Fechten

Върнах се. След 2 години и половина отсъствие отново сложих капитанската лента на ръката си – онази същата, с която продължавам да размахвам рапирата – и възнамерявам пак да предизвикам уважаемите читатели на мисловен дуел.
Върнах се навръх рождения ми ден и точно между две човешки трагедии. Поради тази причина и първият ми текст е с такова заглавие – борба. Защото за мен писането винаги е било битка, която съм се стремял да спечеля и съм я печелил – не веднъж и два пъти.
Върнах се, защото тук ми е мястото.

Писането, като начин на живот.
Няма да крия, че сега, когато пиша тези думи, се вълнувам много. Нали знаете чувството, когато се връщате някъде, където ви е било сигурно и приятно? Същото е и при мен, защото тук писах в продължение на няколко години и оставих цял един период от живота си. Накрая написаното бе откраднато и магията изчезна. Започнах да пиша в друг блог, който с течение на времето стана прекалено личен.

Това е втори опит да продължа напред (всъщност трети, ако трябва да се доверя на спомените). Това не е просто „върнах се”, а демонстрация на воля – да не спираш пред трудните моменти и да не се отказваш, когато техниката изгърми или хакерите ти изтрият всичко (както се и случи). Прилича на любовна връзка с всичките й раздели и събирания. А така е, защото тук бе създадена история и на тази история и е писано да бъде продължена и не може просто с лека ръка да махнех и да изпратиш всичко в кошчето с отпадъците, нито да полееш тлеещите въглени със студена вода – напротив, тази жар трябва отново да се превърне в огън. Задължително е.

А иначе ние сме си същите, само където пораснахме и, надявам се, помъдряхме – животът е такъв учител. Отново се стремим да бъдем различни и още по-креативни, но никога шаблонни. Свързваме думите в изречения, които да останат във времето и пространството и поради тази причина никога тук няма да прочетете „сложете щипка сол”, а ще се сблъскате с очарованието на аналитичната мисъл.

До скоро!

Нова година, нови идеи, нов живот ?

Дойде поредната нова година. Все още сме живи. Все още сме тук. Все още светът не е свършил и все още нещата продължават своя извратен развой. Вечер заспиваш един, на другия ден календарът е променил последната цифра и от теб се очаква да си друг. Някак си не само обществото, но и ти самият си налагаш, през новата година нещата да са различни. Най-честото пожелание, което чух през тази дни, беше следващата година да е по–различна от тази. Може би по–добра, ще рече това ?

А, дали е така ?

Дали различното е по – добро или просто е различно ? Изконното желание на всеки човек е да се променя към по – добро. Всеки си пожелава да се развива и върви към илюзорната падина на човешкото изобилие и райско същество. Дали това ни трябва ? Защо смятаме, че щастието се крие в повечето, в многото, в другото ? Не е ли щастието нещо много по – елементарно ? Нещо не толкова гигантистко и не толкова гротестко ? Най – големите философи и мислители на света винаги са казвали, че щастието се крие в семплите неща. В малките неща. Защо болшинството хора не се замислят какво наистина им трябва, за да са щастливи ? Защо всички гонят този сапунен балон, раздут от общественото мнение, наречен щастлив живот ?

Едно нещо мога да кажа. Щастието е нещо малко, щастието е нещо лесно постижимо. Всеки, повтарям, ВСЕКИ може да е щастлив. И то много лесно ! Най – лошото е, че за да бъде осъзнато това, за да ни стане ясно колко е лесно да си щастлив, трябва да го открием. Чак като го намерим се плесваме в челото и си казваме “Бахти, колко било елементарно !”.

Аз се смятам за щастлив човек. Не си мислете, че черният ми тон, който често изразявам в тези ми статии, показва, че не съм. Просто съм прекалено циничен и критичен към себе си и света. Но това далеч не значи, че съм нещастен. Напротив. Аз посрещам новата година с високо вдигната глава и с чувство за удволетвореност от нещата в живота ми. Не ме разбирайте погрешно ! Далеч не съм човек без проблеми, нерви и болежки. Имам си ги в изобилие. Но точно това искам да кажа. Въпреки всичките лайна, които ни поднася живота, ние можем да сме щастливи ! И като се замисля в крайна сметка, всичко е до промяната. Не към заученото по – добро, а просто към нещо различно.

Пожелавам на всеки от вас да открие своето различно нещо и да бъде щастлив, а на живота и проблемите му, майната им !

Всички знаем, че Майката Природа е кучка, но това не значи, че ще ни попречи да си живеем щастливо.