Наскоро иЗгледах отново скандалния български сериал на 90-те „Дунав мост” и малко или много пак се върнах наЗад във времето в зората на демокрацията. Пейджърите, мобифоните, тъмните сделки с оръжия, проституцията, емигрантите, новородените богаташи, т.е. парвенир парвенютата, стриптийЗ-баровете, компютрите, марките и доларите – ония неща, които бяха табу преди 89-та, сега цъфнаха в екраниЗацията на Иван Андонов. Сериалът предиЗвика противоречиви мнения и с право си заслужи името „скандален”, защото в контекста на лентата бяха заложени куп проблеми – липсата на спокоен живот в постсоциалистическа България, прекалено високата престъпност, корупцията, бедността, липсата на култура, курвалъка и т.н. Храна за филмовите критици имаше предостатъчно. Като се започне от пошлата роля на Стела (Йоана Буковска), която пробиваше път в живота си като се чукаше с когото и падне, та се стигне до прекалено дървената игра на Станоев (Кръстьо Лафазанов) и очевадно иЗкуствената такава на Джими (Чочо Попйорданов). От друга страна пък критиката не можеше да не похвали Ачо (Христо Мутафчиев), Луко (Николай Урумов) и Марков (Краси Ранков).

Скандален или не(и с обидно ниска оценка в imdb), зрителят обаче трябва да приЗнае, че „Дунав мост” даде началото на така жадуваното преЗ последните години желание на българина да види качествен роден сериал. Макар и бавно (защото да направиш добър сериал не е толкова лесно като щракване с пръсти), екран видяха „Хайка за вълци”, „Забранена любов”, “Хъшове” и „Стъклен дом”. Сериали, от които може още да се желае, но и които покаЗват, че посоката е верна и сме на правилния път. А това е повече от успокоително.