Az moam da pi6em Curriculum Vitae, bace

Няма надежда!

Писна ми да слушам как всеки тръби, че в България няма работа. Всичко било пълно, всички длъжности са заети, а ние, виждаш ли колко сме квалифицирани, не можем да си намерим работа. Ние сме държава на неграмотните и откровено тъпи висшисти! Не само, че болшинството не заслужават работа, те не заслужават и дипломите си и въобще за нищо не стават.

В последните месеци имах допир с доста кандидатури за различни позиции, главно в IT сектора. Липсва ми въображение и острота на изказа, за да опиша бълвоча, с който бях залят. Ще цитирам малко бисери и ще се опитам да коментирам и дам малко насоки. Тези насоки няма да ви помогнат да ви вземат на работа на даденото място, но поне няма да накарате човека отсреща, четящ вашето CV, да му се иска ритуално да се самоубие на входа на офиса си.

  1. НЕ ПИШЕТЕ НА “ШЛЬОКАВИЦА”!!! – Искам много сериозно да наблегна на този момент. Ако искате НЯКОГА, НЯКОЙ да ви обърне внимание, пишете не български език. Попаднах на неща от рода:

    “Заемана длъжност: ZASTRAXOVATEL”– Без коментар!!!

    “Наименование на придобитата квалификация: Informacionno brokerstvo”

    “Допълнителни курсове: ang.ez.” – Щом нямаш време да напишеш дори “angliiski ezik”, значи по – добре не пиши CV, а направо иди да миеш улиците с братята.

    И моя личен любимец:

    “Други умения и компетенции: rabota v ekip, otgovornost, has, ambicia…” – Чак ми се ще да набера този кандидат и да му кажа къде да си завре “has”-ът.

  2. Четете какво се търси, не кандидатствайте просто за да “се пробвате”. Знаете ли колко е глупаво и как се губи време да четеш десетки кандидатури и да видиш, че 60% от тях нямат дори минималната търсена квалификация. Не мога да разбера как при търсен човек за PHP програмист, пристигат кандидатури от хора, чиято компютърна квалификация се простира до сложните и комплексни програми Word и Excel. Като съм 100% сигурен, че ако  попитам как се форматира в Word, различно от bold, italic и underline, ще получа поглед от тип “стресната кокошка”.
  3. 3. НЕ ПИШЕТЕ НА “ШЛЬОКАВИЦА” !!!!!!! – Пак ще го спомена, защото е СУПЕР дразнещо!

    “Допълнителна информация: rabota predimno v targoviata…” – …защо нямам огнестрелно оръжие?!?

  4. Когато попълвате темплейт за CV, премахнете информационните полета. Покажете на хората, за които кандидатствате, че поне малко време сте отделили от натовареният си график на 4atene vav Feisbuk, пиене на кафе, залагане на Еврофутбол и хленчене, че нямате работа.template(След като не говориш чужд език, просто изтрий целият параграф “Други езици” и иди на училище, лениво, мързеливо лайно!!)
  5. Като се иска да изпратите снимка, пратете ваша, а не като тази:bobaraaa(Не се бъзикам, това е снимка изпратена от кандидат със звучното заглавие “bobaraaa.jpg”)
  6. Ако мейла ви е нещо от рода “mr_vodka_flirt1991@abv.bg”, НЕ го пишете в кандидатурата. Регистрацията на нов мейл е елементарна и безплатна. Нямате извинение!
  7. !!! НЕ ПИШЕТЕ НА “ШЛЬОКАЦИВА” !!!

От всичко казано до тук мисля, че сме обречени. Това е пазара на труда в България. С това трябва да работи местният бизнес. С тези подобия на хора трябва да работа аз, ти, вие, всички.

НЯМА НАДЕЖДА!

Расо върху пагон

Завчера Комисията по досиетата публикува списък, от който става ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Всички са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Някого учуди ли го тази новина? Трябва да ви е учудила и то много. Хората някак си свикнаха с тези агенти на ДС. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били доносници. Но когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата не е това, което е.
Ония, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не ламтим за богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са предатели! Грозно е, пошло е…
Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, какви коли карат. Веднъж пътувах с 2 момчета. Едното учеше в Семинарията, а другото беше от Видин. Заговориха се за дядо Дометиан. Студентът каза, че в Семинарията Дометиан бил много коментиран, а другото момче му разказа, че във Видин се говори как всяка вечер домът на духовника се превръщал в бордей и той гуляел с приятели и познати. Не знам дали тая история, която чух е 100% вярна, но се замислих за историите, който си разказвахме от казармата. Те бяха преувеличени, но все пак такива истории ИМАШЕ.
И ако утре реша да поискам прошка от някой митрополит, при кого да отида? Може ли да ме опрости оня, който е предавал своите? И има ли правото да го направи?
Страшно е! Щеше да е смешно, ако не беше страшно!

Честит ден на народните будители

И днес ще си спомним за Левски и Ботев, за Хаджи Димитър и Любен Каравелов, за Вазов и Добри Чинтулов. За Петър Богдан и Паисий Хилендарски. За тях и още много български просветители.
Налага се да си спомним, защото днес е денят на народните будители – всички ония книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален български дух след времето на освободената от Османското владичество България.
Трябва да се спомним за тях – като българи!
Да си спомним, да ги почетем и да знаем, че кое е минало – минало е… Защото днес е страшно раЗлично от преди. От преди, когато книжовници, революционери и писатели създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Днес наистина е друго… И ако сега почитаме героите от онова време, след 100 години едва ли ще има българи, които да почитат герои от днешното време. Защото страдаме от липсата на герои. Съгласете се с мен!
След 100 години хората могат да попишат за времето след 45-та година, когато комунистическата власт отменя праЗника по един антибългарски, родоотстъпнически начин. Или за 90-те и мутренските години. Знам ли – за всичко може да се пише като се замисля.
Така или иначе, от 28 октомври 1992 година праЗникът е въЗобновен, та го честваме и до днес.
Не може да не почетеш героите – българи сме!
Честит праЗник на всички!

Death in SOFIA!!!

Ето, че най-сетне мечтата на българския метъл фен се сбъдна!
Amon Amarth идват в България  за представянето на новия им 10-и поред студиен албум “Surtur Rising” и имат намерение да ни отрежат главите с викингските си брадви, т.е. китари.
На 18 ноември зала “Юбилейна” ще бъда вЗривена от шведски деметълисти, а атмосферата обещава да е повече от неповторима, тъй като Amon Amarth са една от най-обичаните метъл банди от родните фенове на тежкия звук.
И побърЗайте, че билетите намаляват и ще пропуснете да видите Death in Sofia!

 

 

Furious and in passion

Hooligans, thugs, louts, yobs, headbangers, geezers. You can love us or hate us, we really don’t care. This is just the way we choose to show our love for the greatest game on earth. See, I’m a regular geezer, just like you.
I have a missus, a mortgage, had a job that put me in a decent bracket of society. I flew punters from one side of the country to another and I wash my hands after pissing, not before.
I was what you’d call respectabIe.
My problem was I had another life too, the one that Ianded me in here. We all had jobs, relationships, responsibilities, even kids, but that’s during the week.
Come the weekend, all that disappears and we become part of the greatest army in the world…

Светът отново е футбол!

На събор

Обикновеният селски събор (по нашенски – сбор) на с. Студено Буче го превърнахме в мотосъбор. Освен че селото пропищя от рева на моторите, всички съседи останаха крайно разочаровани от метъл музиката, с която не спряхме да озвучаваме цялата улица в продължение на 14 часа. Подкрепа срещнахме само и единствено в лицето на кмета Петър Петров (наздраве чичо Петре, да ‘илядиш!), който ни похвали за добрата организация и веселото настроение.

Някои от гостите не издържаха поведението ни и си тръгнаха преждевременно. Имаше и такива, които се отбиваха за малко и тръгвайки си, казваха: “Това не е реално!”.

В крайна сметка останахме  предоволни (и пияни!) и освен че нямаме повод да се срамуваме за поведението си, дори се гордеем с него – не се сбихме с нито един местен ултрас, кротко изгледахме изпълнението на духовия оркестър на селото (браво, бай Боро!) и най-важното – не тръскахме кючеци по масите като прости чалгари, защото сме крайно възпитани и не слушаме селяшка музика!

А в един момент дори се показахме и като добри кулинари:

sb1