Краля си отиде…

26-ти Юни, Петък. Изглеждаше като обещаващ, слънчев, летен ден. Нарочно станах по – рано. Дори не се чувствах уморен. Направих си кафе. Изкъпах се. Качих се в колата си и отидох на работа. Обичам да ходя на работа супер рано. По принцип работният ми ден започва в 9 часа, както на болшинството хора. Но понеже офиса ми се намира доста далече от вкъщи, се досещате, като изляза в 8, колко време и нерви ми отнема да се интегрирам и промуша в сутрешният час пик. Затова обичам да изляза от вкъщи към 7:10. Обикновено в такава сутрин съм в офиса към 8 без 15.

Та такава беше и тази сутрин. Идеята ми беше да прекарам прекрасен последен работен ден от седмицата. Да ида супер рано. Да си изпия спокойно кафето пред компютъра, докато чета сутрешните новини, прегледам Фейсбука (тука Денислав ще иска да ми плесне шамар) и си пусна дневните строежи в Икариам. След това щях да прекарам ползотворен работен ден и щях да си тръгна по – рано вечерта (нали съм дошъл един час по – рано :)). До тук всичко звучи цветно, готино, почти Нирвана…

За съжаление, живота не е такъв. Живота не е лесен. Живота не е цвете. Живота не е Нирвана. В момента, в който прочетох новината, че Майкъл Джексън е починал, буквално усетих парен чук да ме удря в челото. В първият момент не знаех какво да направя. Как да реагирам. Какво да мисля. Зачудих се дали това е наистина толкова сериозен шок за мен, за какъвто го мислех. Оказа се, че е така. Сега искам да ви прережа през краката и всякакви коментари от рода “Не се впрягаи, такъв е живота” или “Е, станало е. Какво да се прави”. Това е моят стил на писане, ще го усетите и в другите ми статии. Обичам да прекъсвам коментарите преди те да се зародят. Особено тия, които не ме кефят. Да, знам че конструктивната критика е важно нещо. Е щом става дума за Майкъл Джаксън и това, че вътрешно нещо в мен умря като разбрах, че го няма, можете да си земете тая конструктивна критика и знаете какво да правите с нея и къде.

Цялата работа, е че аз израстнах с този човек. Като малък в детската градина се опитвах да го имитирам и да танцувам като него. Забога, аз имах клипа на Трилър на видео касета още по комунистическо време, когато се слушаше главно Братя Аргирови, НЛО, Лили Иванова и Васко Кеца. Не съм толкова стар, говоря за късното комунистическо време 88-ма, 89-та. Мисълта ми, е че Джако винаги е бил един от онези образи, които имаме запазени в себе си, които смятаме, че са едва ли не безсмъртни. Образи, които докато са живи, за нас вероятността да умрат е като вероятността земното притегляне да изчезне внезапно. И в момента, в който това се случи, БАМ ! Реалността така мощно те удря в тухлената стена на живота, че ти трябват ден, може би два, само за да се опомниш къде си.

Веднага като разбрах започнах да прозвънявам приятелите си, които знам, че също ще са потресени от новината. Повечето от тях бяха. Други ми отговориха по неочакван от мен начин, но все пак всеки има право на мнение. Един от тях ми каза друго нещо, което ме накара да разбера защо ми е толкова кофти и защо съм толкова потресен. Факта, че смъртта на някой като Майкъл те кара да осъзнаеш, че остаряваш и че всички натам отиват. Кара те да се сещаш за моментите, когато родителите ти са се потрисали от новината, че е починал някоя известна личност, за която дори не си чувал. В този момент те са така потресени, а ти се чудиш “Защо подяволите им пука толкова ?!?”. Е в този момент ги разбрах. В този момент осъзнах как са се чувствали. Представих си как мойте деца може въобще да не знаят кой е Джако и какво е дал на света и феновете си. Макар че ще се постарая да го познават така както и аз го познавам, просто няма да се същото след като вече го няма.

Основната причина да започна да пиша тази статия, както се досещате, е възмущението ми и гнева, надигнал се в мен от определени неща, случили се като последствие. Веднага след смърта му започнаха МЕГА спекулациите. “Той се друсал”, “Починал от пристрастение към приспивателни”, “Имал половин милиард долара дългове”. Начина по който ВСЕКИ започва да търси изгода от нещо такова, просто ме кара да ми се подгажда.

Драйфа ми се от наглостта на БИВШИЯТ адвокат на Майкъл, който каза, че той имал тайно пристрастие към болкоуспокояващи. Мисля, че ключовият момент в изречението е “БИВШИЯТ”. Ако не се изтъпанчи сега да си направи ЕВТИН PR, то кога ?

Драйфа ми се от БИВШАТА му детегледачка, която казва, че му промивала стомаха от лекарства за нерви.

А най – много ми се ДРАЙФА от шибанячето, заради което съдиха Джако в продължение на години за педофилия, който си призна, че всичко е било лъжа, 5 дни след смърта му. Но какво да се прави, хората са способни без никакво притеснение да съсипят живота на един човек за 30 милиона долара. Както обичам да казвам – Дано умрат още тази нощ !

Спирам да пиша. Само аз си знам какво ми е отвътре и колко много ме боли за Джако. Ще ви оставя само с неговият най – велик хит, поне според мен:

httpvh://www.youtube.com/watch?v=_fHoDWc22B0