Простотията на “Сите българи заедно”

Тази година искахме да празнуваме рожденния ден на съпругата ми в някое хубаво заведение в София. Искахме да съберем приятели (25-30 човека) и да се повеселим типично по български в някоя механа. След проучване из заведенията на София се спряхме на “Сите българи заедно”. Харесва ни обстановката, както и кухнята. Отидохме, за да си направим първа среща с някой в ресторанта. Дадоха ни примерни менюта. Един от основните ни въпроси, както при повечето хора в България, беше дали можем да си внесем алкохола за събитието. От ресоранта ни казаха, че няма никакъв проблем, стига менюто, което си изберем, да е с минимална стойност 25-27 лв. на човек.

Така и направихме, избрахме си меню, чиято стойност беше около 27 лв. Отидохме отново в ресторанта, за да си платим капаро и да уточним кое меню искаме. В ресторанта ни посрещна друг човек, който се водеше някакъв вид управител. Човека беше много любезен, изкоментирахме менюто, той направи всичко възможно, за да ни угоди, с две думи бяхме изключително доволни. Единственото, което оставаше като искане от него, беше да му кажем точна бройна на алкохола, които ще внесем, за да всичко да е ясно и да няма обърквания.

Една седмица по – късно, което беше вчера, решихме, че ще ни трябват около 10 бутилки ракия (0,700), за да покрием всичките гости, без притеснения, че няма да ни стигне. Обадихме се, като този път бяхме прехвърлени на трети човек, който също се води някакъв управител. По – управител от предишният управител. Това да имаш заведение било сложна работа. Трябва ти явно разслоена структура на персонала с поне 10-15 нива на управление.

Както и да е!  Когато казахме на този баш управител, че искаме да внесем 10 бутилки, той отсече: “Абсурд! Не може повече от три!”. Обяснихме му, че не ни е била такава уговорката  и че другите хора, с които разговаряхме не са ни поставили подобни условия. Неговият отговор беше, че той не знае с кой сме говорили, но той е единственият човек, с който трябва да се говори и той решава и няма да стане това, което искаме. Ние му казахме, че това за нас е важно и би било нелепо от негова страна да ни отхвърли така грубо, при положение, че не е единственият ресторант в София. Отговора на господина беше, цитирам: “Ами има и други хора дето ще си оставят парите в ресторанта, не сте само вие”. Също така добави, че не е длъжен да се съобразява с нашите искания и тона ни на говорене и че не желае да разговаря повече с нас.

Както се досещате в този момент всякаква възможност за договорка отпадна и казахме, че ще дойдем да си приберем капарото и прекъснахме разговора.

Обяснете ми сега драга публика, това на какво прилича ? Аз лично съм изключително потресен от тези обстоятелства и по – точно от грубостта на въпросният смешен идиот. Ще добавя как изглежда въпросният селяндур. Когато съпругата ми е отишла да прибере капарото той я е посрещнал в заведението разхождайки се по анцунг с цигара в уста. Типична тъпанарска физиономия с рошава коса модел “Спах до преди малко и ме мързеше да се изкъпя”. Този въпросен срам за човешката еволюция и всички негови себеподобни са един от туморите на българската ресторантьорска индустрия. Един от многото, за които понятията “customer service” или “отношение с клиента”, дори не са в едно измерение с малоумният му мозък.

Толкова ли се наядоха заведенията в София, че с лекота да захвърлят събитие с 25-30 сигурни клиенти? Това ли заслужава българският потребител в лицето на мен и съпругата ми? Вие кажете, драги читатели. И не казвайте само на мен, а разкажете надлъж и на шир, за несправедливостите в тая глупава реалност.

“Сите българи заедно” ли ? По – скоро “Сите българи да не идват тук”!