Властта и Църквата

Когато миналата година Комисията по досиетата публикува списък, от който стана ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, обществото не се учуди. Това, разбира се, не означаваше, че могат да простят на всички, които са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Хората някак си свикнаха с тези доносници. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били агенти. Но, когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата отдавна не представлява това, което трябва да бъде. Излезе, че духовните служители са по-грешни от самите миряни. Онези, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не се стремим към  богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са и предатели! Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, видяхме някои от тях да карат такива коли, каквито повечето българи никога няма да могат да си позволят. Един от тях дори имаше безсрамието да ръси за здраве от свръхскъпия си автомобил. Домързя го да слезе и да повърви сред хората пеш, когато неговият учител цял живот е вървял бос, с раздрани и окървавени крака…
Сега тези безбожници избират патриарх на България. От трима, които останаха, двама са агентурници. Единият, който преди години имаше безсрамието да се опълчи срещу сами Синод, днес има желанието да го оглави. Другият пък е изпечен шпионин. Последният – обикновен митрополит, вероятно честен. Той, естествено, има най-малки шансове за успех и то не защото не го заслужава, а точно, защото е честен.
Навремето комунистите отричали Църквата, защото не са могли да приемат, че народа може да се кланя и на друг, освен на вожда на партията. С годините обаче неприязънта към нея е стихнала, защото през цялото съществуване на България онова, което истински е крепяло българите е точно Църквата. Днес хората са много обезверени – нито вярват на духовници, нито на политици. Убеден съм, че не ги интересува кой ще бъде следващият български патриарх. Повече се интересуват от сметките си за ток. Затова 7-ми ден са на протести против високите цени. Обаче пак не вярват в успеха, защото новоназначения шеф на ДКЕВР се оказа закононарушител, който бе оправдан от самия министър на енергетиката. И народът разбра – когато Властта толерира престъпността, достигнали сме дъното. И реши – да се бори докрай! А когато същата тази Власт посече главите им, за онези, които оцелеят, ще остане само едно единствено нещо – да потърсят спасение в Църквата.
Тук обаче изниква един тревожен въпрос – може ли да опрости греховете им и да ги спаси онзи, който сам е предавал своите, и има ли право да се нарича такъв човек божи наместник?!

We Are The Champions

Наскоро един мой познат беше написал, че футболната среща между Барселона и Челси е накарала света да забрави всичко докато траел мачът. 90 минути гледецът на зрителя е бил прикован към терена, а самият зрител не мислел за нищо друго, освен за фантастичния футболен двубой.
Тия дни интересът на всеки един българин е насочен към волейболната площадка, където нашият национален отбор се състезава за квоти за Олимпийските игри. Досега момчетата на Радо Стойчев са изиграли три мача, взели са 3 победи с по 3:0. Скалпирахме Словения и еврошампионите Сърбия и Испания. Вече сме на полуфинал.
Та тия дни аз, като един голям волейболен запалянко (предпочитам волейбола пред футбола!), също не откъсвам поглед от екрана (ред ангажименти ме възпрепятстват да посетя залата), а начинът по който играем, също ме кара да се абстрахирам от всичко наоколо и да мисля само и единствено за магията наречена волейбол. Такова съвършенство на владеене и разиграване на топката владеят само топотборите в света и ние сме един от точно тия топотбори. Притежаваме оная бързина на мисълта, която е нужна на терена, за да бъдем не само харесвани, но и обичани. А и как да не ги обикнеш, когато са пълна противоположност на разлигавените перекендета от национала по футбол?!
Така на заден план остават и 533-те престъпника, който Ангел Марин помилва без да има указ, и смешната присъда на цар Киро от 3 години и половина, и това, че половината банда от „Наглите” е на свобода, и братя Галеви, които са осъдени, но така и никой не може да ги намери и тикне зад решетките, и скандалът с бонусите (интересно е, че правителството вече прие закон за тях и вече няма да се получават такива „неловки” ситуации като защо „еди кой си е взел 30 000 лева бонус в края на годината”; сега вече да ограбваш българския данъкоплатец вече е законно!).
Вече не мисля и за митрополитите ни, които се оказаха агенти на ДС. Не мисля за тях, защото не вярвам в тях. Не вярвам и на премиера, както не вярвам и в нито един наш депутат. Вече не вярвам и в държавата, въпреки, че обичам родината.
Вярвам само в националния ни отбор по волейбол. С играта си нашите момчета ме карат да забравя, че живеем в Ада и ме карат да се чувствам щастлив. В един момент дори се замислих, че ако всеки ден играят и печелят, може вече и да не съжалявам, че живея в България, а дори напротив – да се гордея с това.

Инстинкт за оцеляване

Тази вечер гледах “Шоуто на Слави” по бТВ. Няма да коментирам нито шоуто, нито Слави Трифонов. Аз лично харесвам и него и шоуто, но това е лично мое мнение, което не налагам на никого. Но МНОГО силно ме заинтригува темата, която се обсъждаше в шоуто тази вечер. Ставаше въпрос за човек, който е застрелял престъпник, който е влязъл с взлом в дома му. От каква народност е бил престъпника (българин, турчин, циганин, еврейн, клингонец или марсианец), това няма никакво значение ! Въпроса е в това, че според нашето прекрасно българско правосъдие в момента този човечец е подсъдим за убийство…

Това е толкова малоумно, че ума ми не го побира. Според нашето (и като цяло Европейското) законодателсвто нямаш право да убиваш човек, дори да влезе у вас с чистата идея да изнасили дъщеря ти, да се изгаври с жена ти, да те осакати и убие и да открадне цялото ти имущество. Дори да влезе у вас с Узи, танк или самолет, ти нямаш право да го застреляш… МОЛЯ ?!?

Говоря особено афектирано, понеже преди около година бяхме потърпевши. В дома ни влязоха крадци и ни обраха, докато аз и приятелката ми спяхме в спалнята !!!

Представете си сега следната ситуация:

Влизат вкъщи. Аз и приятелката ми спим. Аз се събуждам, щото имам нужда да се изпикая. Ставам и ги заварвам в хола, как ми крадат лаптопа и iPod-а (защото това ми откраднаха). Те, естествено подготвени, ме застрелват или удушват или просто ми прерязват гърлото, понеже е по – тихо. Решават, така и така са ме убили, що да не се “позабавляват” с приятелката ми преди да я убият и нея. Само пишейки тези редове не просто настръхвам, а ми се повръща.

Сега си представете друг сценарий:

Аз съм програмист. Компютърен маняк. Любимото ми място за работа е на дивана в хола с лаптопа ми в скута. Точно срещу входната врата.  Както си седя до мен на шкафа е моя напълно легално придобит “Desert Eagle”, 50-ти калибър, зареден. Тия клоуни влизат вкъщи със същите мисли като в горният сценарий. Аз вдигам Desert-а и правя дупва в главата на първия, колкото през нея да мине охранен дакел с кокал от тазобедрена кост на Бизон в устата. Другите се разбягват или още някой приютява 30-40 грама олово в предният дял на мозъка си. Аз като съвестен гражданин се обаждам на 112 и пристигат 5 полицейски коли и 3 линейки. И вместо полицайте да ме потупат по рамото, че съм ги отървал от водача на банда крадци, които вилнеят из София месеци наред, аз бивам арестуван и хвърлен в ареста за 72 часа, за да изпиша 15 тома обяснения и унищожам 2 гори дървета, за да компенсирам материала нужен за хартията, която използвам за описанието. Накрая бивам осъден, че съм защитил приятелката си и себе си от евентуална смърт.

Кажете ми сега това справедливо ли е ? Не е ли толкова малоумно и нелепо, че дори не може логически да ви го побере главата.

Само едно ще ви кажа. Ако се стигне до там, че да избирам дали да правят секс с окървавеният ми череп или да се защитя, тогава ще застрелям копелето като куче. Не просто ще го застрелям, а и ще се кефя докато стрелям по него. Това не са хора. Симпатията, състраданието и хумаността не са приложими при тези индивиди. Това са хора, дошли да вземат това, което си изкарал с труд и пот на челото, с цената на това да те пречукат за шибан лаптоп за 1000 лв.

При първа възможност ще си изкарам разрешително за оръжие. И ще си купя най – големият възможен пищов. Така че, като го гръмна и по ДНК да не успеят да го идентифицират. Защото майка му не заслужава да го погребе, а той не заслужава да бъде разпознат.

Това в мен не е злоба. Нито омраза. Просто инстинкт за оцеляване !