Наскоро един мой познат беше написал, че футболната среща между Барселона и Челси е накарала света да забрави всичко докато траел мачът. 90 минути гледецът на зрителя е бил прикован към терена, а самият зрител не мислел за нищо друго, освен за фантастичния футболен двубой.
Тия дни интересът на всеки един българин е насочен към волейболната площадка, където нашият национален отбор се състезава за квоти за Олимпийските игри. Досега момчетата на Радо Стойчев са изиграли три мача, взели са 3 победи с по 3:0. Скалпирахме Словения и еврошампионите Сърбия и Испания. Вече сме на полуфинал.
Та тия дни аз, като един голям волейболен запалянко (предпочитам волейбола пред футбола!), също не откъсвам поглед от екрана (ред ангажименти ме възпрепятстват да посетя залата), а начинът по който играем, също ме кара да се абстрахирам от всичко наоколо и да мисля само и единствено за магията наречена волейбол. Такова съвършенство на владеене и разиграване на топката владеят само топотборите в света и ние сме един от точно тия топотбори. Притежаваме оная бързина на мисълта, която е нужна на терена, за да бъдем не само харесвани, но и обичани. А и как да не ги обикнеш, когато са пълна противоположност на разлигавените перекендета от национала по футбол?!
Така на заден план остават и 533-те престъпника, който Ангел Марин помилва без да има указ, и смешната присъда на цар Киро от 3 години и половина, и това, че половината банда от „Наглите” е на свобода, и братя Галеви, които са осъдени, но така и никой не може да ги намери и тикне зад решетките, и скандалът с бонусите (интересно е, че правителството вече прие закон за тях и вече няма да се получават такива „неловки” ситуации като защо „еди кой си е взел 30 000 лева бонус в края на годината”; сега вече да ограбваш българския данъкоплатец вече е законно!).
Вече не мисля и за митрополитите ни, които се оказаха агенти на ДС. Не мисля за тях, защото не вярвам в тях. Не вярвам и на премиера, както не вярвам и в нито един наш депутат. Вече не вярвам и в държавата, въпреки, че обичам родината.
Вярвам само в националния ни отбор по волейбол. С играта си нашите момчета ме карат да забравя, че живеем в Ада и ме карат да се чувствам щастлив. В един момент дори се замислих, че ако всеки ден играят и печелят, може вече и да не съжалявам, че живея в България, а дори напротив – да се гордея с това.

Разхожда се един европеец из една африканска страна и какво да види: насреща му лежи африканец в хамак под палмите и пие леден сок. Приближил европееца и рекъл:
- Защо лежиш?
- А какво да правя? – попитал африканеца.
- Ами, работи – отвърнал европееца.
- Защо да работя? – пак попитал африканеца.
Завързал се диалог между двамата.
- За да имаш пари – рекъл европееца.
- За какво са ми парите?
- За да си купиш къща.
- Защо ми е тази къща?
- За да си ожениш.
- И защо да се женя?
- Защото тогава ще си богат, ще създадеш семейство и по цял ден ще лежиш.
- Че аз и сега си лежа по цял ден – насмешливо отговорил африканеца.
Европееца се плеснал с ръка по челото и рекъл: „Че какво правя аз тогава?!”.

Горната история, макар и да не е много вярна, е много поучителна. Поуките трябва да си ги направим сами: или да бъхтим с мотиката по цял ден и да продаваме пролетарския си труд без пари или да отмаряме под палмите отново без пари.
Имайки предвид менструалният цикъл, който мъчи България последните няколко години на управление, мисля че да се излежаваме на сянка е по-добрата сделка. Наскоро гледах по телевизията един наш икономист, който познавачески заключи, че българинът би бил работил за 200 лева на месец, отколкото да стои в тях без пари. Така е, братко – ситият на гладният не хваща вяра. Бих се съгласил да се разделя с 1 от пишещите си пръсти, ако този смешник оцелее 1 месец с 200 лева. Искам да ми демонстрира как с тези мизерни пари ще плати месечните си сметки и какво ще му остане за храна.
Като цяло трябва да заключим, че в България не си на сметка да работиш. Да гърбиш по 10-11 часа на ден, 6 дена в седмицата и то за 300-400 лева е абсолютно безсмислено. Докато работодателите печелят от къртовския труд на своите работници, положението ще е все така. Българските работници са в пъти по-ниско от световната working class. Онези има поне някакви права, докато ние нямаме нищо и сме роби в собствената си държава. И най-най-лошото е, че тиранът, диктаторът, робовладелецът дори не е превзел територията на България, а и той е българин. Какво излиза? Че българският работник е предаден от българския работодател. Диващина срещу варварщина!
Ето защо хората гледат на Запад. Онзи Запад, който навремето беше забранена дума, табу, днес не само е позволен да се изговаря, но и да се употребява. Съгласете се с мен, че е много по-изгодно да работиш в друга държава и да се чувстваш човек, отколкото да си роб в собствената си страна, където си един вторичен продукт: работиш за да си купиш дрехи втора употреба, кола втора употреба, техника втора употреба, храна трета употреба и жена двадесета употреба.
Патриотизъм?! Тук става въпрос за оцеляване и борба за живот!
„Белият роб в България” е тема за друг мой разказ…
Честит 1-ви май! Arbeit macht frei!

Минутата на Стилиян Петров

19 април, точно в 19:19 часа, на трибуните на Националния стадион “Васил Левски” в София, където всеки ще носи фланелка с неговия N19,а също и на площад “Жеравица” в родната му Монтана, където организаторите ще опънат 19 метрово платно, на което всеки може да напише своя окуражаващ текст до капитана на националния ни отбор по футбол.

С ръка на сърцето мога да кажа, че месец април е месецът на абсурдите в България.
Нека направим бърз мониторинг на събитията, които се случиха последните 3-4 седмици:
- 1-ви април дойде с нови по-високи цени на парно и газ, въпреки че Газпром намали цените с 11%, нашите я вдигнаха
- пак на 1-ви април стана ясно, че сме официално страната с най-скъпо гориво, ток, вода и газ в цяла Европа, а същевременно сме с най-ниски заплати
- 2 април дойде с нови по-високи цени на билетите
- безработицата в България е 12,4% при 10,2 в ЕС
- заляха ни стачки в ОЦК-Кърджали
- половината от бандата „Наглите” вече са на свобода – нямало доказателства срещу тях
- започнахме да внасяме яйца от Китай, хляб от Румъния, зеленчук от Турция и агнета от Сърби
- България попадна в 10-та на класация за най-нещастна държава в света
- ново увеличение на цените на месото и зеленчуците
- поредната изцепка на здравния министър Деси: „Да не се дават шофьорски книжки на хора, които не са платили здравните си осигуровки”, след като преди това като депутат тя предложи на хората без платени здравни осигуровки да се забрани да напускат страната, а сетне – вече като министър – да не им се издават лични карти
- обраха инкасо автомобил край Ловеч; сумата е над 2 милиона лева
И аха да отдъхнем, че този проклет април почти отмина, новото „двайсе” дойде от Антонела Донушева, експерт в Областна служба „Земеделие”. Тя поиска да бъде въведен стандарт за краставиците – всички те да бъдат правил, цилиндрични, еднакви и с дължина от 25 сантиметра.
Край на кича, да живее геометрията!
Един поглед в бъдещето: експерти обикалят родните пазари с ролетки и шублери в ръка и съставят актове на търговците, които не предлагат въпросните 25 сантиметрови краставици.
Спорен въпрос остава, дали ще забранят на хората да си отглеждат домашни краставици в градините, защото, съгласете се с мен, колкото и добър градинар да си, нямам как да произведеш абсолютно еднакви краставици. Може да го клонираме, но това няма как да стане по естествен път. Ще рече – ще ядем само химикали и изкуствени продукти. Нещо, на което отдавна сме свикнали: кренвирши от месо и такива от мас и тоалетна хартия – едните по ДБС, другите – по личен търговско-измамен стандарт. Месо от месо и месо от соя. Български ориз, произведен в Китай. Два вида кашкавал – единият изкуствен, другият – още по-изкуствен. И понеже това ни е малко, в края на годината се предвижда стандарт и за млякото: щандовете на магазините ще са разделени на две – едните за мляко и сирене от мляко, а другите – за мляко и сирене от… ДРУГО. Как се прави мляко и сирене без мляко – акъл не ми го побира.
А като се замисли човек, че сме само април месец..

“По-добре петнадесет години заточение и перо в ръката!”

„Но в какво ме обвиняват? – пише Достоевски в показанията си. – В това, че съм говорил за политика, за Запада, за цензурата и пр.? Но кой в наше време не говори и не мисли по тия въпроси? Защо съм учил, защо науката е възбудила у мене любознателност, ако нямам право да кажа своето лично мнение или да не се съглася с мнение, което само по себе си е авторитетно?
На Запад се разкрива зрелище страшно, разиграва се драма безпримерна. Трещи и се руши вековният ред на нещата. Основните начала на обществото заплашват всяка минута да рухнат и да увлекат в своето падение цяла нация. Трийсет и шест милиона всеки ден поставят като на карта цялото свое бъдеще, богатство, съществование, своето и на своите деца! И нима тая картина не е такава, че да възбуди внимание любопитство, любознателност, да разтърси душата? Това е същия онзи край, който ни е дал науката, образованието, европейската цивилизация; такова зрелище е урок! Това най-сетне е история, а историята е наука за бъдещето.
И след всичко това нима ще ни обвинят нас, на които е дадено известно образование, в които е събудена жаждата за знание и наука – нима ще ни обвинят, че сме имали любопитството да говорим понякога за Запада, за политическите събития, да четем съвременни книги, да се интересуваме от западното движение, дори да го изучаваме по възможност. Нима ще ме обвинят, че аз гледам все пак сериозно на кризата, от която стене и се разкъсва на две нещастната Франция, че смятам тая криза може би историческа необходима в живота на тоя народ като състояние преходно (кой ще реши сега това?), което ще доведе накрая до по-добри времена.”
Ф.М. Достоевски

ASTON VILLA captain Stiliyan Petrov is battling acute leukaemia.

The condition was diagnosed following tests after the Bulgaria international, 32, developed a feverfollowing last Saturday’s defeat to Arsenal.
A statement from Villa said: “We expect to learn more about Stiliyan’s situation in due course and we have moved quickly to support him and his family.
“During this time we ask that Stiliyan’s privacy is placed ahead of all inquiries and trust that we will share information as we receive it.
“Stiliyan is cherished by many and he will get from Villa every ounce of love and support that we have to help bring this to a positive conclusion.”
Villa team-mate Darren Bent posted: “Really sad news to hear about our captain Stan Petrov. Hopefully he’ll be back fighting fit soon. Thoughts are with him and his family.”
Goalkeeper Shay Given tweeted: “In shock about Stiliyan Petrov acute leukaemia but we are all here for him and his family. Please God he makes a full recovery.”
Jermaine Jenas, who played for the Midlands club on loan, wrote: “Just saw the news about Stan Petrov, one of the nicest guys in football. Thoughts with him and his lovely family.”
And Spurs midfielder Tom Huddlestone posted: “Thoughts with ‘Stan’ Petrov. Football once again being put into perspective.”
Villa fans have also been quick to show their support for Petrov: “We know Stiliyan is a fighter and everyone is behind him.”

                                                        From materials published in The Sun magazine.

Наскоро, докато препрочитах книгата на Кърт Вонегът „Фокус-бокус”, попаднах на един израз: “When the shit hit the fan” (когато настъпят големите неприятности) или по нашенски казано – когато лайното удари вентилатора.

Карикатура: Internet

Тия дни лайното наистина удари вентилатора и така се засмърдя, та на човек да му се прище да си изповръща червата, освен ако не иска да се полее с бензин (което при рекордната му цена е страшен лукс!), да си драсне клечката и да се свършат мъките му.
Новият (пореден) здравен министър, някоя си Деси, която ми е почти набор, и която няма медицинско образование, удари по вентилатора с изказването си, че хората, които не си плащат здравните осигуровки, трябва да бъдат лишавани от някои административни услуги като например да им се издава лична карта. Според нея тази мярка от по-добра от затвор и от отнемане на здравно осигурителни права и глоби, тъй като отнема на хората правото на социални помощи например. Преди време, като депутат от Парламента, Деси беше внесла и друго предложение – да се отнема правото на хората без здравни осигуровки да напускат страната ни.
Евала, Десо, ти (не)си моя идол винаги-завинаги!
Нека оставим настрани това, че България е единствената държава, в която здравно осигурен човек заплаща медицински услуги. Аз 4 пъти съм търсел медицински услуги в столицата и в 3 от тези 4 пъти съм заплащал по 50 лева за преглед, въпреки че съм здравно осигурено лице и съм имал направления, при което по закон трябва да платя само и единствено 2,70 лева потребителска такса.
Нека оставим настрани това, че макар и да си плащаш редовно вноските, не винаги личният ти лекар ти дава медицинско направление (истински парадокс!).
Нека оставим настрани това, че болниците в България отдавна не са места за лечение на хора, а търговски дружества. Нека!
Нека накрая оставим настрани и това, че днес, в нашата „демократична” страна, човек е изправен пред страшен избор: да плати здравната си осигуровка или да лиши семейството си от храна, като по този начин го обрича на гибел. Да работиш къртовска работа по 10-12 часа на ден за минимална работна заплата, с която да плащаш рекордни сметки за ток, парно и вода, а с останалите стотинки да купиш хляб за децата си или да платиш здравните си осигуровки, за да не ти отнемат личната карта.
Нека погледнем обаче откъм правната страна на въпроса.
Какво е един човек без документ за самоличност?! Той е никой! Той е лишен от всякакви граждански права: право на труд, право да гласуваш, право да си страна по различни сделки, право да регистрираш фирма, право да се явяваш пред съд и нотариуси, право да учиш, да ползваш зъболекар, право умреш дори, защото без документ не може да ти се издаде смъртен акт. Без лична карта ти вече не си поданик нито на Европейския съюз, нито на собствената си държава. Ти не си дори роб – ти нямаш душа. Това нещо се нарича нарушаване на личните и гражданските права. Навремето на каторжниците в Русия, осъдени на каторга в срок от 10 до 20 години са им били отнемани гражданските права и фактически са преставали да съществуват като хора.
Да отнемеш самоличността на човек е много повече от фашизъм. То е много повече и от капитализъм с елементи на тоталитаризъм и деспотизъм. Отнемането на личната свобода на човек може да се охарактеризира само и единствено с един термин от биологията – нарича се „естествен подбор”.
Ето какво значи лайното да удари вентилатора. Големите неприятности настъпват тогава, когато в министерските кресла сядат тридесет и няколко годишни хора без опит и образование в сферата, в която са назначени да управляват.
Такива неща могат да се случат само в абсурда наречен България…

„Най-вълнуваща ще е онази телевизионна игра, в която загубилият губи живота си”
Чък Барнс

Има една неофициална игра, в която всеки гражданин на България участва волю-неволю. И в нея се говори за абсолютни рекорди, но е малко по-различна от „Книгата на Гинес”. Тази игра се нарича „Рекордите в България”.
Правилата на „Рекордите в България” са странни, както са странни всички неща, които се случват в проклетата ни държава, а голямата награда – още повече! Надпреварата е реплика на книгата на Стивън Кинг „Дългата разходка”. И тук участниците трябва да вървят без да спират, а който спре – след като получи три предупреждения, бива убиван. Нямаш право на почивка, нямаш право да говориш против Системата, нямаш право да бягаш – единственото, което имаш право е да вървиш напред, подкрепен от нищожното количество концентрирана храна, която са ти подхвърлили церберите от властта и която те поддържа жив, колкото да можеш да продължиш да вървиш. Всяко опълчване против Системата се наказва със смърт! В книгата ролята на палачи изпълняват войниците от „Бригадите” на Майора – зъл, подъл и егоистичен деспот. При нас палачите са други…

И така, уважаеми читателю,
Добре дошъл в „Рекордите в България”!
Условията на играта са ти ясни: трябва да оцелееш в държава с абсолютни рекорди. Рекордно ниски зимни температури, рекордно високи пролетни температури, рекорди по уволняване на министри от едно правителство и рекордни високи цени на горивата.
Най-високи сметки за ток, вода и газ, най-много неосъдени престъпници, най-много помилвани престъпници, най-много доносници на глава от население, с най-мизерни условия на труд, с най-голяма безработица, най-бедните в ЕС, с най-ниските заплати в ЕС.
Най, най, най, най, най…

Ако тези условия ти се виждат алогични – сега е моментът да се откажеш.
Ние просто ще продължим да играем играта – нямаме избор. Решихме да останем в страната на абсурдите – България. Единствената страна, която е била под натиска на комунистическия ботуш и която все още не се е оправила. Ние не сме на дъното, ние виждаме дъното, когато погледнем нагоре. Ние сме единствената страна, в която дори и след като си здравно осигурен – плащаш за лечение. Ние сме и единствената страна, в която социални помощи получават цигани, които нито са ходили на училище, нито имат някакъв трудов страж. Ние произвеждаме лекарства и ги изнасяме извън граница. В другите държави собствените ни лекарства са по-евтини, отколкото при нас. Нашите родни ябълки и круши са по скъпи от портокалите и бананите, които внасяме. Ние сме под всякаква критика… Ние сме против всякаква логика. Ние сме НЕ-човеци!
Нас ни юркат като овце и ние мълчим като овце. Така ще е, докато всички като един не се вдигнем срещу това безправие и беззаконие. Но не виждам кога ще стане това. Онзи ден имаше общонационален протест срещу безобразията в България. На него, освен че самите организатори не са присъствали, е имало и страшно малко хора. Ще цитирам думите на един от участниците:
Спинкате ли позорни граждани на тази смешна държава????
ВИЕ СТЕ МЕЧТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИК!!! Добре, че хората по светът имат повече душа от вас и се борят за правата си и ще успеят, е иначе целият свят бъде приспан за отрицателно врем, ако гражданите бяха като Вас.
Днес осъзнах, колко му е било трудно на Васил Левски, да се занимава с робския народ!!!
А на МИШКИТЕ,които се криха вкъщи ще кажа само едно:
Продължавайте да се криете, страхувайте се, мързелувайте, но когато някога вашето дете ви попита: “Мамо, тате, защо вие не бяхте там да се борите за нашето бъдеще?” вие им отговорете: “Ами беше ме мързел”.
Днес – в София – ми бе мъчно, тъжно и болно… Мъчно, че бяхме толкова малко, тъжно – че очевидно или не ни разбират, или не знаят за нас, или си живеят добре и не им се протестира и тъжно – защото имам две деца и все ми се иска да останат тук да живеят… Като цяло обаче – пак ми се реве, но не от щастие – както се надявах вчера, а от тъга… Очевидно всеки ще се спасява по единично – стара българска традиция…

Ето това е играта, в която участваме, уважаеми читателю.
Последен шанс да прецениш дали да се състезаваш, или да гледаш отстрани.
Изборът е единствено твой (все още!).
И докато ти се чудиш какво да правиш, ние продължаваме напред, защото искаме да спечелим голямата награда – да оцелеем…

За хирургическия блок в Монтана се е говорело, говори се и ще се говори още дълго време. И няма как. На влизане в Монтана от София, вдясно от теб се набива на очи огромна  девет етажна сграда от бетон и тухли, с няколко крила и площадка за кацане на хеликоптер на покрива.

Снимка: Internet

В средата на 80-те години, за да се освободи терен за застрояването на бъдещата най-голяма хирургична клиника в България, с решение на Министерството на народното здраве, се отчуждава цял квартал. Първата копка на хирургическия блок е направена през 1984 година, а до 1994 в строежа, по думите на тогавашния здравен министър, са вложени над 25 000 000 лева. Докато се извършват строителните дейности, се закупува и медицинско оборудване. През 1995 година строежът спира поради липса на пари, а оборудването е разпродадено.
Оттогава до днес съдбата на този паметник на социализма така и не се решава. Замислен като най-голямата клиника по хирургия в България, в която да работят не само български, но и чуждестранни лекари, днес масивната сграда стои като язва на един от изходите на Монтана.

Фондация за нова култура, която е частна неправителствена организация, реализира проект “Изоставеният Северозапад”, който цели да насочи вниманието на обществото върху възможността изоставеното “културно наследство” да „реформира” традиционно и статистически най-бедния регион в ЕС в условия на икономическа криза.
Точно за това те са организирали и отворен конкурс на тема: „Какво бих направил с тази сграда – недовършеният хирургически блок в Монтана?”.
Целта на конкурса е да намери добри идеи за трансформация и адаптация  на сградата в съвременния живот на Монтана.
Крайният срок за изпращане на проектите е 1 май 2012 година, а пълни подробности за Фондация за нова култура и проекта „Изоставеният Северозапад” може да намерите на следния електронен адрес:

http://novakultura.org/bg/?p=237

„Да пием повод има вечно:
любов, пътуване далечно,
празник, сватба и нов дом,
кръщенета, весел лов,
оздравяване успешно,
или мъка безутешна,
в чест на Новата година,
или просто – без причина.”
                       Робърт Бърнс

България си позволи да изгуби по особено нелеп начин още един студент. Един студент от тези малкото, които решиха да завършат образованието си в страната. Един студент, който дори никакъв студент не е – та той е само на 19 години и студентският живот беше пред него; животът му беше пред него.
Има една много коварна френска стара песничка. Ще ви цитирам част от нея за целите на метафората:

„Убиха господин полицая,
гроба му никой не знае…
Петнадесет минути преди смъртта си,
той бе още жив…”

Преди 4 години в една столична дискотека в Студентски град ад, казват, седяло момче на име Стоян Балтов. Бил 20 годишен младеж, студент по химия. Петнадесет минути преди смъртта си, той бил още жив. Вече го няма, защото е пребит до смърт пред входа на дискотеката. Къде е гробът на Стоян днес знаят само близките му, а той изобщо е забравен. Спомнихме си за него тия дни, когато друг студент, 19 годишния Марио, бе убит с нож отново в Студентски град ад.

И тогава, и сега, много неща се изприказваха, много пръсти се поклатиха, много закани се изрекоха. И нищо. България си позволи да изгуби по особено нелеп начин още един студент. Един студент от тези малкото, които решиха да завършат образованието си в страната.
Затова, вместо да чакаме справедливост, която така и никога не идва в България, нека като зрели хора да не се тръшкаме в търсенето на виновник и не се самобичуваме с думите „всички ние сме виновни”, а да погледнем напред и да се опитаме тези убийства на българската младеж да не се повтарят.
Как?
Засега единственото, което мога да посъветвам всеки един студент е: „пази се сам/а”. Вярвам, че всеки е достатъчно зрял и мисли, когато трябва да вземе решение, защото на друго засега няма на какво да разчита.