Днес, на международния ден на книгата и авторското право, ние от екипа на KlubTupak се чувстваме не само длъжни да отбележим тая дата с обикновена честитка, но и да добавим кратък текст за неумиращата и вдъхновяваща сила на книгата.
Честта (за сетен път!) се падна на мен.

Всъщност какво е книгата?
Сам Аристотел каЗва:
„Книгата е хубава, ако авторът казва в нея само това, което трябва, и така, както трябва.”
Към тия думи бих добавил и Чеховото „Не пиши, когато няма какво да напишеш.”, защото сами знаете, че да напишеш нещо не е като да кажеш нещо. Трудно се пише. Още по-трудно е да започнеш да пишеш. Но всяко първо нещо е трудно – дори и в любовта е така. За това днес нека помислим за всички ония автори, иЗдатели, редактори, поети, писатели и прочее майстори на перото, които иЗливат душата и сърцето си върху редовете за своите читатели. Техния труд не бива да бъде пренебрегван и омаловажаван, за това ви моля: недейте да сканирате, печатате или публикувате в интернет от тяхно име. Имайте уважение към авторското право.

Противоречиви чувства напират в мен като споменах интернет. Както навремето пергаментът, устното и ръкописното слово са немеели пред печата, така и днес печатът на свой ред е застрашен от новата сила – беЗпрецедентният информационен иЗточник интернет. Там, където може да намериш и прочетеш всичко което те интересува. Отделен въпрос е дали е авторско. Днес тия неща не са от особено значение за повечето потребители на интернет. Те раЗглежтат и четат ежедневно десетки статии или уеб-блогове, беЗ да си дадат сметка, че написаното е откраднато. Винаги съм се иЗумявал на тия крадци, които имат нахалството да наричат това „моята статия” или „моят блог”. За това и ние, които винаги сме се стремяли да се отличаваме от другите с остроумност и оргиналност на мисленето, се чувстваме по един или друг начин застрашени от теЗи крадците на авторското слово.

И тъй като имаме честта да считаме и себе си за автори, днес ние също праЗнуваме. Честит праЗник и на вас, уважаеми читатели. И не забравяйте, че книгата е удоволствие и само написаното остава.

KlubTupak’ 2011