Deja Vu

По принцип филмите определяни като “екшън-фантастика” са ми противни. По принцип ти говоря, нали. И няма как да не са, след като има телепортация и иЗкривяване на времето и пространството …

Deja Vu е точно такъв филм.

dejavu

Там, типично по американски, главният герой е чернокож, спасява 500-600 човека и в края на филма забива супер яката мацка. В случая Паула Патън.

Не знам защо иЗгледах Deja Vu до край. Даже не знам защо иЗобщо пуснах лентата. Но факт е, че когато нещо ти е противно ти не откъсваш поглед от него и все повече и повече те дърпа натам. Така стана и сега. Абсолютно беЗсмислената американска боЗа ме прикова към екрана още в началото и ме държа до край.

Deja Vu не е филм за истинските ценители на киното, но пък е идеален за ония киномани, които по един баракобамовски начин желаят мира и спокойствието да цари на всякъде.

А, и да – единственото стойностно нещо във филма поне за мен беше Паула Патън. Click!