Fechten

Върнах се. След 2 години и половина отсъствие отново сложих капитанската лента на ръката си – онази същата, с която продължавам да размахвам рапирата – и възнамерявам пак да предизвикам уважаемите читатели на мисловен дуел.
Върнах се навръх рождения ми ден и точно между две човешки трагедии. Поради тази причина и първият ми текст е с такова заглавие – борба. Защото за мен писането винаги е било битка, която съм се стремял да спечеля и съм я печелил – не веднъж и два пъти.
Върнах се, защото тук ми е мястото.

Писането, като начин на живот.
Няма да крия, че сега, когато пиша тези думи, се вълнувам много. Нали знаете чувството, когато се връщате някъде, където ви е било сигурно и приятно? Същото е и при мен, защото тук писах в продължение на няколко години и оставих цял един период от живота си. Накрая написаното бе откраднато и магията изчезна. Започнах да пиша в друг блог, който с течение на времето стана прекалено личен.

Това е втори опит да продължа напред (всъщност трети, ако трябва да се доверя на спомените). Това не е просто „върнах се”, а демонстрация на воля – да не спираш пред трудните моменти и да не се отказваш, когато техниката изгърми или хакерите ти изтрият всичко (както се и случи). Прилича на любовна връзка с всичките й раздели и събирания. А така е, защото тук бе създадена история и на тази история и е писано да бъде продължена и не може просто с лека ръка да махнех и да изпратиш всичко в кошчето с отпадъците, нито да полееш тлеещите въглени със студена вода – напротив, тази жар трябва отново да се превърне в огън. Задължително е.

А иначе ние сме си същите, само където пораснахме и, надявам се, помъдряхме – животът е такъв учител. Отново се стремим да бъдем различни и още по-креативни, но никога шаблонни. Свързваме думите в изречения, които да останат във времето и пространството и поради тази причина никога тук няма да прочетете „сложете щипка сол”, а ще се сблъскате с очарованието на аналитичната мисъл.

До скоро!