Преди стотици години нечия ръка издълбала на една от кулите на “Парижката света Богородица” думата ‘ANAГКН.
Тази дума е старогръцка и означава СЪДБА.
Тя е повод за следния кратичък текст по-долу, защото ме накара да се замисля каква е тази наша съдба, която имаме.
Ето и тази сутрин – събуждам се и какво да видя във вестниците: исторически рекорд постави цената на бензина у нас. Очаква се летвата да вдигне и дизелът, а сетне и газта. Отделно всички хранителни стоки отчетоха страшен скок, а самата захар за една година поскъпна почти двойно.
БДЖ също повишиха цените на билетите си, а поскъпване обмислят и автобусните превозвачи. И не само те! Цените на тока и водата ПАК ще скочат през лятото. Те така или иначе си скачат като по график всяка зима и лято.
Тук е моментът да се запитаме, защо не вдигат и заплатите на гражданите…
Изобщо цялата минала седмица беше шокова за българина. През тези няколко дни регистрирахме редица значими неща.
Регистрирахме протестите на миньорите от “Мини Марица-изток”. Бързо клекнаха обаче, защото макар битката да бе близо – близкото бе далеч… Регистрирахме също безотговорността на полицията, която остави един убиец да се самоубие пред очите им. Няколко дни след това гръмна и друг скандал – за бито с електрошокова палка момче от полицаи. Опозицията употреби думата “полицейско насилие”, а от ГЕРБ отвърнаха, че това са лъжи и опити да се злепостави правителството… Къде точно е истината никой не може да кажа, защото липсва логиката в нашата държава.
Обаче осъдиха цар  Киро Рашков. Верно, че само за 3 години и 6 месеца, но все пак по-добре малко, отколкото много. Парадоксът в случая е, че Рашков ще излежи присъдата си в… общежитие.
Лъсна и скандалът с досиетата на митрополитите. 11 от общо 15 се оказаха агенти на ДС. Някои от тях най-нагло заявиха пред журналисти, че никога не са били доносници.
Ето такива неща се случиха в България само в рамките на десетина дни. Леко и сигурно изгниваме. Бутне ли ни някой – ще паднем. А сме едва в началото на 2012… За това не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да оцелеем в този менструален цикъл, който ни е обхванал.
А също и да се замислим над текста от песента. Ето и част от него:
“…Тук вече на никой не му пука
и търси спасение оттука.
Некадърна политика дотук ни докара –
година след година хомота ни затяга.
България за жълти стотинки я продава
нищо не остава от нашата държава…”