ПоЗдрави от мен Боговете

In memoriam: Митко Воев

Смъртта отне на 5 септември 1992 година не само един поет, компоЗитор, вокалист и муЗикант. Тя отне и ЧОВЕКА Димитър Воев. С него замина и част от искреността на родната муЗика….

РаЗлиствам книгата „Поздрави от мен Боговете” на иЗдателска къща Литавра и за сетен път чета: „…Димитър Воев – съЗдателят, вдъхновителят и концептуалистът на рокгрупа „Нова Генерация” – бе художествено явление и последователен новатор. При това – не само в областта на муЗикалния авангард, а и в областта на текста, рисунката и метафората.”
Не съм се свърЗвал с иЗдателството за раЗрешение да полЗвам текста, защото време все няма… Дано да не ми се сърдят.
Чета там за сетен път за „Нова Генерация” – групата на Митко Воев; групата, с която се забавлява се е забавлявал на тъмно… Защото Митко отдава вече го няма. Но пък остави след себе си МНОГО. Смело мога да кажа, че иЗраснах с неговата муЗика, а и не само с неговата. Онова време, в зората на демокрацията, преЗ 90-те, имахме Киора, Атлас,Клас, Ревю, Кале, Милена, Контрол, Тъмно, Хиподил, ЕРА… Сега ги нямаме и не съм сигурен дали отново ще имаме такива групи. Не за друго, а защото ритмичните звуци на Ориента (чалгата) се иЗсраха върху родното творчество (буквално!). Постепенно във времето загубихме AciDust, Fyeld, Insmouth… И не само тях! А си спомням, че като ученици тичахме до Unison-а за касети и купувахме българското. Сега нищо не купуваме, защото всичко е съвсем беЗплатно в интернет. Лошото е, че липсва качественото българско творчество. Липсва останалата муЗика. Аз така ги деля – на чалга и на останалата муЗика. Всичко, което не е чалга, за мен е добро, защото е написано и иЗпято с душа, а и от сърце.
Смъртта отне на 5 септември 1992 година не само един поет, компоЗитор, вокалист и муЗикант. Тя отне и ЧОВЕКА Димитър Воев. С него замина и част от искреността на родната муЗика….
„Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете – едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири…”