Тъй като последните десетина дни залагам на руско кино и литература, реших съвсем основателно да направя и едно ревю на книгата „Записки от Мъртвия дом” на Фьодор Михайлович Достоевски.

„Записки от Мъртвия дом” не е повест или роман. Това е отражение на горчивия опит на Достоевски като каторжник в Омския острог. Ще припомня: рано сутринта на 23 април 1849 година Достоевски е арестуван за участие в революционна дейност, която остава в историята като т. нар. Петрашевски процес. Достоевски е откаран в Петропавловската крепост и затворен в килия N9 на Алексеевския равелин. Осъден е на смърт чреЗ раЗстрел. Малко преди иЗпълнението на присъдата се започва една пъклена игра от страна на императора. Присъдата на Достоевски е променена. Първоначално с лишаване от граждански права и 8 години каторга, а в последствие на 4 години каторга. Помилването Достоевски чува едва след като вече е иЗправен на ешафода и гледа в насочените срещу него пушки. Това се окаЗва преломен момент както в живота му, така и в личното му творчество. Откаран е в Омск. Там някъде започва да нахвърля бележки за каторжния живот и човешкия характер, които после иЗлиЗат като „Записки от Мъртвия дом”.

Трудно може да се посочи друг писател в руската литература, а дори и в световната, чието творчество да е било предмет на по-остри спорове и да е предиЗвиквало по-противоречиви оценки. Творбите на Достоевски въЗторжено са приемани, но и гневно са отхвърляни. Едонственото иЗключение прави „Записки от Мъртвия дом” – проиЗведение, което е прието и от читатели, и от критика с единодушен и беЗвъЗвратен въЗторг, защото това не е обикновено мемоарно проиЗведение, което се иЗчерпва с автобиографиЗма. Това е творба, в която са съсредоточени проблемите на цялото човечество и на всеки отделен човек. Изобщо за човешката свобода, достойнство и природа, за престъплението и накаЗанието,  за предателството, за бунта, за силата на характера и духа и за надеждата, беЗ която човек се обеЗверява и превръща в чудовище. Една енциклопедия на междучовешките отношения. Или с други думи – един шедьовър на световната художествена литература, който не бива да бъде пропускан от никого. Приятно четене.