Няма такъв театър

Преди време, точно преди четири години, гледах „Чайка” по Чехов на Коко Азарян. На сцената – само звезди – Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Иван Бърнев и Александра Сърчаджиева. В залата – полупразно. Досущ като в душите ни.
Малко след това великият режисьор ни напусна. Остави след себе си обаче повече от 100 спектакли, сред който личат автори като Шекспир, Пинтър, Дуковски, Ердман, Распутин, Уилямс, Гогол и Чехов. Чехов, на когото Азарян винаги се е възхищавал. Напусна ни, а имаше толкова много уроци, които да ни предаде за живота… Тогава осъзнах, че губим театъра; губим онзи храм, където актьорите изповядват греховете си, а ние ги гледаме от полупразните зали. Губим и себе си, защото напоследък страдаме от липса на културен избор.
Пиша тия редове с болезненото усещане, че ние всъщност изобщо нямаме култура. Никаква. Голямата ни мъка е, че сме самотни, а нашият персонаж е ранен смъртоносно. Рани го геенската смрад от изпотената небръсната подмишница на чалгата. Чалгата като душевадец и душеебец. Чалгата, за която професор Азарян казваше, че прави човек да изглежда глупав и елементарен, защото при нея нещата са лесни и прости. Чалгизирахме театъра така, както чалгизирахме футбола, здравеопазването, образованието и политиката. В театралните зали, измежду онези, дошли да се насладят на онзи висш пилотаж на думи и игра, се мяркат и нечестивци. Някои от тях доказват социалния си статус с маркови дрехи, други са с телефони в ръце, пишещи по социалните мрежи. Те не са в залата заради самия театър, а за да съобщят къде се намират в момента. Някак си стана модерно да натрапваш на хората около теб личния си живот – къде си, какво правиш, с кого го правиш. Да знаят останалите, че не само пиеш кафето си, но го пиеш в  някой мол. Да разберат, че четеш Достоевски или Толостой, въпреки че не ги разбираш. А върхът на еманацията е, когато идеш на театър. Нищо, че не знаеш коя постановка се играе; важното е, че посещаваш културни мероприятия. Важно е за ранимото ти его.

“Колко силни и велики да са някои, с течение на годините всичко се променя, а животът се променя сякаш не сме го живели.”                                                            Крикор Азарян

Този кич, тази пошлост повали нашия герой на земята, който е длъжен да стане и да продължи напред. Да убие на свой ред чалгата на дуел, от десет крачки и през кърпа! Типично по руски.
Човек от страни би бил потресен, ако гледа тази битка – театърът срещу чалгата. Е, няма такъв ТЕАТЪР просто! Досущ като в Чеховата „Чайка” – смешното същевременно е и тъжно.
Иначе днес честваме международния ден на театъра. И ако нямаш възможност да посетиш някоя постановка довечера, може да попрелистиш някоя и друга книга с руска класическа литература да речем – въпрос на вкус и културен избор. Те, книгите, са досущ като театъра – не просто се четат, а се разбират, чувстват и изживяват.