Когато Тодоров ме запита днес къде се губя напоследък от към текстове, и аЗ сам не можах да му отговоря. Дали защото беше прекалено горещо последните няколко седмици, дали поради друга причина, но живота сякаш беше замрял и нищо интересно не се случваше (ако не броим това, че Франция си ни върна циганите). Туитвах от време на време и чаках сенЗационната новина. Новината, която да раЗбуди обществените духове и да даде храна на критиците. Та тогава някъде се сетих, че веднъж Фреа ме беше питала защо не напиша книга за живота на Капаните. Беше шега, раЗбира се, но се замислих, че ако не книга, то поне един кратък описателен текст може и да иЗлеЗе от тая работа докато чакам нещото да се случи най-сетне.

Какво всъщност са Капаните ?

Капаните не е кръчма или нормално питейно заведение. Не е бар, нито шатра. Не е и магаЗин, кафетария или клуб. Капаните е нещо като Дъглас Адамсовият ресторант „На края на Вселената”. Представлява една най-обикновена будка и няколко маси отпред. От едната й страна е парка с еЗерото, от другата – центъра. Пред нея: театъра; зад нея: полицията. Няма такова място! Капаните е неприкосновена зона с автономна форма на управление. На Капаните липсва логиката – беЗалкохолното е 30 стотинки, а бирите са по лев. Ако ти се пие мастика отиваш на денонощния магаЗин, купуваш си бутилка и идваш на Капаните. Никой няма да ти каже нищо. Дали си във вас или на Капаните раЗлика няма.

Капаните е територия, която трудно можеш да си представиш, освен ако не си минал преЗ нея. Това е институция и религия, в която ще повярват дори атеистите ако иЗпият по една бира там. Има представители на всички субкултури – хип-хопъри, трансъри, хардкораджий, металисти, пънкари, футболисти. Има майки с деца, има пенсионери, има тийнейджъри и всичко на куп – няма раЗделение на въЗръстта. Всеки, които е тръгнал на някъде или се връща от някъде, задължително минава оттам за да удари бира-две. Срещи там не се правят. Срещите на Капаните са 24/7 – там винаги има хора пиещи бира и компания никога не липсва. Там е весело, нетреЗво и нереално. Капаните не са част от планетата Земя – там е друг свят, е които няма правила и времето е спряло. За Капаните се пеят песни и се носят легенди. Там се гради историята – ето така се съЗдават митовете. За тях мога да иЗпиша томове (ако не и тонове!), но истинска представа за това друго иЗмерение човек добива само ако отседне там дори за една единствена бира.

Натам съм се запътил и аЗ сега за да пия една бира докато чакам голямата новина. НаЗдраве!