патриотизъм, а чисто и просто – за обективизъм.

Да, не трябва да отричаме, че последните години от управлението на кмета ни, Монтана израстна като град. Не бива с лека ръка да се зачеркнат нито големите вериги магазини, които отвориха врати в града ни, и които осигуряват не малко работна ръка. Рампата по скейтбординг – до скоро най-голямата на Балканския полуостров, на която се проведе кръг от световно първенство по скейтбординг и кръгове от европейски първенства по каране на ролери. Какво друго? Ремонтираха се много детски градини и училища, болницата ни вече е със съвсем ново лице – вече прилича на областна болница. Освен това 4-те входа към града ни са изцяло ремонтирани, както и главните улици.
И сега, ако трябва да сме честни, тези неща са направени и в другите градове от класацията. Големи супермаркети отварят магазини в големите градове – факт. Освен това областните градове участват по разни европейски програми за пари и с тези пари ремонтират улици, обществени сгради, и прочее. Това ни поставя на равна нога с тях, но ето, че те са по-напред от нас. Значи имат други неща, които ние нямаме; направено е нещо, което при нас не е.
Това само трябва да ни накара да се замислим какво трябва да направим, за да не сме пак последни и другата година в класцията.
А също така показва и че трябва да се работи и то много. Трябват инвестиции, трябват пари. Трябва адски много работа, защото в Монтана не останаха млади хора – нищо не ги задържа тук. Наистина нищо… Денем по заведенията има само ученици (пушещи цигари) и пенсионери (излезли на раздумка), а вечер улиците са безкрайно празни и скучни. Има и една прослойка от хора в града, която обаче не може да си позволи “лукса” да излезе на “кафе”, защото трудно могат да отделят от семейния бюджет пари за такива неща, но и защото трябва да си починат от тежкия работен ден (ако изобщо има какво да работят), да съберат сили и утре отново да идат на работа за да изкарат нищожните си заплати (все пак сме най-бедният регион в ЕС!).

Това, което виждаш на снимката е спортен комплекс “Русалка”. Или поне беше преЗ времето на комуниЗма. Демокрацията не се опита да го опакова с нов лик, а съЗдаде друг подобен.
“Русалка” се намира в град Монтана, но съм сигурен, че риболова в басеините е раЗпространен и в други краища на България.

Зле сме, много сме зле. И точно затова трябва да се работи усилено за благото на Монтана. Безкрайно дразнещо е да се отговаря на онези, които не им харесва тука с “Ми стягай си багажа и заминавай в друг град!”. Ето тази народопсихология е грешна. Вместо да се помисли какво кара хората да недолюбват обстановката в града и да се помисли за промяна – те се гонят. А наистина останаха малко хора тук за съжаление…
Затова тази статия нека не се разглежда като укор, като санкция.
Приемете я като… съвет.

Когато снегът падне,
светлините загаси…

Тия дни, в нощта срещу Ивановден наваля сняг в България. И така за пореден път зимата ни изненада…
Монтана и Враца (два от най-големите градове в Северозападна България) останаха без ток за повече от 20 минути. Сякаш изчезнаха от картата. Странното в случая е, че от ЧЕЗ не можаха да обяснят какъв е проблемът. Нищо ново.
В общините Чепеларе, Тетевен и Роман обявиха бедствено положение. Към момента то продължава трето (!!!) денонощие. Хората извадиха лоените свещици и газените фенери. Няма как – без светлина не може.
Завчера пътувах с една майка и двете й дъщери. Тя ми каза, че миналия ден тръгнала за София и останала на магистрала „Хемус” 11 часа. Представяте ли си?! Няма как да си го представите, освен ако не сте били на нейно място. Стоически удържала на студа, глада, жаждата и куп други неудобства; стигнала до София и на другия ден с влака – тези така мръсни, бавни и неудобни български железници. И все пак – сигурни и независещи от снежната обстановка през зимата. Казвам през зимата, защото последните години снегът винаги, ама винаги тогава ни изненадва – именно през зимата. Смешно е, нали?
Въпреки, че преди идването на зимния сезон, всяка община се тупа в гърдите и на всеослушание заявява колко пясък и луга е закупила, как машините са в изправност, как акумулаторите са заредени, а резервоарите – пълни.
И пак, и пак падне ли първи сняг – пътищата остават затворени, а общинарите – изненадани.
Made in BG!
А времето лети: ще отмине и тая зима, и друга ще дойде, но никой няма да върне нито изгорелите електроуреди на хората (в следствие на многото токови удари), нито някой ще успокои майките, изживели ужаса да бъдат блокирани на някоя родна магистрала с децата си…
За това някой „горе” трябва (налага се!) да поеме отговорност и да се извини на тоя така изстрадал български народ.
Не е трудно…

Тия дни във фолк-клуб „Алегро” в Габрово имало интересно мероприятие. Наред с тютюневия дим, алкохолните пари и мириЗмата на пот, носеща се от телата на дивите кючекчии, сред присъстващите имало и едно прасенце мексиканска порода. Мъника бил намаЗан с олио и търчал обеЗумял (досущ като посетителите на заведението) сред дансинга. Бягал, защото онЗи, който го хванел, щял да го спечели като награда.

Снимка: Internet

Края на фиаското завършило с публичното умъртвяване на прасенцето.
След това студентско парти, много хора сеЗирали районната прокуратура в Габрово, защото от където и да го погледнем, това е варварско престъпление. Публично при това.
Уведомление може да подадете и вие, като видите примерната бланка: =>
Знаете, че никога не лъжа за тия неща…
За да се раЗграничи от таЗи простотия и липса на елементарна култура и раЗсъдък, пловдивският кмет Иван Тотев забрани чалгата от днес, до края на годината в града под тепетата. За първи път по време на коледните праЗници, в центъра на града няма да звучат ритмичните звуци на Ориента. Така в следващите две седмици под тепетата кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има. В празничната програма обаче ще преобладават рок, джаЗ и коледни песни.
Хвала на такива люде и огромен поклон, господин Тотев!
Борбата срещу простотията продължава, ние сме с теб!

ЛАМАРИНАТА, майна! Това беше нашата Ламарина! Ламарината на КАПАНИТЕ!

Сега ни я отряЗаха! ПРЕДИЗБОРНО! Ето какво остана от нея…

Мълвата гласи, че жена снимала с телефона си как някой пикаел на ламарината и иЗпратила клипчето в някаква телевиЗия с нечестивото намерение да се направи провокация. ПРЕДИЗБОРНО!
Хора пикаели в центъра на Монтана… iСектира, бе!
Престъпниците са на свобода, политиците правят каквото си поискат, най-бедната страна в ЕС сме, закъсали сме го откъм футбол и оше какво ли не, а вие ще се захванете за едно нищо и никакво пикаене…
Както и да е.
Всички ние, хората от КАПАНИТЕ, пикаехме на таЗи ламарина – години наред. И никога не сме се срамували от това…
Сега ламарината я няма. ОтряЗали я с флекс – ПРЕДИЗБОРНО.
А ние не се интересуваме от политика. Ние само искаме да си ни върнат ламарината, за да пикаеме на нея.
И като се сетя колко и какви хора са се облекчавали там. А то не може да седнеш на КАПАНИТЕ, да иЗпиеш 5-6 бири и да не иде да се иЗпикаеш 2-3 пъти (примерно). Или пък да се раЗхождаш и ти си допикае. В центъра на града може да пикаеш беЗплатно само на Ламарината! В заведенията искат пари (ше им се не знае и капиталистите!).
От ученик пикая на таЗи Ламарина! аЗ, мои приятели и поЗнати, млади и стари – всякакви. Толкова години на никого не пречеше това място, но ето че една политическа битка ни я отне…
Може ли такива плитки игри, бе хора?! Върнете си ни Ламарината. Дотам ли я докарахме, че да ни отнемате и удоволствието от пикаенето?!

Мисли народе! Днес е ден за раЗмисъл. Мисли за утре – за кмет, за преЗидент. Мисли.
Мисли народе!
НАРОДЕ????

Мисли, че тия, които ги иЗберат, няма да помислят за теб. Добре ли си, здрав ли си, имаш ли тревоги, заеми и прочее. Мисли народе за тях, че тежко време настана.
Трябва да се мисли. Трябва и да се пие. По много да се пие, защото няма алкохол на тоя свят, който да отмие мъката в душите на хората.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли и пий, че само в пиянството си сме смели и силни. И завиждай! Завиждай на испанци и италианци. Завиждай на англичани и гърци. И на француЗите завиждай – те могат да стачкуват и знаят какво искат, а и как да го постигнат. Другите държави раЗтълкуваха думите на Ницше, че падащият трябва да бъде бутнат! Само ние – не.
Но се и гордей!
България пропадна преди десетки години, а другите държави едва сега започват да пропадат. Значи, че сме иЗпреварили времето.
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли за кое по-малко зло утре да дадеш гласа и душата си. Защото трябва да се гласува. И не ми каЗвайте, че нищо не се променя с иЗборите. Напротив! Променя се и то много. Ще иЗберем нови герои, о да! В Япония управниците уличени в престъпления и иЗмами се самоубиват от срам. В България стават герои. Ония, които крадат са вгорчени, когато отсъства свидетел на престъпленията им. Не е ли по своему привлекателно да те иЗложат на поЗорния стълб? Всички виждат какъв си мръсник!
Виктор Юго отдавна е написал, че да заставиш останалите да знаят какви си ги вършил, оЗначава да докажеш силата си. С желеЗен нашийник, иЗправен на дъсчена площадка на някое кръстовище, осъденият на смърт каторжник е пълновластен господар на вперените в него погледи.
Ешафодът е своеобраЗен пиадестал. Има ли по-блестящ триумф от тоя да станеш център на всеобщото внимание?! Да приковеш гледеца на обществото към себе си, е една от формите на чувство на превъЗходство.
За ония, за които злото е идеал, поЗорът е ореол…
На ешафода ти си над всички. Това е висота, както и да се тълкува. На нея престъпникът е цар. Да бъдеш иЗложен на покаЗ, значи да бъдеш съЗерцаван…
Мисли народе!
НАРОДЕ????
Мисли, пий и утре иди махмурлия да гласуваш, въпреки, че още на времето Бай Ганьо го е каЗал: „Маскари са до един”. И да не ти пука за ДС-та, за политически чадъри, за корупционни схеми, за лоша съдебна система и ниско обраЗование. Все пак гласувай – това е едно от малкото неща, които все още Държавата не ти е отнела – да упражниш СВОБОДНО правото си на глас…
НАРОДЕ????
НАРОДЕ????

„Не е важно как се гласува, важното е как се брои”
Йосиф Сталин

За първи път в навечерието на иЗбори ще стоя леко встрани. Няма да коментирам кмет, правителство и преЗидент. Няма да нападам, няма да критикувам, няма да недоволствам.
Ще гласувам за кмет, а за преЗидент – твърдо не. Сетне ще чакам да започне новият цирк. И така до следващите иЗбори.
И ако се чудите защо наричам клоунада цялата таЗи работа, припомнете си Алековият раЗкаЗ по-долу.
Приятно четене и раЗмишляване. И да знаете, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

„…Ти Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси при Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино и ракия… Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш!… Довечера с управителят и околийският ще пообиколим и другите кафенета и кръчми… Нашите бюлетини ще сгъваме като муски… Па трябва да пипнем и няколко техни бюлетини, да видим каква е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да сгънат 1000-2000 бюлетини на тяхната хартия с нашите имена… Защо съм Ганьо Балкански ако не знам и този занаят? Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера. Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.
******
И тръгнаха изборите!
Пред очите на Граматиков почна , завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица… Околийският начело, с извадена шашка, изкомандува „Напред!” и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена… Тръпки побиха Граматиков. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!.. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква записка, подаде я на Данковото унуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се в съседния двор и след минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутени избиратели, които бяха останали на двора… Полицията почна своята роля… „Шашки вън!”… Зазвънтяха шашките, запищяха камшици. Зачуха се протести, зачуха се псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна и видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора. И Граматиков, увлечен в течението на масата, намери се на улицата. Той беше поразен като от молния!
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тихина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно…
„Бай Ганьо прави избори”, Алеко Константинов

Още когато споменаха за случая в Катуница се зареках да не пиша и коментирам случилото се.
Писна ми! Писна ми всяка седмица да пиша за загинали в катастрофи по “пътищата на България” или за чалгиЗирането и циганиЗирането на населението. Наистина ми писна.
Точно поради таЗи причина мълча трети ден и нищо не каЗвам (въпреки че колцина приятели искаха да прочетат личното ми мнение за националната трагеди в Катуница и последвалите протести).
В крайна сметка прецених, че една снимка (от шествието в Монтана) и едни беЗсмъртни думи (заглавието!) ще са достатъчно покаЗателни за случващото се преЗ последните няколко дни по улиците на България.