Сън наяве

Той отпи глътка от ароматното каФе и отново потъна в раЗмисли.
“Ах колко прекрасен е живота”, каЗа си.
Нещата вървяха повече от добре. Вчера беше получил похвала от шеФа, а днес денят му донесе и повишение на заплатата. И за всичко беше “виновна” ТЯ – SmileGirl ! От нея черпеше вдъхновение, тя му даваше сили.
Още помнеше деня, в които иЗбра ника и в листата и написа, вече просташкото за него “hi, asl ?”. От тоя ден, нещо в него се преобърна. Той лягаше и ставаше с мисълта за нея. Беше лудо влюбен, тя в него също. Само едно нещо го притесняваше силно, а именно – растоянието, което го делеше. Тои в СоФия, тя в Пловдив. Не че е кой знае колко път, но времето, подяволите, времето и задълженията във фирмата го спираха да се види с нея. Заради нея той дори спря да влиЗа със собственият си ник, и започна да полЗва ника “SmileBoy”. Естествено открадна го, направи тая жертва заради нея, въпреки, че знаеше колко мъмрене ще отнесе заради това си деяние от колегите си. Мдааа, той беше освен началник на рекламният отдел в фирмата си, беше и IRC Oper. Натисна бутона “POWER”. Сякаш иЗпадна в транс. Вниманието му се съсредоточи върху една единствена икона – mIRC

* Connecting to irc.ITDNet.net (6667)
……
-> *ns* id LoveSmileGirl
-NS- Password accepted – you are now recognized
-* SmileGirl is on IRC (My Love {P})

<SmileBoy> Hey, dobro utro :))
<SmileGirl> ohooo, zdrasti 🙂
<SmileBoy> kak si ?
Зададе въпроса почти машинално, емоциите бяха прекалено големи (тъй както хората – прекалено засмени) Вече трета минута чакаше отговор, но нищо не се появяваше на екрана. “Тя си пише с някои друг ?” – помисли той. Странно … провери “idle time-a” – 7 sec. Може би го беше забравила, или просто не искаше да си пише с него.
<SmileGirl> ei, sorry, gledah si mail-a {}
Чувство на съмнение обЗе съЗнанието му. Дали тя не си играеше с него?
<SmileBoy> koga nai setne shte mojem da se vidim? <SmileGirl> hehe, tochno za tova iskah da pogovorim, drugata sedmica shte idvam s gadjeto si Sashko na sF 🙂 <SmileGirl> shte se razberem da se vidim, ok ? :)))
“shte idvam s gadjeto si Sashko na sF” – само това иЗречение виждаше SmileBoy в тоЗи момент, нищо друго. Сякаш нещо се пречупи в него, магията се раЗвали. Всичките мечти, които градеше преЗ последните 5 месеца се превърнаха на прах за една единствена миниута. Не можеше да повярва на очите си – та тя го обичаше! Как тогава можеше да си има приятел? С какво той беше повече от него? ОмраЗата в него беше толкоЗ голяма, че започна да мечтае, как ще програмира един свой Сашко, на компютъра си и ще убива, убива, убива… С болка в сърцето затвори mIRC-ата. От тоя ден, живота на SmileBoy се промени. Започна да ходи с нежелание на работа, усмивката от лицето му иЗчеЗна. За него живота вече представляваше едно табу – черно-бял калейдоскоп. Започна и да пие. ОбеЗпокоени, клегите му започнаха да се питат един друг “Какво стана с тоя човек бре ?” Дори на OperWall-a се чудеха, каде се е покрил. Един ден пристигна писмо в мейл листата на UniBG. “Скъпи колеги и колежки, знам че сте учудени, защо толкова време ме няма, но се случиха едни много непредвидени неща, които страшно много ме раЗстроиха, както психически, така и фиЗически. Моля да ме раЗберете и иЗвините. Надявам се скоро да се оправя и пак да сме заедно.
С уважение : Митко Петров IRC Op oF irc.ITDNet.net” SmileBoy започна все повече и повече и деГрадира. Алкохола не му стигаше за да удави мъките си. Започна да употребява антидепресанти. Започваше да става страшно… Тогава той я видя в дискотеката. Беше по-хубава от всякога. Облегната на бара, бавно отпиваше от чашата с мартини. В тоЗи момент SmileBoy виждаше единствено нея. В неговите очи тя беше божество.
“Ако сега ненаправя таЗи крачка, ще съжалявам цял живот” – каЗа си той. Бавно тръгна към нея, чувстваше се като в прикаЗка. Почти припадна в ръцете й.
– Мило, обичам те, не мога повече да тая това е себе си. Искам да си винаги до мен.
– Моляяяя ?!?! – SmileGirl го погледна с очудване.
– Аз те обичам и ти мен, какво пречи да сме заедно ?
SmileGirl го погледна с преЗрение. За нея той сега беше по жалък от всякога.
– Колко си глупав и наивен… Та това е само едно IRC… Нещо задушаваше SmileBoy. Почувства как някой стиска ръката му все по-силно и по-силно… Беше другата му ръка ! Стреснат, той се събуди. Видя, че беше в стаята си, а не в дискотеката.
“Всичко е било просто кошмар”, каЗа си той и уморено се отпусна върху леглото. SmileBoy прие тоЗи сън, като знак. Сякаш неиЗвестна сила, вля живот в него и лека усмивка се появи на лицето му. Той седна пред компютъра и зареди mIRC-ата с надежда тя да е там.
……
* SmileGirl is on IRC (My Love {P})
<SmileBoy> Zdravei {}
<SmileGirl> Xa, ot kade se poqvi ? Tolkoz vreme te nqmashe {}
<SmileBoy> Ami imah malko lichni problemi, sega sym dobre 🙂
<SmileGirl> hey, radvam se che si se opravil 🙂
<SmileBoy> Vij, iskam da ti kaja neshto mnogo vajno… malko mi e trudno…
<SmileGirl> Mda, slushkam te :Pp~
<SmileBoy> Milo, obicham te i ne moga poveche bez teb, iskam te do men, zavinagi {P}
<SmileGirl> heh, pil li si neshto ?
<SmileBoy> no nie se obichame, ne mojesh da go otrechesh, chatim poveche ot 5 meseca…
<SmileGirl> kolko si glupav i naiven… ta tova e prosto IRC…

Това беше краят за SmileBoy…

*** Всички лица и събития в тоЗи раЗкаЗ за иЗмислени и неверни. Просто плод на фантаЗията на автора.