След многобройни притеснения и тревоги, най-сетне видях Amon Amarth на живо!
Малко предистория: не помня да съм чакал коцерт с такова желание, като снощния. Още след като си закупих билета започнаха съмненията – да не ме заболи корема, да не получа зъбобол, да не се раЗболея в деня на концерта и проее. За щастие ден преди събитието всичко беше наред. Вечерта трудно заспах. Така не съм се чувствал нито когато тръгвах за обичните ми до смърт Megadeth, нито пък за обожаваните от мен Dew-Scented. Просто  това са Amon Amarth!
Отидохме на гарата и за зла беда, касиерката ни съобщи, че влакът се бил “счупил”. Друга информация нямали за момента. Ужас! Ами сега? Наложи се да пътуваме с автобус (където нито може да пиеш, нито да пикаеш). На автогарата аха-аха да иЗпуснем и автобуса, защото ни дадоха грешна информация на кой сектор да чакаме. В крайна сметка потичахме малко след автобуса. Шофьорът се окаЗа пич – спря и ни качи. Хвала на такъви люде като него.
Пристигнахме. Пихме. Видяхме се с приятели. Пихме още. Пихме докато стане време за концерта. Стана време. Пред зала “Юбилейна” стотици почитатели на тежкия звук стояха отвън.  Отварянето на вратите се забави с повече от 40 минути… Тогава точно си пролича колко нехайно е отношението на органиЗаторите от Force of  Rock. Хедлайнерите Amon Amarth идваха за пръв път в България. С тях бяха Septicflesh и As I Lay Dying, а билетите отдавна бяха продадени. Огромно количество хора, останали беЗ въпросната хартийка, се надяваха да платят и да видят своите любимци. Някой от тях вляЗаха, наистина. Повечето останаха навън в студа.
А вътре наистина беше ад. Бил съм на много концерти, но за първи път се чувствах смаЗан. Толкова претъпкано, толкова задушно, толкова неорганиЗирано… Дори на The BIG 4 с билет за Front of stage ми беше по широко. Имах чувството, че ще остана беЗ въЗдух и няма да мога да дочакам Amon Amarth. След 20 минутен пробив най-сетне стигнах до входа, но охраната не ме пусна навън. От Force of Rock явно не са чували нито за печати, нито за гривни… Жалко. Върнах се. След два неуспешни опита, най-накрая стигнах до бара където пък бирата и водката свършваха. Пих една бира за да се освежа. Наясякъде около мен се коментираше едно и също нещо – пълният провал на органиЗаторите.
Както и да е. В 22:15 Йохан Хег иЗправи публиката на нокти с мощния си скандинавски рев и всичко си дойде на мястото.
Дочаках ги!