Завчера Комисията по досиетата публикува списък, от който става ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Всички са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Някого учуди ли го тази новина? Трябва да ви е учудила и то много. Хората някак си свикнаха с тези агенти на ДС. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били доносници. Но когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата не е това, което е.
Ония, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не ламтим за богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са предатели! Грозно е, пошло е…
Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, какви коли карат. Веднъж пътувах с 2 момчета. Едното учеше в Семинарията, а другото беше от Видин. Заговориха се за дядо Дометиан. Студентът каза, че в Семинарията Дометиан бил много коментиран, а другото момче му разказа, че във Видин се говори как всяка вечер домът на духовника се превръщал в бордей и той гуляел с приятели и познати. Не знам дали тая история, която чух е 100% вярна, но се замислих за историите, който си разказвахме от казармата. Те бяха преувеличени, но все пак такива истории ИМАШЕ.
И ако утре реша да поискам прошка от някой митрополит, при кого да отида? Може ли да ме опрости оня, който е предавал своите? И има ли правото да го направи?
Страшно е! Щеше да е смешно, ако не беше страшно!

И днес ще си спомним за Левски и Ботев, за Хаджи Димитър и Любен Каравелов, за Вазов и Добри Чинтулов. За Петър Богдан и Паисий Хилендарски. За тях и още много български просветители.
Налага се да си спомним, защото днес е денят на народните будители – всички ония книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален български дух след времето на освободената от Османското владичество България.
Трябва да се спомним за тях – като българи!
Да си спомним, да ги почетем и да знаем, че кое е минало – минало е… Защото днес е страшно раЗлично от преди. От преди, когато книжовници, революционери и писатели създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Днес наистина е друго… И ако сега почитаме героите от онова време, след 100 години едва ли ще има българи, които да почитат герои от днешното време. Защото страдаме от липсата на герои. Съгласете се с мен!
След 100 години хората могат да попишат за времето след 45-та година, когато комунистическата власт отменя праЗника по един антибългарски, родоотстъпнически начин. Или за 90-те и мутренските години. Знам ли – за всичко може да се пише като се замисля.
Така или иначе, от 28 октомври 1992 година праЗникът е въЗобновен, та го честваме и до днес.
Не може да не почетеш героите – българи сме!
Честит праЗник на всички!

Ето, че най-сетне мечтата на българския метъл фен се сбъдна!
Amon Amarth идват в България  за представянето на новия им 10-и поред студиен албум “Surtur Rising” и имат намерение да ни отрежат главите с викингските си брадви, т.е. китари.
На 18 ноември зала “Юбилейна” ще бъда вЗривена от шведски деметълисти, а атмосферата обещава да е повече от неповторима, тъй като Amon Amarth са една от най-обичаните метъл банди от родните фенове на тежкия звук.
И побърЗайте, че билетите намаляват и ще пропуснете да видите Death in Sofia!

Hooligans, thugs, louts, yobs, headbangers, geezers. You can love us or hate us, we really don’t care. This is just the way we choose to show our love for the greatest game on earth. See, I’m a regular geezer, just like you.
I have a missus, a mortgage, had a job that put me in a decent bracket of society. I flew punters from one side of the country to another and I wash my hands after pissing, not before.
I was what you’d call respectabIe.
My problem was I had another life too, the one that Ianded me in here. We all had jobs, relationships, responsibilities, even kids, but that’s during the week.
Come the weekend, all that disappears and we become part of the greatest army in the world…

Светът отново е футбол!

Обикновеният селски събор(по нашенски – сбор) на с. Студено Буче го превърнахме в мотосъбор. Освен, че селото пропищя от рева на моторите, всички съседи останаха крайно раЗочаровани от метъл муЗиката, с която не спряхме да оЗвучаваме цялата улица в продължение на 14 часа. Подкрепа срещнахме само и единствено в лицето на кмета Петър Петров, който ни похвали за добрата органиЗация и веселото настроение.

Някои от гостите не иЗдържаха поведението ни и си тръгнаха преждевремено. Имаше и такива, които се отбиваха за малко и тръгвайки си, каЗваха: “Това не е реално!”.

В крайна сметка останахме  предоволни (и пияни!) и освен, че нямаме повод да се срамуваме за поведението си, дори се гордеем с него – не се сбихме с нито един местен ултрас, кротко иЗгледахме иЗпълнението на духовия оркестър на селото (браво, бай Боро!) и най-важното – не тръскахме кючеци по масите като прости чалгари, защото сме крайно въЗпитани и не слушаме селяшка муЗика!

А в един момент дори се покаЗахме и като добри кулинари:

Give me GIN and TONIC!

Microsoft обявиха, че ще купят Skype за 8.5 милиарда долара. Новината накара около 663 милиона потребители на услугата да си зададат въпроса “Ще стане ли платен Skype?”. За повечето от тях всичко ще е кратка пренагласа, но за останалите въпросът е на живот и смърт. И най-вече … на чат.

Бедността има най-различни измерения. За някои държави тя означава съкращения, намаляване на заплатите или свиване на производството. За българите тя е по-голямо затъване в безпаричие. Но как да забогатеем без да работим, когато според престижното издание „Икономист”, България е най-мързеливата страна в света. Вземаме най-много болнични дни, ползваме най-много годишни отпуски и имаме цели 13 официални празника, на които не работим.

Снимка: Internet

Всъщност като се замисля ние сме преди всичко изобретателни и хитри. Винаги намираме начин да я караме по-леко, да не се напрягаме и да работим по-малко, а когато прекараме „системата” се тупаме горделиво в гърдите. Разчитаме на стари лаври и си мислим, че имаме някакъв имидж пред света. Трудно вярваме обаче, че другите държави говорят за нас или лошо, или нищо.

Слушал съм стотици истории за това как нашенци мамят хора и техника в чужбина. Монети вързани с конец, монети от лед, куфари без дъно. Майстори на измамата, преобразили се на просяци, болни или инвалиди и всеки от тях протегнал ръка за милостиня. Това е нашият имидж навън. Знаете: когато турчин иде в друга държава, започва да прави айрян, защото това умее. Когато българин иде там – прави глупости.  Та защо да плащаме? Нали сме най-бедните …

А иначе един ден може наистина да се оправим. Това ще стане, когато спрем да искаме европейски заплати, а поискаме европейско работно време. Защото за да получиш нещо, трябва и да дадеш.

Днес, на международния ден на книгата и авторското право, ние от екипа на KlubTupak се чувстваме не само длъжни да отбележим тая дата с обикновена честитка, но и да добавим кратък текст за неумиращата и вдъхновяваща сила на книгата.
Честта (за сетен път!) се падна на мен.

Всъщност какво е книгата?
Сам Аристотел каЗва:
„Книгата е хубава, ако авторът казва в нея само това, което трябва, и така, както трябва.”
Към тия думи бих добавил и Чеховото „Не пиши, когато няма какво да напишеш.”, защото сами знаете, че да напишеш нещо не е като да кажеш нещо. Трудно се пише. Още по-трудно е да започнеш да пишеш. Но всяко първо нещо е трудно – дори и в любовта е така. За това днес нека помислим за всички ония автори, иЗдатели, редактори, поети, писатели и прочее майстори на перото, които иЗливат душата и сърцето си върху редовете за своите читатели. Техния труд не бива да бъде пренебрегван и омаловажаван, за това ви моля: недейте да сканирате, печатате или публикувате в интернет от тяхно име. Имайте уважение към авторското право.

Противоречиви чувства напират в мен като споменах интернет. Както навремето пергаментът, устното и ръкописното слово са немеели пред печата, така и днес печатът на свой ред е застрашен от новата сила – беЗпрецедентният информационен иЗточник интернет. Там, където може да намериш и прочетеш всичко което те интересува. Отделен въпрос е дали е авторско. Днес тия неща не са от особено значение за повечето потребители на интернет. Те раЗглежтат и четат ежедневно десетки статии или уеб-блогове, беЗ да си дадат сметка, че написаното е откраднато. Винаги съм се иЗумявал на тия крадци, които имат нахалството да наричат това „моята статия” или „моят блог”. За това и ние, които винаги сме се стремяли да се отличаваме от другите с остроумност и оргиналност на мисленето, се чувстваме по един или друг начин застрашени от теЗи крадците на авторското слово.

И тъй като имаме честта да считаме и себе си за автори, днес ние също праЗнуваме. Честит праЗник и на вас, уважаеми читатели. И не забравяйте, че книгата е удоволствие и само написаното остава.

KlubTupak’ 2011