Току що изгледах „Лора от сутрин до вечер” и филмът успя да ми докаже нещо, което вече знаех – филм не се прави с 5 лева и една камера (образно казано).
Посредствеността е опасна!
Няма и 2 минути и гафът бе налице.
Сцена: доктор слага лепенка вдясно на челото на Лора. В следващия кадър лепенката е вляво на челото.
Ето такива недоглеждания от страна и на сценарист и на режисьор отблъскват зрителя и внасят чувство на несигурност и недоверие. На непрофесионализъм, на посредственост.
Отделно самият филм е изключително муден и скучен. Зле разказан, зле изигран и по особен начин се явява един черен PR на главната героиня. И да ме прощава господин режисьора, обаче „Лора от сутрин до вечер” е един половинчат филм…
Аз отдавна жадувам за българско кино. Иска ми се да може поне леееко да се доближим до френското, скандинавското и сръбското кино. Те отдавна се доказаха. Ние все още не, защото страдаме от липсата на идеи. Половината ни филми не струват, а ония, които струват, са с повтарящи се сценарии. Всеки трети български филм е за Прехода. А това вече наистина омръзна на българския киноман. Ние, зрителите, имаме нужда от раздвижване. Истинско раздвижване. Защото ако филми като „Източни пиеси”, „TILT”, „Светът е голям и спасение дебне навсякъде”, „Мисия Лондон” и „Стъпки в пясъка” дърпат българското кино напред, то от друга страна ленти като „Лора от сутрин до вечер” и „Love.net” ужасно много затрудняват придвижването. А ние винаги сме в позиция на догонващи. Време няма!