22-та заподозрени

По-долу съм публикувал списък с произведенията на автори, чийто творби са оставили трайни впечатления у мен. Номерирането от 1 до 22 не би трябвало да се приема като подредба по места. Напротив – има творби, които са на по-задна позиция, но които съм препрочитал много повече пъти от тези, намиращи се в началото на класацията. От друга страна обаче, отредил съм по-първите места на моите най-любимите творби.

Заглавието, разбира се, е шега. Авторите на тези литературни шедьоври, оставили своето в историята, няма как да бъдат заподозрени в каквото и да е било престъпление. Единствената им вина като че ли е тази, че са притежавали онази дарба, която е успявала да накара перата им да напишат такива книги, които човечеството е “осъдено” да помни завинаги.
Думите отлитат, написаното – остава.

И така – ето го и моят списък с 22 любими произведения, подобно на онзи, на Франсис Скот Фицджералд.

  1. „Записки от мъртвия дом” – Фьодор Достоевски
  2. „Братя Карамазови” – Фьодор Достоевски
  3. „Деветдесет и трета година” – Виктор Юго
  4. „Приключенията на добрия войник Швейк” – Ярослав Хашек
  5. „Парижката Света Богородица” – Виктор Юго
  6. „Идиот” – Фьодор Достоевски
  7. „Престъпление и наказание” – Фьодор Достоевски
  8. „Ана Каренина” – Лев Толостой
  9. „Мъртви души” – Николай Гогол
  10.  „Фермата на животните” – Джордж Оруел
  11.  „Правилата на мистър Джоунс за модерния мъж” – Дилън Джоунс
  12. “Колимски разкази” – Варлам Шаламов
  13. “Архипелаг гулаг” – Александър Солженицин
  14. „Дрога” – Уилям Бъроуз
  15. „Фактотум” – Чарлз Буковски
  16.  „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” – Робърт Пърсиг
  17.  „ Параграф 22” – Джоузеф Хелър
  18.  „ Пилето” – Уилям Уортън
  19.  „По пътя” – Джак Керуак
  20.  „Плексус” – Хенри Милър
  21.  „Под игото” – Иван Вазов
  22.  „Морски труженици” – Виктор Юго

Няма такъв театър

Преди време, точно преди четири години, гледах „Чайка” по Чехов на Коко Азарян. На сцената – само звезди – Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Иван Бърнев и Александра Сърчаджиева. В залата – полупразно. Досущ като в душите ни.
Малко след това великият режисьор ни напусна. Остави след себе си обаче повече от 100 спектакли, сред който личат автори като Шекспир, Пинтър, Дуковски, Ердман, Распутин, Уилямс, Гогол и Чехов. Чехов, на когото Азарян винаги се е възхищавал. Напусна ни, а имаше толкова много уроци, които да ни предаде за живота… Тогава осъзнах, че губим театъра; губим онзи храм, където актьорите изповядват греховете си, а ние ги гледаме от полупразните зали. Губим и себе си, защото напоследък страдаме от липса на културен избор.
Пиша тия редове с болезненото усещане, че ние всъщност изобщо нямаме култура. Никаква. Голямата ни мъка е, че сме самотни, а нашият персонаж е ранен смъртоносно. Рани го геенската смрад от изпотената небръсната подмишница на чалгата. Чалгата като душевадец и душеебец. Чалгата, за която професор Азарян казваше, че прави човек да изглежда глупав и елементарен, защото при нея нещата са лесни и прости. Чалгизирахме театъра така, както чалгизирахме футбола, здравеопазването, образованието и политиката. В театралните зали, измежду онези, дошли да се насладят на онзи висш пилотаж на думи и игра, се мяркат и нечестивци. Някои от тях доказват социалния си статус с маркови дрехи, други са с телефони в ръце, пишещи по социалните мрежи. Те не са в залата заради самия театър, а за да съобщят къде се намират в момента. Някак си стана модерно да натрапваш на хората около теб личния си живот – къде си, какво правиш, с кого го правиш. Да знаят останалите, че не само пиеш кафето си, но го пиеш в  някой мол. Да разберат, че четеш Достоевски или Толостой, въпреки че не ги разбираш. А върхът на еманацията е, когато идеш на театър. Нищо, че не знаеш коя постановка се играе; важното е, че посещаваш културни мероприятия. Важно е за ранимото ти его.

“Колко силни и велики да са някои, с течение на годините всичко се променя, а животът се променя сякаш не сме го живели.”                                                            Крикор Азарян

Този кич, тази пошлост повали нашия герой на земята, който е длъжен да стане и да продължи напред. Да убие на свой ред чалгата на дуел, от десет крачки и през кърпа! Типично по руски.
Човек от страни би бил потресен, ако гледа тази битка – театърът срещу чалгата. Е, няма такъв ТЕАТЪР просто! Досущ като в Чеховата „Чайка” – смешното същевременно е и тъжно.
Иначе днес честваме международния ден на театъра. И ако нямаш възможност да посетиш някоя постановка довечера, може да попрелистиш някоя и друга книга с руска класическа литература да речем – въпрос на вкус и културен избор. Те, книгите, са досущ като театъра – не просто се четат, а се разбират, чувстват и изживяват.