Наскоро един мой познат беше написал, че футболната среща между Барселона и Челси е накарала света да забрави всичко докато траел мачът. 90 минути гледецът на зрителя е бил прикован към терена, а самият зрител не мислел за нищо друго, освен за фантастичния футболен двубой.
Тия дни интересът на всеки един българин е насочен към волейболната площадка, където нашият национален отбор се състезава за квоти за Олимпийските игри. Досега момчетата на Радо Стойчев са изиграли три мача, взели са 3 победи с по 3:0. Скалпирахме Словения и еврошампионите Сърбия и Испания. Вече сме на полуфинал.
Та тия дни аз, като един голям волейболен запалянко (предпочитам волейбола пред футбола!), също не откъсвам поглед от екрана (ред ангажименти ме възпрепятстват да посетя залата), а начинът по който играем, също ме кара да се абстрахирам от всичко наоколо и да мисля само и единствено за магията наречена волейбол. Такова съвършенство на владеене и разиграване на топката владеят само топотборите в света и ние сме един от точно тия топотбори. Притежаваме оная бързина на мисълта, която е нужна на терена, за да бъдем не само харесвани, но и обичани. А и как да не ги обикнеш, когато са пълна противоположност на разлигавените перекендета от национала по футбол?!
Така на заден план остават и 533-те престъпника, който Ангел Марин помилва без да има указ, и смешната присъда на цар Киро от 3 години и половина, и това, че половината банда от „Наглите” е на свобода, и братя Галеви, които са осъдени, но така и никой не може да ги намери и тикне зад решетките, и скандалът с бонусите (интересно е, че правителството вече прие закон за тях и вече няма да се получават такива „неловки” ситуации като защо „еди кой си е взел 30 000 лева бонус в края на годината”; сега вече да ограбваш българския данъкоплатец вече е законно!).
Вече не мисля и за митрополитите ни, които се оказаха агенти на ДС. Не мисля за тях, защото не вярвам в тях. Не вярвам и на премиера, както не вярвам и в нито един наш депутат. Вече не вярвам и в държавата, въпреки, че обичам родината.
Вярвам само в националния ни отбор по волейбол. С играта си нашите момчета ме карат да забравя, че живеем в Ада и ме карат да се чувствам щастлив. В един момент дори се замислих, че ако всеки ден играят и печелят, може вече и да не съжалявам, че живея в България, а дори напротив – да се гордея с това.

Тази вечер гледах “Шоуто на Слави” по бТВ. Няма да коментирам нито шоуто, нито Слави Трифонов. Аз лично харесвам и него и шоуто, но това е лично мое мнение, което не налагам на никого. Но МНОГО силно ме заинтригува темата, която се обсъждаше в шоуто тази вечер. Ставаше въпрос за човек, който е застрелял престъпник, който е влязъл с взлом в дома му. От каква народност е бил престъпника (българин, турчин, циганин, еврейн, клингонец или марсианец), това няма никакво значение ! Въпроса е в това, че според нашето прекрасно българско правосъдие в момента този човечец е подсъдим за убийство…

Това е толкова малоумно, че ума ми не го побира. Според нашето (и като цяло Европейското) законодателсвто нямаш право да убиваш човек, дори да влезе у вас с чистата идея да изнасили дъщеря ти, да се изгаври с жена ти, да те осакати и убие и да открадне цялото ти имущество. Дори да влезе у вас с Узи, танк или самолет, ти нямаш право да го застреляш… МОЛЯ ?!?

Говоря особено афектирано, понеже преди около година бяхме потърпевши. В дома ни влязоха крадци и ни обраха, докато аз и приятелката ми спяхме в спалнята !!!

Представете си сега следната ситуация:

Влизат вкъщи. Аз и приятелката ми спим. Аз се събуждам, щото имам нужда да се изпикая. Ставам и ги заварвам в хола, как ми крадат лаптопа и iPod-а (защото това ми откраднаха). Те, естествено подготвени, ме застрелват или удушват или просто ми прерязват гърлото, понеже е по – тихо. Решават, така и така са ме убили, що да не се “позабавляват” с приятелката ми преди да я убият и нея. Само пишейки тези редове не просто настръхвам, а ми се повръща.

Сега си представете друг сценарий:

Аз съм програмист. Компютърен маняк. Любимото ми място за работа е на дивана в хола с лаптопа ми в скута. Точно срещу входната врата.  Както си седя до мен на шкафа е моя напълно легално придобит “Desert Eagle”, 50-ти калибър, зареден. Тия клоуни влизат вкъщи със същите мисли като в горният сценарий. Аз вдигам Desert-а и правя дупва в главата на първия, колкото през нея да мине охранен дакел с кокал от тазобедрена кост на Бизон в устата. Другите се разбягват или още някой приютява 30-40 грама олово в предният дял на мозъка си. Аз като съвестен гражданин се обаждам на 112 и пристигат 5 полицейски коли и 3 линейки. И вместо полицайте да ме потупат по рамото, че съм ги отървал от водача на банда крадци, които вилнеят из София месеци наред, аз бивам арестуван и хвърлен в ареста за 72 часа, за да изпиша 15 тома обяснения и унищожам 2 гори дървета, за да компенсирам материала нужен за хартията, която използвам за описанието. Накрая бивам осъден, че съм защитил приятелката си и себе си от евентуална смърт.

Кажете ми сега това справедливо ли е ? Не е ли толкова малоумно и нелепо, че дори не може логически да ви го побере главата.

Само едно ще ви кажа. Ако се стигне до там, че да избирам дали да правят секс с окървавеният ми череп или да се защитя, тогава ще застрелям копелето като куче. Не просто ще го застрелям, а и ще се кефя докато стрелям по него. Това не са хора. Симпатията, състраданието и хумаността не са приложими при тези индивиди. Това са хора, дошли да вземат това, което си изкарал с труд и пот на челото, с цената на това да те пречукат за шибан лаптоп за 1000 лв.

При първа възможност ще си изкарам разрешително за оръжие. И ще си купя най – големият възможен пищов. Така че, като го гръмна и по ДНК да не успеят да го идентифицират. Защото майка му не заслужава да го погребе, а той не заслужава да бъде разпознат.

Това в мен не е злоба. Нито омраза. Просто инстинкт за оцеляване !