И днес ще си спомним за Левски и Ботев, за Хаджи Димитър и Любен Каравелов, за Вазов и Добри Чинтулов. За Петър Богдан и Паисий Хилендарски. За тях и още много български просветители.
Налага се да си спомним, защото днес е денят на народните будители – всички ония книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален български дух след времето на освободената от Османското владичество България.
Трябва да се спомним за тях – като българи!
Да си спомним, да ги почетем и да знаем, че кое е минало – минало е… Защото днес е страшно раЗлично от преди. От преди, когато книжовници, революционери и писатели създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Днес наистина е друго… И ако сега почитаме героите от онова време, след 100 години едва ли ще има българи, които да почитат герои от днешното време. Защото страдаме от липсата на герои. Съгласете се с мен!
След 100 години хората могат да попишат за времето след 45-та година, когато комунистическата власт отменя праЗника по един антибългарски, родоотстъпнически начин. Или за 90-те и мутренските години. Знам ли – за всичко може да се пише като се замисля.
Така или иначе, от 28 октомври 1992 година праЗникът е въЗобновен, та го честваме и до днес.
Не може да не почетеш героите – българи сме!
Честит праЗник на всички!