Когато преЗ 1986 година иЗлиЗа романът „Хайка за вълци” на Ивайло Петров, българския читател е пораЗен от откровеността и дълбочината на написаното. 14 години по-късно режисьорът Станимир Трифонов екраниЗира тоя роман в сериал от 6 серии, с който печели и награда на международния фестивал за телевиЗионно творчество „Златната ракла”. И няма как: в сериала се преплитат минало и настояще, ярост и съчувствие, отчаяние и нищета …

Съвсем естествено сериалът започва по следния начин: Жендо (Чочо Попйорданов), Калчо (Ники Урумов), Иван (Иван Ласкин), Сточн (Вальо Танев), Илко (Малин Кръстев), Киро (Митко ТерЗиев) и Николин (Иван Панев) тръгват на хайка за вълци. Редица спомени връхлитат ловците докато бродят иЗ заснежените гори на село Черковна. Всеки от героите се връща наЗад във времето, когато са били млади.

„Хайка за вълци” обхваща един период от време от края на втората световна война до поствоенна България някъде до към 65-та година и рисува вечната болка и мъка на цяло едно поколение българи. Случайно или не всичко започва с една сватба. Сватба, на която не се пие блага ракия, защото булката е опетнена. И то не от кого, а от българин. Сякаш малко им е било на тия жени половото иЗдевателство от гърци, турци, немци и руснаци, та продължават да го правят и да не са честни пред мъжете си. ОбраЗът на момата в българската литература е почернен завинаги. Не ми вярвате ли? Прочетете „Под игото” – Милка Тодоричина и Стефчов. Прочетете Елин Пелин и вижте колко от раЗкаЗите му описват иЗневярата на българската жена.

Трагедията, която се раЗиграва на тая сватба дава началото на редица нещастни събития. Иде комуниЗмът. Налагат се правила, съЗдават се кооперации. Хората са принудени с бой да участват в тях. Човек няма право на глас срещу властта, защото Партията е наложила ЗАПОВЕДИ. Малкото опълчили се срещу тая порочна система в крайна сметка се откаЗват и се приобщават към тиранина. И с право – характер не се гради в режим на лишения. Сам срещу другите няма как.

„Хайка за вълци” шокира зрителя. Сериалът покаЗва оная черна орисия на българина – да бъде винаги мачкан и тъпкан, да търпи болка и мъка, да няма свое. И да чака. Да чака благата ракия, която никога не се пие.  Да чака да му вЗемат нивите, да чака заповеди и най-вече да чака да го освободят. От кого и сам той не знае. Знае само, че трябва да се чака …

Но „Хайката на вълци” е символ и на неистовото желание за мъст и разчистване на сметки от иЗгубеното щастие. Всъщност хайка за вълци няма. Няма и вълци. Вълците са седемте героя от сериала, които отиват на лов за самите себе си …

Тъжен завършек на един шедьовър!