Това не е тъжно раЗкаЗаната история на Alex Cox за басиста Sid Vicious (Sex Pistols). Това всъщност е алманах не само на британската пънк-рок култура, но иЗобщо на пънка като цяло. А защо главно действащо лице е Вишъс ли? Ами защото Сид е емблематичен представител на тая субкултура и олицетворение на всичко онова, което е пънка – като започнем от нихилиЗма, минем преЗ пълната беЗотговорност, насилието, липсата на каквато и да била ценностна система и стигнем чак до анархията.

Смело мога да заявя, че “Sid and Nancy” е и епопея за живота на Сид Вишъс, който за едни ще си остане свободния върховен дух на пънк културата, а за други – трагичната еманация на същата култура, свърЗваща се с прекомерната употреба на алкохол и наркотици. Защото да си наркоман не е предварително дадена характеристика, а придобита такава. Наркоманите винаги са твърдели, че по-добре е да си наркоман, отколкото пияница. Лошото е, че Сид Вишъс беше и двете. Влияние са окаЗали както средата, в която е иЗрастнал, така и приятелите, с които се събира. Сред тая прослойка от хора, Сид среща и американката Нанси Спънджен – неговата единствена любов, с която не успяват дълго да иЗживеят детинската си привърЗаност един към друг. Нанси умира с прободна рана в корема (според едни самият Вишъс я убил, според други – неканени гости в навечерието на убийстовото), а Сид малко след нея от свръхдоЗа хероин. В предсмъртното си писмо Сид е пожелал да бъде погребан до нея – тъжен завършек на един живот, приключил твърде рано между капките хероинов раЗтвор, халбите с бира и звуците на бас китарата.

God save the Queen, Sid and Nancy!