„Законът е над-всичко, но какво да се прави, когато милосърдието е над него …” Б. Тосия

Художник, хирург, декан, еврейн, началник на отдел във фирма, актьор, шофьор на такси, директор на гробищен парк, националист, продуцент на тв предаване, инженер, архитект – 12 представителя на руската общност, всеки със своята лична история и минало, които нямат нищо общо един с друг. Нещо обаче ги свърЗва и това е делото по убийството на руски федерален офицер от доведения му син. 12 човека иЗпълняват ролята на съдебни заседатели и трябва да решат съдбата на обвиняемия в на пръв поглед страшно елементарен процес иЗискващ два прости отговра „да” или „не”. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Как обаче протича самото заседание? 12 ръце са вдигнати и гласуват „ЗА”. ОкаЗва се обаче, не са се уточнили за какво точно пледират – за виновен или за невинен. Гласуването се повтаря. Ръцете тоЗи път са 11:1 за виновен. Нещо се обърква. Решението може да бъде окончателно само при пълно мноЗинство на гласовете.

И така започва едно представление, в което актьори се окаЗват самите 12 заседателя. Всеки от тях споделя своя лично преживяна история. Всяка от тях е тясно свърЗана с руското милосърдие, хуманността, човещината, прошката, раЗкаянието, вината, иЗкуплението на греха, даването на втори шанс в живота, раЗбирателството и обичта към ближния. В хода на самото заседание гласовете се променят след всяка една история. От 12:0 за виновен те биват 11:1, 10:2, 9:3, 8:4, 7:5, 6:6, отново 7:5, 5:7, 3:9, 2:10, 1:11 докато стигнат до 0:12 за невинен.

Трудно е да се каже кое точно кара заседателите да променят решенията си в хода на самото заседание. Дали защото то се провежда в ученически фиЗкултурен салон и неволно кара всеки един от заседателите да се връща наЗад в спомените си към детството си (идеята на Никита Михалков за иЗграждането на характера на човек в руското училище), дали спомените за крепостна Русия, за пътя по Владимирка към Сибир, каторгите и бития руски народ там не се знае , но е трудно наистина да се прецени. По-скоро си мисля, че влияние окаЗват думите на самия режисьор и сам участник в лентата Михалков „Видели, обсъдили, побърборили, пийнали, иЗпушили цигарка и край! Това е всичко …”, защото самата идея на филма е за справедливостта и въЗтържествуващата правда и е против всяка прибърЗаност на съдебните дела.

Отличен преЗ 2007-ма година на Международния кинофестивал във Венеция със „Златен лъв”, шедьовърът на Никита Михалков е от задължителните филми. Насладете му се!