ТоЗи път ще бъда съвсем кратък с темата за равносметката в края на годината. За раЗлика от предните пъти сега няма да се впускам в подробности били те лични или общи. Така или иначе годината я писахме криЗисна – поне да пестиме и от думи.

Не знам дали ще съм честен ако кажа, че не мога да преценя дали бе успешна или провалена иЗминалата 2010-та. Знам само, че почти нищо раЗлично не се случи от предната 2009-та. Едни и същи си останаха и ДС-та и скандалите в министерствата, и неуредиците в здравната и съдебната система, и нечестивите закачки между премиер и преЗидент. Изложихме се дори пред света с бившата шефка на Държавен фонд земеделие Калина Илиева. Всички ни видяха такива, каквито сме всъщност. И докато народа обедняваше и затъваше до шия в заеми, младото и талантливо иначе поколение на България продължаваше да напуска родината си за да търси реалиЗация в други държави. И дали от съчувствие, че населението ни намалява, Франция реши да запълни редиците ни – върнаха си ни ромите. Стана скандал – ромите заявиха, че пак ще се върнат във Франция, щото тук в България нищо добро не ги чака …

Всичко това не пречеше на управленците да се тупат в гърдите. СряЗаха се много ленти, удариха се много „първи копки” и повечето богати българи се сдобиха с прякори – наглите, крокодилите, регистраторите, лихварите, недосегаемите и други. И макар, че МВР ни покаЗа лошите, нито един не бе осъден. Така стана и с неЗаконните строежи – свят вдяха стотици сараи, но съборени бяха едва десетина бараки колкото за пред очите на хора. Лошото е, че същите тея хора, макар и невярващи вече на праЗни прикаЗки, не правеха нищо за да отстоят правата си подобно на гърци, руснаци, украинци, италианци и француЗи. Протестите и стачките се брояха на пръсти (дали от страх, дали защото все се надяваме на друг е трудно да се каже).

От друга страна не може да не отречем постиженията в спорта. Едно голямо БРАВО за националния отбор по волейбол. Адмирации също за борбата и тениса. От части и за футбола, където Бербатов вкара хеттрик на Ливърпул и пет (5!) срещу Блекбърн.

Подаръци под новогодишната елха трябва да има и за консуматорите на качественото – хората, които продължават да вярват, че има елит в България, че като поданици на ЕС не само трябва да се надяваме, но и истински да вярваме, че страната ни ще бъде подиум на висококвалифицирани специалисти, професионалисти и социалноангажирани лидери, които да останат тук и да карат нещата в България най-сетне да се случват, за да може всеки да се стреми към по-добър живот и кариера.Посоката е правилна.

Колкото до мен: написах 100-те, стиснах ръката на Глен Бентън и видях на живо The Big 4 – това е предостатъчно да отбележа 2010 като успешна.

Спорна 201!  Бъдете здрави!