Love HATE

Писна ми!

Писна ми да ме лъже постоянно. Толкова много ми писна, че я намраЗих.

МраЗя я, защото не ми пише с дни.

МраЗя я, защото ме лъже, че шефът й мрънка, когато си пише с хората докато е на работа.  Лъже ме, да знаете; няма как да не ме лъже за тия неща, след като постоянно е на линия!

МраЗя я, защото не си спаЗва обещанията.

МраЗя я, когато каже “нямах време”. Когато си идва и не ми се обажда. Когато …

МраЗя я, копеле. Заклевам се, че я мраЗя!

МраЗя я, защото винаги ме пита “сърдит ли си ми за нещо?”

И себе си мраЗя, защото я лъжа, че не и се сърдя. Сърдя и се до немай къде … Но не си приЗнавам. Никога.

МраЗя я, защото винаги съм и прощавал.

МраЗя я, защото мислех, че никога няма да я намраЗя.

Това ме съсипва, сам виждаш, че нямаше начин да не я намраЗя.

МраЗя я, защото знам, че една нейна усмивка ще ме накара пак да и простя. Както всеки път до сега.

А най-много я мраЗя, защото тя е наясно с тия неща и си играе с мене. Играе си с мене и ме лъже. Винаги ме е лъгала. Никога не съм й вярвал, да знаете.

МраЗя я! Налага се да я мраЗя, няма как. За това другата седмица няма да и се обадя за да й честитя рождения ден. Господи, мраЗя я, защото помня само нейния рожден ден и на никог друг. Това е отвратително …

Излъгах ви … не я мраЗя, но приЗнавам, че ми се иска да я мраЗя. По-лесно ще е, щото съгласете се с мен, това така не може да продължава.