Така и направихме, избрахме си меню, чиято стойност беше около 27 лв. Отидохме отново в ресторанта, за да си платим капаро и да уточним кое меню искаме. В ресторанта ни посрещна друг човек, който се водеше някакъв вид управител. Човека беше много любезен, изкоментирахме менюто, той направи всичко възможно, за да ни угоди, с две думи бяхме изключително доволни. Единственото, което оставаше като искане от него, беше да му кажем точна бройна на алкохола, които ще внесем, за да всичко да е ясно и да няма обърквания.

Една седмица по – късно, което беше вчера, решихме, че ще ни трябват около 10 бутилки ракия (0,700), за да покрием всичките гости, без притеснения, че няма да ни стигне. Обадихме се, като този път бяхме прехвърлени на трети човек, който също се води някакъв управител. По – управител от предишният управител. Това да имаш заведение било сложна работа. Трябва ти явно разслоена структура на персонала с поне 10-15 нива на управление.

Както и да е!  Когато казахме на този баш управител, че искаме да внесем 10 бутилки, той отсече: “Абсурд! Не може повече от три!”. Обяснихме му, че не ни е била такава уговорката  и че другите хора, с които разговаряхме не са ни поставили подобни условия. Неговият отговор беше, че той не знае с кой сме говорили, но той е единственият човек, с който трябва да се говори и той решава и няма да стане това, което искаме. Ние му казахме, че това за нас е важно и би било нелепо от негова страна да ни отхвърли така грубо, при положение, че не е единственият ресторант в София. Отговора на господина беше, цитирам: “Ами има и други хора дето ще си оставят парите в ресторанта, не сте само вие”. Също така добави, че не е длъжен да се съобразява с нашите искания и тона ни на говорене и че не желае да разговаря повече с нас.

Както се досещате в този момент всякаква възможност за договорка отпадна и казахме, че ще дойдем да си приберем капарото и прекъснахме разговора.

Обяснете ми сега драга публика, това на какво прилича ? Аз лично съм изключително потресен от тези обстоятелства и по – точно от грубостта на въпросният смешен идиот. Ще добавя как изглежда въпросният селяндур. Когато съпругата ми е отишла да прибере капарото той я е посрещнал в заведението разхождайки се по анцунг с цигара в уста. Типична тъпанарска физиономия с рошава коса модел “Спах до преди малко и ме мързеше да се изкъпя”. Този въпросен срам за човешката еволюция и всички негови себеподобни са един от туморите на българската ресторантьорска индустрия. Един от многото, за които понятията “customer service” или “отношение с клиента”, дори не са в едно измерение с малоумният му мозък.

Толкова ли се наядоха заведенията в София, че с лекота да захвърлят събитие с 25-30 сигурни клиенти? Това ли заслужава българският потребител в лицето на мен и съпругата ми? Вие кажете, драги читатели. И не казвайте само на мен, а разкажете надлъж и на шир, за несправедливостите в тая глупава реалност.

“Сите българи заедно” ли ? По – скоро “Сите българи да не идват тук”!

Разхожда се един европеец из една африканска страна и какво да види: насреща му лежи африканец в хамак под палмите и пие леден сок. Приближил европееца и рекъл:
- Защо лежиш?
- А какво да правя? – попитал африканеца.
- Ами, работи – отвърнал европееца.
- Защо да работя? – пак попитал африканеца.
Завързал се диалог между двамата.
- За да имаш пари – рекъл европееца.
- За какво са ми парите?
- За да си купиш къща.
- Защо ми е тази къща?
- За да си ожениш.
- И защо да се женя?
- Защото тогава ще си богат, ще създадеш семейство и по цял ден ще лежиш.
- Че аз и сега си лежа по цял ден – насмешливо отговорил африканеца.
Европееца се плеснал с ръка по челото и рекъл: „Че какво правя аз тогава?!”.

Горната история, макар и да не е много вярна, е много поучителна. Поуките трябва да си ги направим сами: или да бъхтим с мотиката по цял ден и да продаваме пролетарския си труд без пари или да отмаряме под палмите отново без пари.
Имайки предвид менструалният цикъл, който мъчи България последните няколко години на управление, мисля че да се излежаваме на сянка е по-добрата сделка. Наскоро гледах по телевизията един наш икономист, който познавачески заключи, че българинът би бил работил за 200 лева на месец, отколкото да стои в тях без пари. Така е, братко – ситият на гладният не хваща вяра. Бих се съгласил да се разделя с 1 от пишещите си пръсти, ако този смешник оцелее 1 месец с 200 лева. Искам да ми демонстрира как с тези мизерни пари ще плати месечните си сметки и какво ще му остане за храна.
Като цяло трябва да заключим, че в България не си на сметка да работиш. Да гърбиш по 10-11 часа на ден, 6 дена в седмицата и то за 300-400 лева е абсолютно безсмислено. Докато работодателите печелят от къртовския труд на своите работници, положението ще е все така. Българските работници са в пъти по-ниско от световната working class. Онези има поне някакви права, докато ние нямаме нищо и сме роби в собствената си държава. И най-най-лошото е, че тиранът, диктаторът, робовладелецът дори не е превзел територията на България, а и той е българин. Какво излиза? Че българският работник е предаден от българския работодател. Диващина срещу варварщина!
Ето защо хората гледат на Запад. Онзи Запад, който навремето беше забранена дума, табу, днес не само е позволен да се изговаря, но и да се употребява. Съгласете се с мен, че е много по-изгодно да работиш в друга държава и да се чувстваш човек, отколкото да си роб в собствената си страна, където си един вторичен продукт: работиш за да си купиш дрехи втора употреба, кола втора употреба, техника втора употреба, храна трета употреба и жена двадесета употреба.
Патриотизъм?! Тук става въпрос за оцеляване и борба за живот!
„Белият роб в България” е тема за друг мой разказ…
Честит 1-ви май! Arbeit macht frei!

Ето, че пораснахме с още една година и вече сме на цели три (поздравления и подаръци приемаме само лично )!
През тази изминала година въпреки кризата, която колкото и да обещаваха, че ще свърши, не само не отшумя, а дори повече се задълбочи, ние продължихме да ви поднасяме своите текстове – все пак това е наш приоритет.
Основният ни “проблем” е, че не скучаем и не губим духа и духовитостта си. Затова и през тази година ще застанем твърдо зад позицията си на анализатори на глупостта и ще продължим да цапотим с мастило върху листата, т.е с мишката и клавиатурата върху word-овия документ нови текстове, с които да накараме шпагите на общественото мнение да звъннат в спор.
Защото това сме ние и не сме случайни! Притежаваме оригиналност на мисленето, краен индивидуализъм, своеобразие и дори ексцентризъм.
На 19 април се раздават наградите “Пулицър”. На 20 април е роден Хитлер, избухнало е Априлското въстание, а Христо Проданов е изкачил връх Еверест. На 23 април се чества международният ден на книгата и авторското право. Да стартираме блога си на 21-ви април, т.е. точно между тези паметни за историята дати, не е случайно. Мисля, че сме докоснати от Съдбата!
Ето защо, продължаваме напред, тъй като силно вярваме, че добрите, качествените неща не трябва да се премълчават, а да се казват или пишат – кой както и където може. Това е то – фрийдъм ъф спийч!
Happy Beerday, благодарим и наздраве!

Минутата на Стилиян Петров

19 април, точно в 19:19 часа, на трибуните на Националния стадион “Васил Левски” в София, където всеки ще носи фланелка с неговия N19,а също и на площад “Жеравица” в родната му Монтана, където организаторите ще опънат 19 метрово платно, на което всеки може да напише своя окуражаващ текст до капитана на националния ни отбор по футбол.

“Kad porastem bicu Kengur” е филм, който грабва с искреността си, с честността си, с това, че нищо не е преиначено, нищо не прикрито, а напротив – всичко е толкова реално, че дори се виждаш като един от героите, особено когато се стигне до потресаващия монолог на Браца:
„Гърдите са ми отпуснати. Нямам коса. Имам бенки по цялото тяло – милиони бенки и не мога да се пека на слънце, но така или иначе нямам пари за море… Имам шкембе, нямам работа, на 27 години съм и още живея с родителите си. Нищо няма да се промени за мен в следващите 50 години. Или по-скоро ще се промени: към по-лошо. Аз съм безполезен социален паразит; аз съм въшка и живея въшлив живот, а когато умра, ще ме закопаят във въшлив гроб…”
Ето тогава разбираш, че положението на Балканите наистина си е ебало майката.

„Но в какво ме обвиняват? – пише Достоевски в показанията си. – В това, че съм говорил за политика, за Запада, за цензурата и пр.? Но кой в наше време не говори и не мисли по тия въпроси? Защо съм учил, защо науката е възбудила у мене любознателност, ако нямам право да кажа своето лично мнение или да не се съглася с мнение, което само по себе си е авторитетно?
На Запад се разкрива зрелище страшно, разиграва се драма безпримерна. Трещи и се руши вековният ред на нещата. Основните начала на обществото заплашват всяка минута да рухнат и да увлекат в своето падение цяла нация. Трийсет и шест милиона всеки ден поставят като на карта цялото свое бъдеще, богатство, съществование, своето и на своите деца! И нима тая картина не е такава, че да възбуди внимание любопитство, любознателност, да разтърси душата? Това е същия онзи край, който ни е дал науката, образованието, европейската цивилизация; такова зрелище е урок! Това най-сетне е история, а историята е наука за бъдещето.
И след всичко това нима ще ни обвинят нас, на които е дадено известно образование, в които е събудена жаждата за знание и наука – нима ще ни обвинят, че сме имали любопитството да говорим понякога за Запада, за политическите събития, да четем съвременни книги, да се интересуваме от западното движение, дори да го изучаваме по възможност. Нима ще ме обвинят, че аз гледам все пак сериозно на кризата, от която стене и се разкъсва на две нещастната Франция, че смятам тая криза може би историческа необходима в живота на тоя народ като състояние преходно (кой ще реши сега това?), което ще доведе накрая до по-добри времена.”
Ф.М. Достоевски

Но пък клипът наистина е BASH – все пак е единственото българско участие на конкурса за клип към песента “After” на Moby.

The condition was diagnosed following tests after the Bulgaria international, 32, developed a feverfollowing last Saturday’s defeat to Arsenal.
A statement from Villa said: “We expect to learn more about Stiliyan’s situation in due course and we have moved quickly to support him and his family.
“During this time we ask that Stiliyan’s privacy is placed ahead of all inquiries and trust that we will share information as we receive it.
“Stiliyan is cherished by many and he will get from Villa every ounce of love and support that we have to help bring this to a positive conclusion.”
Villa team-mate Darren Bent posted: “Really sad news to hear about our captain Stan Petrov. Hopefully he’ll be back fighting fit soon. Thoughts are with him and his family.”
Goalkeeper Shay Given tweeted: “In shock about Stiliyan Petrov acute leukaemia but we are all here for him and his family. Please God he makes a full recovery.”
Jermaine Jenas, who played for the Midlands club on loan, wrote: “Just saw the news about Stan Petrov, one of the nicest guys in football. Thoughts with him and his lovely family.”
And Spurs midfielder Tom Huddlestone posted: “Thoughts with ‘Stan’ Petrov. Football once again being put into perspective.”
Villa fans have also been quick to show their support for Petrov: “We know Stiliyan is a fighter and everyone is behind him.”

                                                        From materials published in The Sun magazine.